Децата, които са отглеждани по този начин, знаят по-малко думи и се концентрират по-трудно, показа британско проучване
Докато се возех в препълнен вагон на лондонското метро, станах свидетел на любопитна случка. Млада двойка всячески се опитваше да успокои плачещото си бебе. Даваха му биберон, дундуркаха го, пяха песни, гъделичкаха го, но детето бе затворило очи и се дереше с пълно гърло. Чак когато всички започнаха да ги поглеждат, а някой дори попита дали всичко е наред, бащата извади мобилния си телефон и пусна на него някакво детско видео. Реването тутакси секна и мнозинството пътуващи си отдъхнаха, с изключение на няколко майки като мен, които от личен опит вероятно знаят, че този начин на успокояване не води до нищо добро.
Аз направих подобна грешка по време на дълъг полет. Синът ми бе на около годинка и по същия начин ревеше здраво. Успокоявах го по различни начини, но не се получаваше. Накрая се предадох и му пуснах видеа с детски песнички на служебния таблет на баща му. Пътуването мина супер, но след него той отново и отново искаше въпросния светещ екран и не спря до момента, в който го изпусна на пода. Той се спука, спря да работи и дългата битка да му го отнема приключи.
Повече никога не съм допускала
технологиите
да ме отменят
при плач,
колкото ѝ да ми е струвало като време и нерви. Просто защото видях колко лесно те водят до пристрастяване.
Това се случи преди повече от 10 г., когато все още нямаше достатъчно информация за въздействието на светещите екрани върху детската психика, но днес не е така. Все повече изследвания показват, че те се отразяват негативно върху различни аспекти от живота на подрастващите. Британско проучване например наскоро установи, че децата, които до 2-годишна възраст са гледали около 5 часа дневно екрани, знаят по-малко думи и се концентрират по-трудно.
Учените са интервюирали преподаватели в детски градини и начални училища, които признават, че все по-често се сблъскват с този проблем. По техни наблюдения
98% от малчуганите
гледат ежедневно
нещо развлекателно,
тъй като родителите са прекалено натоварени, за да им измислят алтернативни занимания, или пък самите те са ангажирани със следене на информация през телефоните си. Екраните толкова трайно са се настанили в начина на живот на новите поколения, че четенето на приказка за лека нощ е започнало да отсъства. Дори вече се наблюдават деца, които за първи път виждат книга, когато постъпят в детска градина или начално училище, защото в дома им няма нито една.
“Наясно сме, че екраните вече са част от семейния живот. Въпросът, който обаче родителите си задават сега, не е дали да ги използват, а как да ги използват добре”, казва британският министър на образованието Бриджит Филипсън. Затова и ръководеното от нея ведомство се е заело да им помогне. В момента експертите му разработват насоки към родителите как да използват съвременните технологии за образователни игри, които могат да компенсират изоставането в речниковото развитие.
Работещи по проблема неправителствени организации обаче смятат, че мярката е закъсняла, а и няма как тя да го реши, защото техни изследвания са показали, че
подрастващите
напредват най-бързо
в развитието си,
като подражават
“Трябва да повишим общественото разбиране за това как екраните и устройствата могат да пречат на начина, по който бебетата и малките деца учат най-добре, а именно чрез гледане на изражения на възрастни, говорене, пеене и игра”, обяснява Фелисити Гилеспи от фондация Kindred Squared.
Освен това е доказано, че четенето на книги има благотворно влияние и върху други аспекти от човешкото развитие. То повишава концентрацията, тъй като изисква да се съсредоточиш върху дадена мисъл, да я следваш през обрати и да държиш контекста. Установено е, че четящите хора вземат по-бързо решения под напрежение, развиват по-дълбока емпатия и са по-трудни за манипулиране. Това е така, защото благодарение на книгите са се научили да поставят нещата в перспектива, да не се доверяват само на мнения, а да търсят вътрешна логика, емоционален контекст и житейски опит.
Хората, които четат много, са по-любопитни и по-малко осъдителни в непозната обстановка. Причината е, че възприемането на художествена литература не е толкова бързо възнаграждаващо, както е скролването на онлайн информация през телефона. Не се получава новост през няколко секунди и отплатата често идва бавно. Този процес пренастройва очакванията. Любителите на книги се чувстват комфортно да инвестират време, преди да видят резултати, което изгражда търпение. Навикът се пренася и в други области на живота и дългосрочните проекти, бавният напредък и отложените награди се възприемат по-поносимо.
За разлика от екраните, които насърчават търсене на незабавната обратна връзка, книгите учат на доверие в процеса. А хората, които могат да чакат, са склонни да се представят по-добре от тези, които се нуждаят от бързо потвърждение, особено когато става дума за кариерно развитие и творческа работа. Те реагират по-малко на реклами и послания, основани на страх и възмущение, защото не се впускат веднага в най-шумната или най-новата идея в стаята. Тъй като книгите учат как аргументите се изграждат с течение на времето, четящите се справят по-добре с консумирането на всякакъв друг тип информация. Което е изключително важно във времена, когато
мненията и тенденциите
се променят бързо,
създавайки чувство на несигурност. Те знаят какво е важно за тях, защото са прекарали повече време в размисъл вместо в реакция. Освен това са склонни да се изразяват по-ясно, дори и да не са естествено приказливи, защото са били изложени на структурирано мислене и ефективен език в продължение на години. Следователно са в състояние да обясняват и защитават идеите и чувствата си, което също е много важна част от житейското благополучие.
