Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите срещу въвеждането на забрана за използване на твърди горива за битово отопление в София от 2029 г., съобщава правният сайт Лекс.
С решението остава в сила и забраната, която е в сила от началото на тази година – на твърди горива да се топлят сгради, разположени по улици или на места, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа.
ВАС отхвърли и жалбите срещу т. нар. зони с ниски емисии на вредни вещества в столицата. Те се въвеждат за определени периоди, за да се ограничи замърсяването. Така например от 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г. е забранено на колите с 1 и 2 екокатегория да влизат в центъра на София. Той е в т. нар. „малък ринг" – зоната, оградена от бул. „Васил Левски", бул. „Патриарх Евтимий", бул. „Ген. Скобелев", ул. „Опълченска", бул. „Сливница".
Уреден е и „голям ринг", който обхваща зоната, оградена от: бул. „Сливница", бул. „Данаил Николаев", бул. „Ситняково", бул. Михай Еминеску", бул. „П. Яворов", бул. „Никола Й. Вапцаров", ул. „Атанас Дуков", ул. „Люба Величкова", ул. „Сребърна", бул. „X. Ибсен", бул. „П. Ю. Тодоров", бул. „И. Е. Гешов", бул. „К. Величков".
Всички тези правила, които днес остави в сила състав на ВАС с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Слав Бакалов, са регламентирани в Наредбата за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на територията на Столична община.
Още преди година Административен съд София – град потвърди, че те са приети при спазване на изискванията на закона, а сега това направи и ВАС.
„Затова следва да се отбележи, че оспорените текстове от Наредбата, не са в противоречие със законовите такива и в частност чл. 28а, ал. 3 ЗЧАВ, а напротив те са насочени към опазване човешкото здраве и околната среда като цяло", пишат върховните съдии. И подчертават: „Изпълнението на мерките в обособените зони, касае и изпълнението на план за качеството на въздуха. Това обстоятелство само по себе си не означава, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива 2008/50".
Въпросната разпоредба от директивата предвижда, че когато в определени зони или агломерации нивата на замърсителите във въздуха превишават която и да е пределно допустима или целева стойност (отчитайки допустимите отклонения), държавите гарантират създаването на планове за качество на въздуха, за да се постигне съответната допустима стойност.
В решението си ВАС обсъжда подробно изискванията на ЕС и мерките, предвидени в България.
И заявява: „Правото на Съюза изисква подходящи мерки, съдържащи се в плановете за чистота на въздуха, за да се запази възможно най-кратък периодът, през който се превишават пределно допустимите стойности, а в случая оспорените текстове от Наредбата, които въвеждат такива мерки, не противоречат на съюзното право. Що се отнася до задължението, произтичащо от правото на Съюза, за възможно най-бързо спазване на пределно допустимите стойности, от съдебната практика на Съда на Европейския съюз следва, че националното право, чието тълкуване в съответствие с правото на Съюза не е възможно, трябва да остане неприложено, ако това е необходимо за пълната ефективност на правото на Съюза. Именно строгите изисквания на правото на ЕС означават, че сегашното правно положение прави възможни за изпълнение посочените мерки в обжалваните текстове от Наредбата, съответно Наредбата не е незаконосъобразен административен акт в оспорваните от касаторите части".
