Столицата е в руини, разрушени са 12 567 сгради, 40 учебни заведения, 24 болници
80 години от разрушителните бомбардировки на София се изпълниха тази година и това е поводът да се появи албумът "Бомбардирана София", който съдържа над 200 фотографии, запечатали ужаса на онова време.
"Кадрите с руините на изчезнали улици и разрушенията на емблематични за София места и сгради навярно ще ви накарат да потърсите следите от пораженията, много от които могат да бъдат открити и днес, просто за да се уверите, че това наистина се е случило преди 80 години", казва Пейо Колев, който е съставител на албума. Той от години събира, описва и архивира кадри от миналото в сайта "Изгубена България" (www.lostbulgaria.com).
Според него книгата с фотографии "Бомбардирана София" е единствена по рода си и засяга тема, която поради идеологически причини години наред умишлено е неглижирана от официалната историография. Затова
албумът запълва значителна празнина от историята,
разкривайки скритата анатомия на българската столица, белязана от въздушните удари през 1943 - 1944 година.
Бомбардировките над София започват на 14 ноември 1943 г. и приключват на 17 април 1944 г. Извършени са общо тринадесет рейда, като най-тежките са на 10 януари и 30 март 1944 г., когато бомбардировките са двойни - дневни и нощни. При въздушните нападения загиват най-малко 1136 души, а са ранени над 1100.
Разрушени са 12 567 сгради, сред тях 10 002 жилища (общият брой на жилищните сгради към 1934 г. е 31 102), 1684 магазини и складове, 369 работилници, 248 държавни и обществени учреждения, 128 индустриални постройки, 40 учебни заведения, 39 фурни, 24 болници и казарми, 19 театри и хотели, 14 черкви и 11 моста.
Унищожени са 50% от трамвайния парк, релсовия път и електроразпределителната мрежа. Разрушен е и главният воден резервоар при Семинарията. Успешните бомбени попадения в града са минимум 1530. Поразени са 35 000 кв. м улични настилки, 9500 линейни метра бордюри, 15 000 кв. м тротоарни площи. Канализационната и водопроводната системи са прекъснати на повече от 3000 места.
Предполага се, че общо над България са хвърлени около 50 000 бомби, повече от половината от които над София. Обикновено дневните бомбардировки са провеждани от американските ВВС, а нощните - от британските. Използвани са различни видове бомби - разрушителни, запалителни, за живи цели и др. Теглото им варира от 12 - 13 кг запалителни до двутонни като тази, открита невзривена до входа на старата Зоологическа градина след бомбардировките на 10 януари 1944 г.
Възстановяването на София продължава близо десетилетие. Изчисленията сочат, че загубите от бомбардировките в София са в размер на 24 милиарда лева, макар да е трудно приравняването им към днешната стойност на лева, поради вариращата инфлация след войната и паричните реформи. Към 1946 г. основните пътни артерии са разчистени, ремонтирани и преименувани.
Извозени са 16 000 куб. м пръст и отпадъци,
произведени са 500 000 павета, 6800 куб. м ломен камък, 10 000 л. м бордюри, 15 000 кв. м тротоарни плочи. Ремонтирани са сградите на Народния театър, Народното събрание и някои министерства.
Вследствие на бомбардировките завинаги изчезват улиците "Търговска", "Знеполе", "15 ноември", "Дрин", "Арда", "Нишка" и т.н. Улица "Търговска" е била с дължина около 300 м. Пасажът "Св. Никола" (днес ЦУМ и Министерски съвет) и районът между улиците "Съборна" (бивша "Клементина"), "Княз Александър I", пл. "Света Неделя" и бул. "Княз Дондуков" стоят с години в развалини, приблизителната им обща площ е 56 000 кв. м. Всички улици в този участък са били настлани с жълти павета. Към 1945 г. само административните сгради, подлежащи на събаряне, са с площ над 37 000 кв. м, а тези, които са предвидени за възстановяване - 134 000 кв. м.
Частните сгради, предвидени за събаряне, са повече от 2000
Само между улиците "Алксандър I", "Алабин", пл. "Св. Неделя" и пл. "Бански" унищожените частни търговски обекти, кантори, манифактури, складове и т.н. са над 800. Поетапно са възстановени електрическата и релсовата мрежа на трамваите, с помощта на които се осъществява разчистването и превозването на отломките. Поради затруднено или липсващо водоснабдяване са разкрити временни обществени чешми на местата на естествените минерални извори, като този при Централна баня.
Към месец юни 1947 г. са сменени 3000 м водопроводни и 10 000 м канализационни тръби, когато наличностите се изчерпват и за останалите предвидени още 30 000 м се чака внос от чужбина. За три години пътно-паважният отдел на Столична община успява да възстанови напълно 22 улици с обща площ 37 260 кв. м и три от разрушените мостове. Любопитна подробност е, че в началото на 1947 г. (преди национализацията) ремонтирането на 51 улици с обща площ 81 717 кв. м е договорено с частни предприемачи.
