- Как е излязло без родителите си от България това непълнолетно дете? И как се издава разрешително за център за обучение, като знаем колко зверски са изискванията за частна детска градина
Още акценти от интервюто със социалния психолог:
- Когато има недоверие, а институциите са в криза и в невъзможност да изпълняват функциите си, винаги ще има някои, които да се възползват от слабостите на системата и на хората
- Много често майките са безгласни букви в случаи на привлечени към подобни групи деца
- Като социален психолог какво ви прави впечатление по случая с “Петрохан”, доц. Димитров?
- Правя важна уговорка, че навлизаме в зона, където психологическият анализ може да се превърне в недопустимо вменяване на вина. Затова няма да давам правна или фактическа присъда за участниците в случая “Петрохан”, а само аналитична гледна точка, и то при едно условие - само ако допуснем, че известната досега публична информация е достоверна.
Нямам намерение да твърдя, че има педофилска престъпност, култ или институционална протекция. Това трябва да го установи съдът. А според законодателството ни всеки е невинен до доказване на противното.
Има обаче разпознаваеми организационни модели на поведение, които в литературата са описвани като култови и говорят за типични злоупотреби с власт и със зависимост към властта.
От научна гледна точка говорим за групи с много висока степен на контрол над участниците. И то с типични показатели. На първо място, има един харизматичен централен лидер, представен като изключителен и морално или интелектуално извисен над останалите. Второ, има много видими асиметрични отношения - лидерът дава смисъл, път и развитие, тоест той развива последователите. А те отвръщат с време, с лоялност, с отдаденост, с мълчание, с труд, дори с тяло. На трето място, има размиване на граници - лични, морални, професионални и дори ако щем - интимни. И на четвърто място, е налице една елитна легитимация.
Винаги при тези контролирани групи има подкрепа от влиятелни хора - публични партньорства, своеобразен институционален ореол, дори и чадър.
И ако тези елементи са налице, както твърдят някои източници по случая с “Петрохан”, говорим за култова динамика, независимо дали има, или няма доказано престъпление. Важно е да се отбележи, че в тези високорискови властови модели е много възможна институционална елитна протекция от страна на политически и на бизнес елит.
Като родител си задавам въпроса къде са училищните институции, които допускат едно дете да не ходи цяла една година на училище за сметка на това да е в Мексико, на подводни или пещерни експедиции. И защо на никого не е направило впечатление как изобщо е излязло без родителите си това непълнолетно дете от България? Къде са ресорните министерства, които трябва да отговорят какви критерии за контрол и отчетност се прилагат при финансиране на неправителствени организации, които работят конкретно с деца или младежи? Кой издава разрешително на някого да прави център за обучение, в който да се обучават деца и младежи, след като виждаме на какви зверски условия трябва да отговаря някой, за да регистрира частна детска градина, и то в центъра на София?
- Чуха се версии и за сексуална злоупотреба.
- В контекста на култовете подобна злоупотреба рядко започва като сексуална. Литературата описва следния модел - първо се почва с емоционална зависимост. След това се появява духовна, морална власт от страна на лидера на култа. Следват тестове да се прецени колко е лоялен последователят. След тях се появява една нормализация на различни нарушения, често напълно невинни - подмятания, докосвания.
Ако една организация говори за образование, за личностно израстване, за социална мисия, институциите потискат критичния си поглед
И едва накрая идва сексуалното размиване на граници. Ако има твърдения за непълнолетни, това автоматично прави случая криминален, но аз като психолог мога да кажа, че подобни структури са високорискови за сексуална експлоатация, особено на уязвими лица.
- Прави впечатление, че само един баща гастролираше по медиите няколко дни, но за майките на тези деца нищо не се чу.
- Мога да направя някакви съждения, без да твърдя, че са ултимативни истини. Но подобен тип зависимости се развиват към деца и от деца, които израстват в патриархални семейства със строго разпределение на ролите - много силен баща и не чак толкова силна майка. Така че е много вероятно майките да са безгласните букви в този тип взаимоотношения. Съответно не само да не търсят, но и да нямат или да не им се дава възможност да дадат мнение или да участват във вземането на решение.
- В социалната психология, доколкото знам, има т.нар. ефект на ореола - когато едно качество, независимо дали положително, или отрицателно, засенчва всичко останало. Това обяснява ли защо тревожни сигнали се игнорират или подценяват?
- Ще направя препратка със случая “Епстийн”. Подобни организации винаги имат “ефекта на ореола”, защото става въпрос за “доброто дело”. Ако една организация говори за деца, за образование, за развитие, за личностното израстване, за иновации, за социална мисия, то абсолютно всички, включително институциите започват, без да искат, да потискат критичния поглед към подобно говорене.
