- Екзекуторът Иво Маринов от Ловеч бил афектиран заради несподелени чувства към Ивелина Славчева
- Плевенчанката можело да е другата му жертва, но тя решила да се прибере в родния си град
В утрото на първия учебен ден на 2012-а изстрели събуждат хората, живеещи в центъра на Ловеч. Пред дискотека лежи тялото на мъртвата Ивелина Славчева. Момичето е само на 25 г., а нейният убиец е 33-годишният полицай Иво Маринов.
Екзекуцията станала показно - пред очите на Христина и Александър, с които жертвата си тръгнала от нощния клуб на 100 метра от РПУ. Тримата тъкмо излезли от дискотеката, където се веселили. Ивка седнала зад волана на двуместния си "Мерцедес" и тогава приближил Иво.
"К'во става, бе", казал и не дочакал отговор, а вдигнал пистолет и от упор прострелял жертвата си в главата. Ивелина не е имала никакъв шанс за оцеляване - 5 куршума забил в нея. После насочил оръжието към Сашо, но засечка го спасила. Христина пък тъкмо се канела да седне в колата, когато започнала пукотевицата.
След кървавото престъпление Иво побягнал. Колегите му го открили в дома му. При ареста не оказал съпротива, доброволно предал законно притежавания пистолет "Макаров", в който заредил нов пълнител. Неизстрелян патрон имало в цевта.
Убийството потресе Ловеч със своята бруталност. Особено след като стана ясно, че е дело на полицай с 11-годишен стаж в МВР. Десетина дни преди престъплението той преминал успешно психотест за преназначаване на работа.
Тих, затворен в себе си, нерешителен, неконтактен и без приятели сред колегите - така го описа неговият тогавашен началник.
Ива работела в ловешкия клон на застрахователна компания. Кога и къде са се пресекли пътищата на двамата, не се знае.
Ясно е обаче, че фатална страст се загнездила в душата на полицая. Година и половина той вървял по петите на хубавицата. Превърнал се в нейна сянка, но тя все пак го приемала за безобиден.
Споделяла пред баща си, че я преследва в кое заведение е, с кого сяда и какво прави. Дори го забелязала да дебне в храстите край блока им.
Все намирал поводи да ходи на местоработата й, висял с часове. В началото това я забавлявало, но накрая писнало.
"Ти си психоболен. Не искам да ми звъниш, не искам да имам нищо общо с теб - на какъв език да го кажа, за да разбереш най-сетне", заявило един ден изтормозеното момиче по телефона.
Това разказа колега на Ивелина, като допълни, че всички се дразнели от постоянното му присъствие в офиса.
Твърди се, че Ивелина изтрила профила му в социалната мрежа и това го разгневило. В нощта на трагедията тя подала сигнал срещу него в РПУ и тогава избухнала убийствената му ярост.
Плевенчанката Мая Стоянова, другата жертва на полицая убиец, за няколко месеца се поддала на чара му - дотолкова, че дошла да живее в Ловеч. Започнала дори работа в елитно кафене, което е точно срещу сградата на съда в Ловеч.
Вероятно е имало близки отношения между тях, за да предприеме тя такава стъпка. Те обаче били прекратени в деня, когато Маринов ударил шамар, може би от ревност.
Момичето си тръгнало и се прибрало при родителите си в Плевен. Тогава започнал психическият тормоз - заплахи, есемеси, преследване. Заканвал се, че ще я залее със сярна киселина.
Мая подала жалба срещу Маринов в Ловешката районна прокуратура през 2009 г. Зам. районният прокурор Цветан Маринов заключил, че има данни за извършено престъпление на територията на Плевен - фактически тормозът се осъществявал там, и препратил преписката на колегите си в Плевен.
Те пък преценили, че няма достатъчно материали, и я прекратили.
Изплашеното момиче било съпровождано непрекъснато от родителите си до местоработата му. Опазили нея, но дни след това колата била запалена. Разследващите смятали, че това е дело на озлобения полицай, но не разполагали с доказателства.
Проклятие или Божие възмездие стигна убиеца,
който получи 30 г. затвор
Близките на Ивелина Славчева посрещнаха с аплодисменти решението на Ловешкия окръжен съд нейният убиец Иво Маринов да изтърпи наказание от 30 години в затвор при първоначален строг режим. Присъдата бе произнесена през 2013 г.
"30 години е добре. Повече не може по нашите закони. Обществото отдавна го е осъдило", каза тогава Георги Славчев, баща на убитото момиче.
"Ще го убия! Ако това се случи с моята внучка, няма да се занимавам с правосъдие", заяви пред съдебната зала пък адвокат Марин Марковски, който защитаваше Иво Маринов. Така той отговори на въпроса на Стойка Пеева, баба на Ивелина, защо защитава убиеца и какво би направил на нейно място.
Четири часа продължи делото срещу бившия полицай. След неколкократни отлагания то се гледа по съкратената процедура, каквото бе желанието на подсъдимия.
Покойният вече адвокат Марковски направи опит за отлагане на делото, като поиска нова психолого-психиатрична ескпертиза за Маринов. Той се позова на психиатър от плевенския затвор, който издал медицинска справка, че Иво страда от параноидна шизофрения.
Прокурорът отхвърли искането, изтъквайки, че вече са направени две експертизи - тройна и петорна. Опитът Иво да бъде изкаран луд се провали.
"Съжалявам много за случилото се! Много съм го обичал това момиче. Не знам как се стигна дотук", бяха последните думи на Иво Маринов пред съда.
Бабата на Ивелина Стойка Пеева не можеше да сдържа гнева си. Докато водеха убиеца към съдебната зала, гласът се извиси в проклятие: "Бял ден да не видиш, убиецо!".
Според изискванията за насрочването на дело срещу Маринов за тежкото убийство то трябваше да му бъде назначена съдебномедицинска експертиза, която да отговори вменяем ли е или не.
По принцип това се прави в Ловешкия затвор. Там обаче главен надзирател на отделение е чичото на убитата Ива - Пламен Славчев. За да не бъде травмиран той, екзекуторът на племенницата му бе тестван в Държавната психиатрична болница.
Вероятно по същата причина Маринов е изпратен да изтърпява наказанието си в плевенския затвор. След като става ясно, че страда от онкологично заболяване, е прехвърлен за лечение в Софийския централен затвор.
Умря от рак в затвора
През 2014 г. Иво Маринов моли апелативния съд във Велико Търново за снизхождение и намаляване на присъдата му. Получава отказ.
А през 2015 г. ВКС окончателно я потвърждава. На практика той прекарва 12 г. зад решетки, тъй като умира през 2024 г. Дали го е застигнало проклятието на баба Стойка, или Божието възмездие? Няма обяснение.
"Целият му скапан живот не струва колкото нейния последен ден - Ива си отиде щастлива", през сълзи каза Христина, последната, видяла жива Ивелина.
