Главен асистент д-р Ивайло Начев от Техническия университет – София е изследовател в първия полярен астрономически проект на България. На остров Ливингстън той е монтирал научно-измервателна апаратура, проектирана и изработена в Катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“. С нея се извършват радионаблюдения на Слънцето в рамките на проекта „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергийни частици над Антарктида“. Това съобщава БТА.
Д-р Начев подчертава, че проектът е пример за успешно сътрудничество между Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Българската академия на науките (БАН), Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ във Варна и Техническия университет в София. Монтираната измервателна апаратура на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е функционирала безпроблемно близо два месеца, събирайки ценни данни за слънчевата активност и връзката ѝ със земното магнитно поле.
В рамките на проекта се провеждат четири основни експеримента. Първият е насочен към измерване на радиоемисиите породени от слънчеви изригвания. Антарктида предоставя изключително чиста среда за такива наблюдения, тъй като липсват локални смутители, каквито са комуникационните технологии, които в други условия биха затруднили точните измервания. Това позволява ясно свързване на определен радиосигнал с конкретна слънчева активност.
Вторият експеримент изследва слънчевите избухвания и тяхното влияние върху йоносферата. Д-р Начев обяснява, че апаратурата, разработена в Техническия университет, е инсталирана както в България, така и на остров Ливингстън. Това позволява прецизно проследяване на слънчевите изригвания и определяне на тяхното влияние върху различните полукълба.
Третият експеримент е насочен към измерване на земното магнитно поле и неговите изменения и връзката им със слънчевата активност. Наличието на измервателна техника в близост до полюса е ключово, тъй като земните силови линии се събират именно в полярните области. Данните от тези измервания ще помогнат да се анализира как магнитното поле реагира на различни слънчеви събития.
Четвъртият експеримент изследва високоенергийните частици, които навлизат в атмосферата по време на изхвърляне на плазма или коронарна маса от Слънцето. Тези частици, привлечени от земното магнитно поле, се концентрират в полярните области. Сравнението на получените данни с резултатите от предходните два експеримента ще позволи по-точно прогнозиране на ефектите от слънчевата активност.
Д-р Начев подчертава, че тези изследвания са особено ценни, тъй като в момента Слънцето се намира в пика на своя 11-годишен цикъл. Наблюдението му в този период ще даде важни заключения за бъдещи слънчеви цикли, ще допълни научните изследвания върху връзката между земното магнитно поле и слънчевата активност, както и ще предостави нови данни за геомагнитните бури. Той отбелязва, че в научната литература се срещат данни за хора, които изпитват дискомфорт по време на такива бури. Публикуваните резултати от експериментите ще позволят на други учени да анализират връзката между слънчевата активност, геомагнитните бури и въздействието им върху човешкото здраве.
Гл. ас. д-р Ивайло Начев сподели, че една от основните цели на проекта е популяризирането на полярните астрономически и космически изследвания. В тази връзка той изрази своята благодарност към доц. Веселка Радева, която на 15 февруари организира събитие с включване на живо между о. Ливингстън и Планетариума на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.
В събитието взеха участие флотилният адмирал от резерва проф. д-р на военните науки Боян Медникаров, капитан II ранг Николай Данаилов, част от екипажът на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), гл. ас. д-р Ивайло Начев, както и ръководителят на проекта доц. Камен Козарев. Те представиха дейността по проекта на остров Ливингстън пред ученици от Гимназия „Екзюпери“ - Варна и Математическата гимназия във Варна, както и пред ученици от няколко училища в Пловдив и София. В дискусията се включиха и курсанти и студенти от ВВМУ. Присъстващите проявиха голям интерес, като задаваха въпроси за Антарктида и слънчевата активност, която е обект на изследванията. Особено полезно за курсантите и студентите от ВВМУ беше общуването с екипажа на кораба, който отговори на множество въпроси, свързани с тяхната бъдеща професионална подготовка.
