Животновъди от Пловдивска област протестираха днес символично край Подбалканския път. От утре протестите стават ефективни - животновъдите ще блокират пътя и ще спрат автомобилното движение. В първия ден от протеста те опънаха символичен палатков лагер, разположен край Подбалканския път София - Бургас на източния вход за Калофер, съобщава БТА.
"Предварителните ни планове бяха днес да е първият ден, в който ще затворим Подбалканския път, но в последния момент решихме да отложим с един ден, защото има изискване по закон и трябваше да изчакаме 48 часа, а ние искаме да спазваме правилата. Затова променихме предварителната организация и днес протестираме символично с палатки и плакати. Искаме да привлечем внимание и гласът ни да бъде чут, за да се разреши най-накрая проблемът с нормативните разпоредби, заради които животните ни няма къде да пашуват", каза за БТА животновъдът Тодор Диклиев.
На символичния протест се събраха над 20 животновъди и опънаха палатки, над които развяха национални флагове.
Протестите на животновъдите продължават и утре от 13:00 часа с ефективни действия. Фермерите обявиха, че от 5 юни ще затварят Подбалканския път всеки ден за по един час. Те настояват да бъдат променени нормативните разпоредби, които ограничават пашата на животни в териториите, попадащи в границите на Национален парк "Централен Балкан".
Според фермерите въведените ограничения засягат животновъдството в цяла Централна България и застрашават сектора, като ще доведат най-малко до намаляване на броя на отглежданите говеда и овце. Протестиращите са изпратили писма до Министерството на земеделието и Министерството на околната среда и водите, в които са изложили проблема и своите искания за решаването му.
От двете ведомства все още няма отговор. С официална позиция по въпроса излязоха от Национален парк "Централен Балкан", която гласи, че тези ограничения не застрашават развитието на животновъдството в България. В България има само три национални парка - Рила, Пирин и Централен Балкан. Общата площ на трите парка е под 2 процента от националната територия. Данните за 2023 г. показват, че по-малко от 3 процента от едрия рогат добитък и по-малко от 3 процента от овцете в България са пашували на територията на националните паркове. Площта на пасищата, на които се разрешава паша в националните паркове съгласно утвърдените годишни планове, представлява едва около 2,5 на сто от пасищата в страната, съобщават от НП "Централен Балкан".
Според дирекцията на парка при последното докладване за състоянието на тревните местообитания към Европейската комисия, състоянието е било отчетено като неблагоприятно и затова е наложително да се предприемат корективни действия по отношение на натоварването на тези чувствителни територии и ограничаване на броя на пашуващите животни, тъй като поддържането на природните местообитания в благоприятно състояние е както отговорност към природата на България, така и задължение на страната като държава членка на Европейския съюз.
"С годишните планове за паша за 2024 г. е постигнат оптимален компромис, който да даде възможност на животновъдите и тази година да пашуват на територията на националните паркове, но с редуцирано натоварване на пасищата. Целият допустим пасищен ресурс на националните паркове ще бъде предоставен за ползване на животновъдите, като условията за подпомагане ще са съгласно изискванията на Стратегическия план и Наредба № 10 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за извършване на тези дейности в парковете е относително същата спрямо 2023 г. и е приблизително 34 000 ха, като нормата за натоварване е 0,4 животински единици на хектар. Така на територията на националните паркове ще могат да пашуват близо 39 000 животни", пише в позицията на НП "Централен Балкан".
Според протестиращите животновъди това е крайно недостатъчно, защото само в гр. Калофер има 20 животновъди, които отглеждат близо 2900 говеда и около 5000 овце. Фермерите обявиха, че са готови дори да се откажат от субсидиите, които получават, но да запазят пасищата.
