Засега той остава само с Ваня Стефанова, която най-вероятно на 21 юли ще встъпи като и.ф. главен прокурор
Три месеца преди да се извърши смяната на изпълняващия функциите главен прокурор заместничката на Борислав Сарафов - Елена Каракашева, подаде оставка от поста. Така той остава само с един заместник главен прокурор - Ваня Стефанова, която до началото на годината беше началник на отдел “Специализиран” във Върховната прокуратура.
За оставката на Каракашева се разбра в сряда на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС.
Мотивите ѝ не станаха ясни
Кадровиците я освободиха от поста от 12 май. Тъй като преди 1 септември 2023 г., когато встъпи като заместник главен прокурор, тя беше съдия в Наказателната колегия на ВКС, ще се върне там. Възстановяването ѝ на предишната позиция трябва да направи Съдийската колегия на ВСС. Според магистрати причините за напускането ѝ на прокуратурата били лични. Те не изключиха тя да не “кипи от желание” да бъде следващият и. ф. главен прокурор.
Според последните промени в Закона за съдебната власт Сарафов не може да остане на поста повече от шест месеца. В средата на януари депутатите гласуваха, че максималният срок шефовете на ВКС, ВАС и обвинител №1 да са и. ф. е половин година. След това временен шеф трябва да стане някой от заместниците. Шестте месеца изтичат на 21 юли. Така че вероятността след това Ваня Стефанова да стане и.ф. главен прокурор е голяма. Тя е магистрат със сериозна професионална биография. Започва като следовател през 1997 г., след това е била прокурор в районната прокуратура в Сливница, после в Софийската градска и Върховната прокуратура, където от 2020 г. завежда отдел “Специализиран”. В периода 2013-2015 г. е зам.-шеф на ДАНС.
Неофицално се твърди, че магистратът, който ще заеме мястото на Каракашева, отново ще е от средите на съдиите.
Успоредно с рокадите на върха на прокуратурата, а и във ВАС, тъй като и там шефът Георги Чолаков също е и. ф., се развива и друга сюжетна линия. На 8 април състав на ВАС поиска Конституционният съд да отмени промяната в съдебния закон, с която беше забранено на ВСС, чиито членове са с изтекъл мандат, да избират тримата големи. Мандатът на съвета изтече още през октомври 2022-а. Казусът стигна до ВАС, след като самият Сарафов атакува пред съда решението на съвета да прекрати процедурата по избора му. Върховните съдии спряха делото и поискаха КС да отмени промените в закона, защото противоречат на конституцията. Според тях депутатите не могат да казват на конституцинен орган, какъвто е ВСС, какво да прави, защото това е намеса на законодателната в съдебната власт. Делото е разпределено на последния конституционен съдия Орлин Колев. То още не е допуснато за разглеждане по същество.
Решението на ВАС да атакува съдебния закон пред КС
не беше изненада, защото още при приемането на промените юристи казаха, че противоречат на конституцията.
В същото време по нищо не изглежда парламентът да се е забързал да подмени състава на ВСС. Правилата за избор бяха приети от правната комисия още през февруари , но до момента не са внесени за гласуване в пленарната зала. Това вероятно е, защото, ако ги приемат окончателно, започва да тече 14-дневен срок за номинации. За разлика от регулаторните органи, чиито членове се избират с обикновено мнозинство, за кадровиците в съдебната власт са нужни 160 гласа - мнозинство, трудно постижимо в Народното събрание.
Така, в случай че КС отмени промените в съдебния закон, Сарафов може да се кандидатира за главен прокурор точно пред този ВСС.
