Музей "Възраждане и Учредително събрание" да бъде със статут на Национален музей на държавността. Тази идея на проф. Милко Палангурски обедини известни историци от ВТУ, представители на местната власт и общественици на представянето на новата му книга – „Съграждането на модерна България".
Тя акцентира върху изграждането на българската държава след Освобождението, процесите в Учредителното събрание, Търновската конституция и мястото на Велико Търново като историческата и духовна столица и център на държавността. Представени са и интересни моменти около създаването на демократичната система у нас – България е четвъртата държава в света с всеобщо избирателно право и това се случва още в края на XIX век, каза проф. Палангурски.
"Без да ги идеализирам, нотабилите са били хора с характер и желание. На 5 пъти карат руския император да се намесва в работата на Учредителното събрание чрез своя представител Дондуков - Корсаков, за да се стигне до ултиматума или да влязат да работят по конституцията, или ги разпуска. Вироглави типове", охарактеризира бащите на Търновската конституция авторът.
Мит е, че в събранието е имало потури и цървули. 3/4 от тези хора са работили в чужбина и всички са наясно какво е конституционна система", посочи още проф. Палангурски.
145 години след създаването на съвременната държавност в Търново професорът е пресметнал, че за този период е имало избори за НС 57 пъти. "Българските парламенти оцеляват от 1.8 до 2 години. Последният даже издържа много", посочи професорът.
