„За да бъде задействана системата, е необходимо да се изпълнят няколко условия. На първо място трябва да има информация, че ще се случи подобно събитие - а такава е нямало. След това тя трябва да достигне до кметове, областни управители, министри, а те да преценят дали да реализират ранно предупреждение. Трябва да се вземе решение на база преценка на всички фактори. Едва тогава, компетентните органи биха могли да емитират съобщение, което BG-ALERT излъчи. От НИМХ трябва да дефинират прогноза, която обаче не е със 100% сигурност. Те все още нямат достъп до системата, така че да генерират съобщение. Институцията трябва да заяви достъп чрез МОСВ. Всеки компетентен орган преценява дали да използва приложението, за което се осъществява съобщение". Това обясни директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Александър Джартов пред Нова.
Нашата система за оповестяване при бедствие е конструирана така, че първо сигналът се подава от местната власт или от областният управител, когато се забележи, че има проблем. След това тази информация отива към пожарната, където се преценява дали има реален риск. Едва тогава сигналът се изпраща към телефоните на хората, които живеят в засегнатия район.
По думите на Джартов системата за защита при бедствия може да бъде активирана най-напред на локално ниво. „От Монтанско имаме обучени служители от Берковица, от Врачанско - от Бяла Слатина, Мизия и Козлодуй. Все населени места, които са страдали при наводнения. 85 са общините в национален мащаб, обучени за работа с BG-ALERT. В частите за придобиване на информация и изготвяне на съобщение трябва да се обучат още хора. При жълт код на опасност - изпращаме информация до регионалните дирекции на пожарната. При оранжев и червен - до областните управители, Националното сдружение на общините и ОД на МВР", заяви той.
