- За първи път братът на девойката - Димитър, разказва мистериозната история от 1994 г.
- Момичето потъва вдън земя, издирването приключва след пет години, уведомяват майка й с писмо в петричката полиция
- "Аз съм в хотелска стая с още момичета, чакаме да ни изведат от страната тайно", били последните й думи
От 30 години, щом звънне телефонът, Красимира Каменова от София очаква да чуе: "Мамо, жива съм и си идвам". Макар и да са минали три десетилетия, жената не губи надежда, че нейната дъщеря Ангелина, потънала вдън земя, ще прекрачи прага на дома им. Но това така и не се случва.
Красивата девойка изчезва безследно през 1994 г. в Гърция. Тя е бунтар, който не спазва правилата и обича свободата си повече от всичко. 22-годишното момиче сякаш води двойствен живот и има тайни от родителите си, които понякога опитват да я превъзпитат чрез шамари. Но Ани, както я наричат близките й, не може да бъде затворена в клетка. Тя често бяга от дома си, спи при приятелки и влиза в лоша компания. Един ден събира багажа си и заминава за южната ни съседка. Там пътят на крехката девойка е осеян със ситуации на ръба на закона и често извън него.
- Димитър, на колко години сестра ти Ангелина замина за Гърция, с кого и защо?
- Ангелина замина за Северна Гърция през 1994 г., когато страната вече беше част от Европейския съюз, а България - все още не. Тогава сестра ми, която е дете от първия брак на майка ни, беше само на 22 години. Първия път тръгна за южната ни съседка за 3 месеца заедно с приятелката си Таня. Обясни ни, че двете са си намерили работа в град Серес в пицария, собственост на българин. От думите стана ясно, че всичко е осигурено. Допълни, че имат уреден транспорт, храна и спане. Но аз ще започна по-отдалече, за да добиете пълна картина за живота й - Ани беше момиче с характер, неукротима. Израсна в София, завърши средното си образование в столицата, а малко след това започна работа в месарски магазин. Беше по-непокорна и не приемаше, че трябва да живее по нечии правила. Точно затова с майка ни често имаха спречквания. Двете се караха доста. Аз и другата ми сестра чувахме скандалите и помня как всеки път вратата се блъскаше силно от Ангелина, когато влизаха в спор. Биологичният й баща не се интересуваше от нея. Той живееше в село Кътина, но почина през 1997 г. от рак на черния дроб. Знам от майка ни, че е пиел много. Ани не беше близка с него и не го обичаше. Имам спомен, че рядко я вземаше при него, но не за дълго. Веднъж дори му беше откраднала видео и го продаде, защото й трябваха пари. Разковничето е в поведението на моя баща, който беше доведен за нея. Преди да се появим аз и втората ми сестра, той не е бил строг към Ангелина. След нашето раждане става изключително студен с нея. Дори й е удрял шамар, когато се е държала неприлично. Майка и татко са изисквали от Ани определено поведение, но тя не е спазвала правилата им. Затова живееше повече при баба ми в друг софийски квартал. Понякога спеше и у дома, но друг път бягаше и оставаше да нощува при приятелка. Тя беше човек, който обожава свободата си. Помня я като най-големия бунтар. Проблем за родителите ми обаче беше компанията й. Момичета и момчета, които обществото отхвърляше и заклеймяваше като личности без задръжки. Често пъти Ани се чувстваше неразбрана. Разликата ни с нея беше голяма - аз съм с 14 г. по-малък, а другата ми сестра - с 11 г. по-малка от нея.
- Тоест тя е избягала в Гърция заради строгите ви родители?
- Някои хора стигат до този извод и предполагат, че се е отдръпнала сама, след като е решила да започне нов живот. Не знам дали е вярно, но днес, когато с майка ми обсъждаме темата, стигаме до извода, че накрая Ангелина не е понасяла доведения си баща. Все пак вярвам, че тя не е избягала от нас, защото връзката ни не е прекъсвала до изчезването й. Просто родителите ни я укоряваха за поведението й. Дори си спомням как веднъж баща ми я удари, защото пред блока я бяха видели с чернокож мъж. Ако към днешна дата това не прави впечатление, през 90-те явно веднага са я заклеймили, че се вижда със "социално неприемлив" човек. Ани никога не е водила момчета вкъщи. Просто не смееше да го прави, защото щеше да последва скандал.
- Защо заминава за Серес само за три месеца? Такава е била уговорката за работа или се е случило нещо?
- Бяхме шокирани, когато разбрахме, че тя се връща в България, защото в Гърция са й ударили черен печат. Нещо повече - за кратко дори беше лежала в техен затвор. Написа го и в писмо до майка ни, но абсолютно никой от нас не разбра причината за ареста й. Ангелина не ни обясни - може би, защото не искаше да разбираме какво е правила или се е срамувала от станалото. Не криеше, че са я задържали. Сподели, че е било за кратко. Затова предполагам, че престъплението не е било сериозно.
- Как с черен печат заминава за втори път в Гърция?
- Тя категорично нямаше право да влиза втори път в страната, но беше твърдо решена да го направи. Не повлияха увещанията на близките и молбите на приятели да не пътува. Един ден просто си събра багажа и тръгна. Спомням си, че пред блока я чакаше кола. Ани слезе с раницата си, без да казва нищо на майка ни. Само с обяснението, че се връща в пицарията на българина. По-късно разбрахме, че е влязла в Гърция през нелегален канал, за да не й проверяват документите. Не знаем кой й е помогнал. Беше успяла да го направи, без да се налага да вади лична карта за проверка. От нея знаехме, че отново ще бъде в Серес. Ако трябва да обясня защо не е избягала от семейството си, ще го кажа така - Ани се обаждаше изключително често, чувахме се всяка седмица. Пращаше ни и подаръци. Първият уокмен ми беше от нея. В онези години да имаш подобна техника, беше рядкост. Тя ми го изпрати по автобус. Получавахме и пари в брой - драхми, които криеше в капачките от дезодорант. Ако не искаше да ни вижда и чува, нямаше да бъде заинтересована и да пита какво правим, как сме, как минава времето ни.
