Повишаването на административния капацитет на органите на местната власт е абсолютно необходимо, особено в малките общини, за да могат общинските администрации да бъдат полезни на гражданите си и да се намалят грешките и несъответствията, които Сметната палата открива при одитите си. Това ще им позволи да управляват по-ефективно и общинския дълг, като този процес е свързан с управлението на всички останали дейности. Одиторите от Сметната палата полагат всички усилия в рамките на компетенциите си да подпомогнат общинските администрации чрез своите одити.
Това заяви председателят на Сметната палата Димитър Главчев по време среща с г-жа Изабела Барати, ръководител на мисията на Световната банка, посветена на оценката на административното представяне и капацитет на общините (проект MAPCAF) и проучващ кредитния климат за общините.
Димитър Главчев уточни, че Сметната палата извършва одити практически на почти всички общини в България - за 2025 г. по годишната одитна програма са извършени 249 финансови одита на годишните финансови отчети на общините за предходната година, през 2026 г. са планирани 251, като общините в България са 265. Отделно са извършени и одити на съответствие на общини, при които се проверява законосъобразността на вземаните решения от общинската администрация. В обхвата на тези два вида одитни задачи се проверяват и процесите по поемане, управление и отчитане на общинския дълг, както и реализацията на инвестиционни проекти.
Председателят на Сметната палата посочи два много съществени аспекта на констатирани слабости в работата на общините. Единият е надвишаването на лимит, свързан с дълга според Закона за публичните финанси, според който годишният размер на плащанията по дълга за всяка община за година не може да надвишава 15 процента от средногодишния размер на собствените приходи и изравнителната субсидия за последните три години. В някои общини размерът на тези плащания достига 70 процента, като се рефинансират стари дългове с нови и така се получава спирала на задълженията. Друг сериозен проблем според председателя на Сметната палата е много ниската събираемост на данъците в много общини, което е важен елемент за достигането на по-високи приходи и за спазването на този праг.
Когато се установят нарушения на бюджетната дисциплина, Сметната палата уведомява компетентните органи – Министерството на финансите и АДФИ, включително и за управлението на общинския дълг. При съмнения за данни за престъпление институцията уведомява прокуратурата.
Сметната палата изпраща своите доклади от одитите на общините както на кметовете, така и на общинските съвети и на Националното сдружение на общините в Република България.
В срещата взеха участие и Теодора Бакържиева-Люцканова и Павлина Михайлова – главни одитори-методолози към Кабинета на председателя. Те разясниха и други несъответствия и проблеми, констатирани при одитите във връзка с поемането, управлението и отчитането на общинския дълг, например: лощо управление на общинското имущество, липса на комуникация с местната общност във връзка с целесъобразността на проекти, финансирани със заеми, недостатъчна публичност и прозрачност по отношение на всички дейности, свързани с дълга, поемане на дълг по-късно от 39 месеца след началото на мандата на общинския съвет, нарушения при даване на общински гаранции, формален подход към инвестиционните проекти, при който фокусът е върху усвояването на средства, а не върху резултатите.