Конкретно за организация с нестопанска цел при “Петрохан” се говори за екология, образование, култура - всичко това попада в полета на различни институции и министерства. Когато подобно говорене за добри дела обхване сферите на дейност на много институции, отговорността се размива и никой не я поема.
А когато са замесени високостатусни спонсори и известни личности, които заявиха съдействия към тази организация, проверките, ако изобщо ги има, стават формални и сигналите намаляват. Защото никой не иска да се заяжда първи с подобна протектирана организация. И това всъщност е формалната причина тази организация да е пропускана от проверки. Тоест има по-скоро един център, в който е разположен харизматичен лидер и са налице едни уязвими лица, елитна легитимация, институционална пасивност, защита от установената мрежа. Така нещата се капсулират.
- Някои родители са си оставяли децата за много дълго време там. Как се обяснява доверието към харизматични личности, които предлагат алтернативен начин на живот или възпитание - като недоверие в държавата ли? Има ли връзка със социалния статус на тези хора?
- Има много интересен случай в Япония през 90-те години на 20-и век, когато един лидер на култ иска да предизвика масово убийство в токийското метро със зарин - бойно отровно вещество. На изследователите прави впечатление, че лидерът на култа е един полусляп човек, масажист по професия, с никакво образование. Но той увлича след себе си инженери, физици, химици и други. Защо здраво стъпили на земята хора, и то на точната наука, тръгват след видимо доста по-зле образован от тях?
Високообразованите хора търсят истината. А когато не могат да я открият и видят, че не всичко винаги се свежда до наука и до точни сметки, започват да се занимават с ирационални вярвания. И стават много лесни мишени на подобен тип хора, които пък имат нужда от тях, за да им свършат черната работа в престъплението.
От една страна, много интелигентни хора се примамват и подлъгват. От друга страна, много уязвими са и децата. Има два паралелни начина на вербуване и приобщаване. Всеки лидер на култ се обгражда от специално назначени вербовчици, които имат за цел да подберат уязвима мишена.
Така вербовчикът търси млади, несигурни, с нужда от внимание, от пари, от защита или дори призвание, а от друга страна, търси и родители, които са несигурни в себе си, които усещат, че не могат да дадат на децата си най-доброто. И когато някой дойде и им каже, че той ще им даде най-доброто, те му се доверяват.
В подобни мрежи, включително и с мрежата на Епстийн, това често са били момичета и момчета от бедни семейства, без силна родителска защита, с усещане, че нямат шанс.
- При Епстийн обаче виждаме концентрация на много власт, пари и зависимости. Те ли отслабват вътрешните морални граници на човек?
- Властта е върховният афродизиак и наркотик. И както при наркотиците има пренасищане и нужда от повече и повече, нормално е човек с много власт да изпитва още по-голяма потребност от нея. Но в случая с Епстийн виждаме не само една лична патология - той показва един дефект на глобалната социална система.
Освен че властта отслабва моралния самоконтрол на отделния индивид, статусът намалява страха от санкции. А по-важното е, че институциите реагират по-бавно към високостатусен нарушител. А самият Джефри Епстийн не е аномалия. Той е просто един екстремен пример за това как властта, липсата на контрол и контактите могат да превърнат една лична девиация в организирана система на насилие.
В този смисъл властта и богатството не създават неморалност - те просто деактивират психичните механизми, които обикновено ги възпират. Хората с власт системно подценяват риска от наказание. Те надценяват способността си да контролират, включително и последствията. И така развиват усещане за изключение от правилата. Властта увеличава тази субективно преживявана дистанция и другият започва да се възприема не като пълноценен, а като ресурс. Точно тук изчезва вината - ти може да имаш вина само спрямо човек, не ресурс.
Да подчертая, че Епстийн не е склонявал хората чрез подаряване на секс, а чрез предоставяне на статус. Сексът е бил само инструмент, а не целта.
От научна гледна точка той не е прост сексуален престъпник. Той е организатор на една йерархична мрежа, която е функционирала чрез властови асиметрии, чрез социален капитал, чрез елитни норми на безнаказаност. Тоест систематично примамване и прилъгване на нови хора на принципа на финансовите пирамиди. И мотивацията му не може да се редуцира до сексуален нагон. Тя включва този нагон като повод в една система за контрол.
- А ако той е по-скоро екстремен пример, какво трябва да се случи, за да няма подобни скандали?
- Трябва да има много стабилна формална власт. Тоест държавата и органите на реда да изпълняват функциите си. Трябват много ясни, недвузначни и недвусмислени социални взаимоотношения между хората.
Когато институциите са в криза и в невъзможност да изпълняват функциите си, когато има институционално недоверие, нещата няма как да се случват по легитимния начин. И винаги ще има хора, които да се възползват от слабостите на системата и на хората.
