Това е ценно умение - според ново проучване у нас 70% от служителите се товарят "спешно" и безогледно
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Тиха агресия е понятие, което използват авторите на ново проучване за работната среда в България. И се оказва, че тя съвсем не е розова. 7 от 10 анкетирани получават от шефа нови спешни задачи, без той да се съобразява с текущата им работа. 52% споделят, че им се случва "със значима честота" да бъдат прекъсвани или да се игнорира мнението им. 52% са ставали обект на интриги и говорене зад гърба. При 48% шефът или колега е представял тяхна идея като своя.
"Изненада ни мащабът на тихата агресия - коментира Ангел Лазаров, създател на Института по невролингвистично програмиране, провел изследването. - Тиха агресия е натиск без открит конфликт, а човек използва мълчание, дистанция, вина или други индиректни действия, за да повлияе. Тя не изглежда като обида или скандал. Проявява се като нова спешна задача без оглед на текущата работа, игнориране на мнение, саркастични шеги. Формално всичко изглежда нормално, но човек усеща натиск. Разликата с обикновеното недоразумение е, че тук има повтарящ се модел. Не става дума за единична ситуация, а за начин на общуване. Много често човек усеща напрежение, но не може да назове какво точно става. Когато разпознаем и назовем поведението, ще можем да реагираме и евентуално да поставим граници."
Тихата агресия невинаги е съзнателна. Например поставянето на спешни задачи е мениджърски проблем - липса на планиране и ясно делегиране, които се прехвърлят като натиск върху служителите. (От шеф "пожарникар" бягайте като от огън)
"Жените почти два пъти по-често преживяват крайния интензитет на натиска. При въпроса за нови спешни задачи 21% от жените и 12% от мъжете отговарят, че "постоянно" ги получават", посочва Ангел Лазаров.
"В проучването 66% от хората казват, че ситуациите на тиха агресия им влияят "сравнително силно" или "силно". Най-честата реакция е, че човек изпълнява задачата, но се чувства използван, или постепенно се отдръпва и участва по-малко. Когато границите се нарушават системно - чрез постоянни спешни задачи, игнориране на мнение или подкопаване на авторитета, той губи усещането за контрол и смисъл в работата си. Това е една от типичните предпоставки за емоционално изтощение и професионално прегаряне", предупреждава експертът.
Понеже възлагането на спешни задачи изглежда е масова практика в България, трябва да се научите да казвате "не", когато шефът безогледно ви товари. Способността да казвате "не" на работното място, без да пострадате, е едно от най-важните умения. Иначе вечно ще се възползват от вас, без никога да не получите признание за усилията си.
Не можете обаче просто така да отсечете "не" дори когато шефът ви товари непосилно. Трябва желязно да се мотивирате.
Затова преди да усвоите техники как да отказвате задачи, без да нанасяте вреда на кариерата си, се запознайте внимателно с трудовия си договор, с длъжностната характеристика, с вътрешнофирмени документи, от които произтичат ваши отговорности. Не бива да ги нарушавате, а и именно на тях можете да се позовавате.
Когато си имате достатъчно задачи и новата ви идва вповече, първият добър сценарий е да обсъдите с началника приоритетите.
Като той ви спусне още един ангажимент, вие изреждате останалите и искате разяснение за сметка на какво да се заемете с току-що възложения ви.
"Представете отказа си по следния начин: "Искам да се уверя, че енергията и вниманието ми са насочени върху най-стратегическите приоритети за тримесечието (или годината)". Така разговорът е в посока, че искате да кажете "да" на най-важните задачи. След това попитайте: "Можете ли да ме насочите към най-важните ни задачи". Тогава ще постигнете консенсус кои са правилните неща, които трябва да се свършат", обяснява Дебора Грейсън Ригел, автор на книгата "31 стратегии за предлагане, искане и приемане на помощ".
Само че след изреждането на всичките ви ангажименти началникът може да отговори за новия "Е, ще го вместиш някак". Тогава възпитано, но твърдо заявете "Бих искал/а, но в момента нямам възможност да свърша едновременно всичко качествено и в срок".
Ако имате насреща си добър мениджър, той ще оцени, че сте честни за натовареността си и че отказвате да поемете прекалено много задачи заради успеха, а не защото жалите усилията си. Вие задавате граница, отвъд която не преминавате без риск от провал.
Трети вариант е да предложите друг срок за новата задача - ще се заемете с нея, като свършите останалите си ангажименти.
"Казвате "не" така: "За съжаление изпълнението на задачата в този краен срок няма да бъде възможно. Можем ли да удължим срока до..." Този отговор потвърждава искането на шефа, като предлага реалистична алтернатива. Важно е да сте наясно с мотивите си и да предоставите доказателства в подкрепа на предложения нов график. Този отговор също така показва, че сте готови да сътрудничите, за да намерите решение", изтъква Теа Ангелос, автор на книгата "Умни ходове: лесни начини да поемете контрола над живота си".
Добрият мениджър ще разбере всичко това.
Не е задължително обаче мениджърът ви да е добър. Може да е от тези, които изцеждат подчинените си и разчитат на страха им да казват "не". После се надяват "пчеличките" да се скъсат от работа, за да не допуснат провал. А ако все пак се случи, ги обвиняват.
Именно на такъв шеф трябва да казвате "не", като се позовавате на своята длъжностна характеристика, която не предполага да работите по 20 часа на ден.
Ако от вас често се иска да вършите нещо извън обхвата на вашата длъжност и повече, отколкото е справедливо като натоварване, обсъдете това с шефа си, препоръчват специалистите. Той трябва да е наясно, че вие не приемате този подход.
Възможно е и той да не приема да казвате "не", а да очаква безпрекословно подчинение дори когато безогледно ви товари. Ще разберете в един или няколко разговора при конкретните ви откази. Тогава ще ви е ясно, че трябва да си потърсите друго място.
Казването на "не" по подходящ начин не означава, че ще загубите работата си. "Точно обратното - казването на "да" на всяко искане създава прецедент, при който хората гледат на нас като на винаги налични и желаещи. Това може да има обратен ефект", обобщава Дебора Грейсън Ригел.
"Когато казвате "не", целта ви не е да правите по-малко неща. Целта е да инвестирате времето и енергията си по възможно най-разумния начин, за да се представяте на възможно най-високо ниво в задачите, които имат съществено значение. Колкото повече свикнете да казвате "не", толкова повече енергия ще си спестите за моментите, когато е добре да кажете "да". Това е критично умение, което трябва да култивирате", подчертава Грег Макиън, автор на книгата "Дисциплинираното преследване на по-малко".
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 конкретни техники да постигате кариерните си цели
Умственото разстояние помага за по-ефективно професионално учене
Обич към грешките - модел за емоционална стабилност и професионален успех
Топ 9 на мениджърите, които ви пречат да се развивате
Със супергеройската стойка наистина побеждавате
Синдром на дезориентацията, или защо на 10 години да си формулирате кариерни цели
Три стъпки да обърнете всяка критика в своя полза
На страха от провал очите са големи. Победете го с игра за моделиране на ситуации
Как ефективно да парирате колеги завистници
Въртенето на стрелките сваля работоспособността – внимателно следващата седмица
