Гледката беше страшна. Жената, приемала пратките, бе разкъсана. На земята пред гишето лежеше мъж между 20 и 30 г., връща се към кошмара следователят Стоян Илиев, сега пенсионер
На 6 април 1984 г. ужасяваща експлозия разтърсва центъра на Горна Оряховица и отнема 3 човешки живота. Взривът в пощата, макар и за лично отмъщение заради отнета шофьорска книжка, слага началото на поредица бомбени атентати в България в годините на възродителния процес.
10 минути преди пладне многобройните служителки на пощенската станция са на втория етаж. Репетират в хора на пощенци, за да печелят конкурси в надпявания.
Викат хористките от експедицията, защото вестниците пристигат и трябва да ги разпределят по реповете.
По онова време изданията идват от София със самолет. Полетът обаче закъснява заради мъгла.
"В този момент нещо гръмна. Всичко стана тъмно като нощ. Първо решихме, че е котелът. Не разбрахме какво точно се е случило. Хукнахме да бягаме през колетната служба, от която ни делеше една стена, но там беше по-тъмно.
Върнахме се и изтичахме навън през паричния салон. Всички стъкла бяха изпочупени. Имаше отломки до паметника на Георги Измирлиев. Дойдоха линейки за ранените", разказва пред "24 часа" Румяна Трифонова. Тя работи в "Български пощи" от 1977 до 2018 г.
Цялата милиция е вдигната на крак. На градския площад вече са се насъбрали над 1000 зяпачи. "Ако знаеш какво щеше да стане - 3 минути преди да гръмне, в пощата на наблюдение бяха 3 класа ученици", казва старшина на друг колега, който застъпва на смяна.
В Горна Оряховица е сформиран щаб по разследване на атентата. Лично Григор Шопов, зам.-министър на МВР, наблюдава действията. За час на мястото кацат със самолет и столични експерти от "Контрол на общоопасните средства" (КОС). Става ясно, че експлозията е избухнала в помещението за изпращане на колети.
"Гледката беше страшна. Жената, приемала пратките, бе разкъсана. На земята пред гишето лежеше мъж между 20 и 30 г. Половината му глава беше отнесена от детонацията. На стоманобетонния плот зееше дупка с диаметър 25 см", възстановява случая от практиката си следователят пенсионер Стоян Илиев.
Загиналата пощаджийка е 33-годишната Стефка Бижева. Тежко ранена е продавачката на централния реп Петя Тодорова, на 32 г., извикана да си получи пресата. Тя издъхва 13 дни по-късно в болница в София. Мъжът в колетното обаче е без документи. Установяват кой е, след като снабдител от севлиевско предприятие търси в тълпата шофьора си.
"Носеше едно колетче, трябвало да го предаде на човек в Горна Оряховица, и го няма. Даже документите не си взе, ей ги в колата", казва на милицията снабдителят Кольо Генков и дава чантичката на шофьора, с когото пристигнал да вземат корисилин от комбинат "Раховец".
Става ясно, че третият труп е на Васил Василев, на 22 г., от Севлиево. Кольо го разпознава по дрехите. Започва денонощна работа по събиране на доказателства и изясняване на мотива на престъплението.
Събрани са около 40 чувала улики, за да намерят частици от кутията, детонатора, взривателя. Според сапьори експлозивът е тротил с еквивалент 1 кг.
Самоделката е с тик-так устройство, поставено в пирографирана дървена кутия, електрически детонатор и 2 артилерийски взрива.
Васил не знае какво носи, а след взрив на писмо бомба в София има указание всички пратки да се отварят. Когато служителката и младият шофьор отварят колета, веригата се затваря и всичко избухва, каза преди време бившият окръжен шеф на ДС Радослав Радославов.
Щом установяват, че жукът е дошъл от Севлиево, усилията се насочват натам. Първоначално се допуска, че взривът може да е политическа диверсия, но тази версия отпада след дни. Кръгът от заподозрени се стеснява около група младежи, които пиянстват по заведенията.
Оказва се, че загиналият Васил е бил в казармата с един от тях - Пламен Пенчев. Седмици преди атентата той е пипнат да кара пиян колата на баща си и му вземат книжката.
Затова е преназначен като монтьор. Вече има условна присъда за кражба на автомобилни части. В поделението, в което е служил, са изчезнали няколко шашки тротил.
Пламен е син на бивш старшина в РПУ-Севлиево. Бащата пробва да ходатайства пред катаджията Ангел Маринов за шофьорската книжка на сина, но без успех. Тогава Пенчев решава да си отмъсти, като му праща колет с експлозив.
"Разкриването стана с подслушвателни устройства в приемната на севлиевското районно. Тогава за разпит са повикани Пламен, още едно момче и едно момиче. Те започват да си говорят и нещата се изясняват", разкрива още Радославов.
Върховният съд заседава в малкия град, атентаторът е осъден на смърт и разстрелян
Пламен е арестуван на 19 април, когато в болницата в София издъхва ранената Петя Тодорова. Той признава, че е участвал в подготовката на атентата, но твърди, че идеята е на загиналия Васил.
22-годишният атентатор признава едва на 11 май, когато вече е преместен в ареста на Главно следствено управление.
Разказва как с части от "Млад техник" и задигнат от военен склад тротил успява да сглоби примитивното взривно устройство. За да прикрие следите си, решава да го изпрати чрез посредник от друг град. Спира се на Васил, защото често пътува. Непредвидено в плана е единствено отварянето на пратката в пощата.
Делото срещу Пламен Пенчев се гледа от Върховния съд в Горна Оряховица - 5-членен състав от висши магистрати заседава в залата на общинския съвет. По спомени на бившия апелативен шеф на прокуратурата в Търново Аня Димова тогава има процесуална възможност върховни съдии да дойдат и да гледат дело като първоинстанционен съд.
За да предадат подходящ вид на салона, вземат подсъдимата скамейка и двете банки на прокурора и адвоката от районния съд.
"Подсъдимия младеж го наблюдавахме само в гръб и в един момент мен ме налегнаха тъжни мисли, защото знаех, че скоро този човек няма да е жив. Прокурорът от Върховната прокуратура поиска смъртно наказание. Нямаше как да е иначе за толкова тежко за времето си престъпление", спомня си Димова, тогава млад районен прокурор.
За първи път при допускане на хората за публичния процес се използват металдетектори като в самолетите.
Засичат чичото на подсъдимия с голям нож в крачола на панталона и не го допускат в залата.
На 4 юли Пенчев е осъден на смърт и е отведен в затвора. Подава молба за помилване, но Държавният съвет я отхвърля. В очакване на неизбежното на 31 юли посреща 22-ия си рожден ден. На 25 септември същата година той е изведен от килията си и разстрелян.
Няколко месеца по-късно полицейски служители, работили по случая с експлозията, са наградени със значки и ордени. Само два месеца след присъдата на Пенчев МВР и Държавна сигурност прилагат опита от разследването в Горна Оряховица в работата по истински терористични акции - взривовете на гарите в Пловдив и Варна, а половин година по-късно - и в кървавия атентат на гара Буново.
Индиректна жертва станал Христо Цонев, шеф на телефонната централа в пощата. Преди да избухне колетът, синът му бил при него и си тръгнал преди експлозията. Бил облечен в същото яке като убития в колетното. Христо решил, че убитият е неговият син. От стрес мъжът умрял на 40-ия ден след бомбения атентат.
