Изготвянето на бюджета за 2025 г. ще се забави до 21 февруари, за да е готов фискалният план за 2025-2028 г., който България да представи на Еврокомисията
За три месеца работа депутатите успяха да приемат окончателно само два закона - за съдебната власт и за вероизповеданията, отвориха голяма говорилня за смени в регулаторите и за еврото, обиждаха се с най-цветисти имена и епитети, дърпаха се и се плюха, но пък заплатите им за първи път ще минат над 10 000 лева.
В петък НСИ публикува данните за работната сила и заплатите, от които става ясно колко ще вземат и народните представители. Средният ръст на възнагражденията е 5,5%, но за депутатите е 11 на сто.
Този гигантски ръст в рамките само на едно тримесечие е характерен за края на всяка година. Получава се, защото депутатската заплата се изчислява въз основа на възнагражденията в обществения сектор. Обикновено там в края на годината се раздават бонуси, което вдига средната заплата и към декември 2024 г. е вече 2624 лв. (Виж инфографиката)
Основната част на депутатската заплата се получава, като тази сума се умножи по три, което прави 7872 лв. месечно. Всеки народен представител е и член на комисия и
получава 15% добавка,
с което възнаграждението се вдига на 9052 лв. Към това трябва да се добави клас за прослужено време, което е 1,6% за всяка година трудов стаж. Ако е работил например 15 г., към заплатата му се добавят още 24% и възнаграждението става 11 224 лв.
Има още допълнителни плащания под формата на представителни пари, за разходи за офиси и сътрудници и т.н.
Заплатата на председателя на парламента е с 55% над основната на редовия депутат без добавките, т.е. Наталия Киселова ще получава 14 030 лв. месечно. Тя е доцент, а за научно звание се плащат 10% отгоре и ще се подписва срещу минимум 15 433 лв., без изобщо да се смятат добавките за трудов стаж. Същата е и заплатата на премиера. Президентът получава удвоена депутатска заплата, което вдига възнаграждението на Румен Радев на 18 104 лв. без добавки.
Пак в петък НСИ обяви данни и за поскъпването през януари, които на практика ни доближиха още до приемане в еврозоната.
Януарската инфлация е необичайно висока
- цените само за месец са нараснали с 2%, а на годишна база с 3,7%.
За измерител на изискването за ценова стабилност за еврото обаче се взема предвид средната инфлация за година назад, а тя е 2,6%. Този показател не трябва да надвишава 1,5 процентни пункта средната инфлация в трите държави от еврозоната с най-ниски показатели. Евростат ще обяви окончателните данни на 24 февруари и тогава ще е ясно дали България изпълнява всички критерии за еврото.
И това отново отприщи огромно говорене в парламента без крайно решение и без да е ясно дали покриваме инфлационния критерий.
“Стратегическата цел еврозона изисква много предварителна работа, това не е както си го мислят - отиват в някой мол и се разбират. Когато бюджетът е внесен и са ясни данните на Евростат за инфлацията, правителството ще поиска конвергентен доклад”, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
