Ново проучване показва недоверие и разочарование от политическите институции сред ромите в България и Румъния
Проучване в България разкри, че 70,9% от ромите не са били потърсени от политическа партия през последния месец. Проучването включва 1056 роми и е проведено от „Глобал Метрикс" ООД, София за Associazione Roma for Democracy - Италия в периода 23-31 май 2024 г.
Заради евроизборите тази седмица, Фондация „Рома за Европа", която защитава 12-те милиона роми в Европа, призова партиите да не пренебрегват най-голямото малцинство на контитента. Фондацията насърчи партиите да се поучат от Петер Магяр, който се възползва от общественото недоволство от икономическите проблеми на Унгария и предприе рядката стъпка да посети бедстваща ромска общност по време на националната си предизборна обиколка в близо 200 града и села. Това е смел ход на политика, който потенциално ще му спечели подкрепата на най-голямото малцинство в страната.
Водещите политически партии пропускат важна възможност, обяснява Желко Йованович, председател на Фондация „Рома".
"Установихме, че неуспехът на политиците да достигнат до най-голямото малцинство има отрицателни последици. Пренебрегването им от основните партии, съчетано с икономическото неравенство и дискриминацията, с които ромите често се сблъскват, подкопават доверието и вярата в демокрацията сред ромите, като ги карат да се въздържат от гласуване и друга политическа дейност. Или, което е още по-лошо - тласкат ги в ръцете на антиевропейските сили.
Според скорошно проучване в Румъния, 73% от ромите са заявили, че никоя политическа партия не се е свързала с тях през последните две седмици. Проучването, в което са участвали 1018 роми, е проведено между 16 и 27 май 2024 г. от IPSOS S.R.L Букурещ за Associazione Roma for Democracy-Italy. Отделно проучване в България разкри, че 70,9% от ромите не са били потърсени от политическа партия през последния месец. Проучването включва 1056 роми и е проведено от „Глобал Метрикс" ООД, София за Associazione Roma for Democracy - Италия в периода 23-31 май 2024 г.
„Ромите, сред които има най-много млади хора, трябва да бъдат очевиден електорат, към който политиците, ангажирани с равенството, демокрацията и върховенството на закона, да се обърнат и да предоставят обществени услуги", добави Йованович.
Делът на децата под 15-годишна възраст сред ромите в ЕС е два до три пъти по-висок, отколкото останалата част от населението. Това означава, че броят на ромите ще бъде по-висок и сред следващите поколения граждани, които имат право да гласуват и да се кандидатират за постове. Например, до 2035 г. ромите ще съставляват около 20% от гласуващите в България.
Доверието в политическите институции сред ромите е ниско. 29,1% от анкетираните в България и 30% в Румъния заявяват, че политическите партии, включително семействата на партиите в Европейския парламент, „дават обещания, но не предприемат конкретни действия". 47,8% от респондентите в България заявяват, че „политиците не се интересуват какво мислят хората като мен". В Румъния 37% от анкетираните са напълно съгласни с това твърдение, а 30% са съгласни.
На въпроса дали членовете на Европейския парламент „могат да защитават вашите интереси и притеснения", 38,3% от анкетираните в България и 33% в Румъния са отговорили „изобщо не".
"Ромите са разочаровани от начина, по който демокрацията, както и проевропейските партии, политици и правителства, се отнасят към тях през последните 20-30 години. Това оставя много роми отворени за антидемократична/авторитарна политика с наклонности, които са отвъд въздържането от гласуване и други начини на политическо участие.
Занапред фондацията ще инвестира повече в изследвания на политическите нагласи и предпочитания сред ромите и по този начин ще представи гласовете на нашите общности като избиратели на медиите и политически заинтересованите страни", обясни той.
Преди изборите фондацията и нейната мрежа от членове, ръководени от роми, публикуваха и своята стратегия „Ромите за Европа 2030", в която се посочват начините за реализиране на пълния потенциал на ромите чрез стратегически инвестиции в образованието, обучението, демократичното участие и културните производители.