- Какъв е бил този нелегален канал? Разбрахте ли кой й е помогнал да влезе в Гърция отново?
- Никога не е давала подробности, но е факт, че успя да влезе нелегално в държава, в която е забранено с печат. Със сигурност в България има човек, който знае част от истината. Той й е помогнал да мине границата и я е свързал с хора там. Дали мистериозното лице стои зад цялата история, или е бил мост между нея и трети човек, остава неясно. Убедени сме, че едно 22-годишно момиче няма как само да уреди всичко. Проблемът е, че Ани беше потайна. Дори майка ни не познаваше всичките й приятели. Когато я питаше, се стигаше до скандал. Най-личните й моменти оставаха в тайна.
- Какво се случва в Серес след второто й заминаване и преди да изчезне?
- Всичко беше нормално. Тя звънеше, говореше спокойно, звучеше щастлива. Нямаше дори нотка на притеснение. В един от всичките разговори стана ясно, че се е преместила в Пирея. За нас е загадка защо го е направила. Любопитното е, че при последното телефонно обаждане до майка ни Ангелина беше казала, че се намира в хотел в Пирея. В този момент мама чува на заден фон женски гласове. Ани допълнила: "Чакаме да ни изкарат нелегално от Гърция", и затворила. Ясно е защо е използвала думата "нелегално" - заради черния печат, няма как да бъде по друг начин. Повече нищо не беше обяснила. Оттогава спря да вдига телефона. Кои са били жените около нея, закъде е трябвало да ги изкарат и защо - не знаем.
- Споменавала ли е някога името на мъж - грък или българин, който живее в тези градове и е имала връзка с него?
- Единствено първото име на българина, който е държал пицарията в Серес, но и неговата личност беше обвита в мистерия. След изчезването на Ангелина майка ни опита да открие този човек, но без успех.
- Кога загубихте окончателно връзка с нея?
- През лятото на 1994 г., когато със семейството ни бяхме на море. Ани беше звъняла на баба ни в "Люлин" през август, тъй като двете бяха много близки. Обсъждали са как е. Нищо не е навеждало на мисълта, че има нужда от помощ. После звъняла на майка ми и разказала за хотела, в който била с другите жени, както и че чакат да ги изведат от страната. За да съм точен - втория път сестра ми пътува за Гърция през пролетта, може би април - май. След 3-4 месеца там връзката ни с нея спря.
- Кога близките ви я обявяват за издирване?
- Малко след това подават сигнала, че е изчезнала. Обясняват пред нашата полиция къде според тях е била за последно и какво е работила. След това властите ни се свързват с гръцките и започва търсене. Резултатът обаче е нулев. След 5 години майка ми получава писмо от полицията в Петрич, с което я уведомяват, че се прекратява издирването поради изтекла давност.
- Някой от вас пътувал ли е до Гърция, за да я търси?
- Не ми се иска да го казвам, но моят баща и нейният биологичен не се интересуваха. Никой от роднините ми не е пътувал до градовете, в които се предполага, че е била. Майка ми трябваше да тръгне с мен и другата ми сестра, но ние бяхме много малки. Ани сякаш беше на заден план.
- Какво се е случило с нея според вас?
- От разстояние на времето мисля, че историята с пицарията в Серес е била лъжа. Просто нейна измислица, за да не ни казва какво всъщност е работила в Гърция. Мисля си още, че може да са я склонили към проституция. Тоест хората, които са помогнали да влезе в страната, да са казали, че ще работи в пицария, но там да са я принудили да проституира. Има го и другия вариант - черният печат и затворът ме навеждат на мисълта, че тя е извършвала нелегални дейности. И въпреки тях се връща отново в Гърция. Така стигаме до въпроса дали сама не е пожелала да се занимава с това. Третата версия е, че в южната ни съседка е намерила човек, с когото е заживяла, тоест започнала е нов живот и е решила да не се обажда вече. Прекъснала е връзката с майка ни и втория й баща, защото не ги е чувствала близки, или е била сърдита за поведението им. Това поставяме под съмнение, защото преди изчезването тя звънеше редовно.
- Какво става с момичето, за което тя твърди, че са заминали заедно? Говорихте ли с него?
- Втория път Ани замина сама за Гърция. Нейната приятелка Таня не тръгна с нея.
- Каква беше Ангелина по характер?
- Беше мила с мен. Научи ме да броя от 1 до 100. Аз бях малък, но усещах колко ме обича, както и аз нея. Спомням си как веднъж се бях скрил в раклата на леглото, а тя дойде, легна и заспа. Толкова бях привързан, че дори не излязох от шкафа, за да не я събудя. Когато стана, си спомням, че ме попита: "Какво правиш в раклата?". В моите очи тя беше отговорно момиче. Спомням си как майка ни я пращаше да пазарува и тя го правеше на мига. Беше и много красива. Обичаше да се облича стилно и да съчетава дрехите си по цвят. Имаше вкус. Преди да излезе, винаги си оправяше косата.
- Какви стъпки ще предприемете сега, за да я намерите?
- Направих публикация във фейсбук с нейни снимки и много кратка история. Това предизвика небивал интерес. Не знам дали към днешна дата издирването може да бъде подновено, но се моля, ако тя я жива, да види интервюто ми с вас и да ме потърси. Чакам я...
