32 години наследници се борят в съда да си върнат апартамент от 46 кв. в “Люлин”, няма да е скоро

• През 1992 г. напълно сляп мъж, страдащ от тежка форма на диабет, “оставил” със завещание половината от имота на връстничка, която му поставяла инжекции. Оттогава роднините нямат достъп до жилището
• През 2009 г. роднините губят и своята половина, защото не се били интересували от имота, въпреки че плащали данъци и водили дела. Последното ще е през май в СГС

Когато на 7 септември 1992 г. умира 67-годишният Кирил Стоев с тежък диабет, заради който напълно губи зрението си, едва ли някой предполага, че жилището му в столичния жк “Люлин 7” ще е обект на дела вече 32 г. Спорът за апартамента, който е 46,46 квадрата и се състои от кухня, стая и сервизни помещения, започва през 1993 г. и се разклонява в осем дела.

Повече от

действащите

лица вече са

покойници,

недочакали окончателно решение на казуса, с който са се занимавали Софийският районен, Софийският градски и Върховният съд. Поредното заседание ще е през май.

“Въпросът е за справедливостта”, обяснява Елена Йорданова. Тя е племенница на Кирил Стоев, която наследява делото от майка си, сестра на покойника. През тези години, докато се лута из съдебните дебри, Елена Йорданова сменя близо десетина адвокати, които според нея също “допринесли” за зациклянето, плаща стотици левове за експертизи, вещи лица, документи, включително е оплетена и в мрежите на жена, известна в София с имотните си измами (За нея виж по-долу)

Предисторията

В началото на спора е завещание, което оставил вуйчото на Елена Йорданова и за което петима лекари, двама от които професори, заявяват, че не би могъл да прочете поради слепотата си.

Кирил Стоев приживе е човек, който страда от доста болести - инфаркт, диабет, заради който има ампутирани пръсти на краката, както и слепота. Той е 100% инвалид. Първата му съпруга умира през 1981 г., не оставят наследници, защото единственото им дете е починало през 1965 г. На 3 юни 1982 г. той сключва брак с Атанаска Стоева. Събират се, за да си помагат в живота. Тъй като двамата имат брак, продължил 10 години и 3 месеца, тоест повече от 10 г., тя се явява наследник на две трети от имуществото на съпруга си след неговата смърт. (За опита да бъде разведен без знанието му - виж по-долу.) Други наследници са брат му и трите му сестри.

Заради заболяванията си той ползва социален патронаж, но покрай поставянето на инжекции се запознава и с медицинската сестра Надежда Арсенян. Тя е почти връстничка на Кирил Стоев, родена е през 1923 г. Докато съпругата му е на санаториум, Надежда Арсенян се настанява за постоянно в жилището. Според заявлението на съпругата Атанаска Стоева до районната прокуратура от 6 октомври 1992 г. май е била и негова интимна приятелка, което е трудно проверимо.

Още в деня на погребението на Кирил Стоев на 9 септември 1992 г. бравата е сменена, жена му Атанаска - изгонена, а за другите наследници остават само разходите по траурната церемония. През лятото на 1993 г. съпругата пише жалба до Софийската районна прокуратура, с която моли да ѝ бъде помогнато да се върне в жилището си, защото няма къде да живее и спи при роднини, най-вече при майката на Елена Йорданова.

Веднага след смъртта на Кирил Стоев Надежда Арсенян

изважда

саморъчно

написано

завещание,

за което твърди, че е от него. На листа се чете, че той оставя половината от апартамента на Надежда Арсенян за добро гледане. Според българското законодателство при завещание наследниците запазват своите идеални части.

Друг важен момент е човекът, който пише завещание, да не е поставен в зависимост, физическото и психическото му здраве да са такива, че да съзнава какво извършва, както и че не се завещава с условие, за разлика от дарението.

В началото на 1993 г. съпругата на Кирил Стоев започва дело срещу Надежда Арсенян в Софийския районен съд. То се явява и първото от много следващи. Жената настоява да бъде допусната в жилището, защото по силата на брака се явява наследница на мъжа си, а настанилата се трябва да освободи апартамента. Претендира за пропуснати ползи, които Надежда Арсенян да ѝ плати заради това, че не е владеела имота. Пенсионираната медицинска сестра пък иска да ѝ се платят разходи, които била правила за болния Кирил Стоев.

По делото е назначена експертиза, която да каже дали той който е бил 100% незрящ, е можел да напише сам завещанието и да го прочете, както и да установи категорично дали текстът на листа отговаря точно на неговата воля.

Докато делото

върви, през

1994 г.

съпругата

умира

Приживе пише завещание в полза на сестрата на мъжа си - Тодорка Пешева, майката на Елена Йорданова. Така те би следвало да получат една трета по наследство и две трети по завещание.

Първото съдебно решение е още през 1995 г. С него са отхвърлени всички искове.

Съдът не оспорва факта, че жената на Кирил Стоев е негов наследник, че сестра му също има права върху наследството, оставено от брат ѝ, има такова и от съпругата му по силата на завещанието в нейна полза. Не се поставя под съмнение, че имотът не се владее от роднините на покойния мъж, а от Надежда Арсенян. По завещанието, което се оспорва, тя има право само на половината, но де факто владее цялото жилище. За да се установи истинността на завещанието, са назначени три експертизи - единична, тройна и петорна медицинска. Те трябва да установят

дали слепият

човек е

могъл сам

да го напише

И още една графологична, която да отговори дали някой му е държал ръката, докато е писал.

Според медиците състоянието на Кирил Стоев е било такова, че той не е могъл сам да го напише. Съдът обаче казва, че изводът е общ, и се отнасял по принцип за хората в това състояние. Защото лекарите, сред които двама професори, нямали преки впечатления от самия човек. Освен това той бил грамотен. Запитан дали някой е държал ръката, докато е писал Кирил Стоев, графологът казва, че не е от неговата компетентност да каже могъл ли е да пише и да вижда написаното. Според Елена Йорданова ръката на вуйчо ѝ е била държана.

Следва дело в СГС през 1997 г., с което решението на районния съд е потвърдено, и обжалване във ВКС, което е отхвърлено. Така към онзи момент роднините на Кирил Стоев де юре са собственици на половината имот, до който обаче нямат никакъв достъп. През 1994 г. майката на Елена Йорданова изпраща нотариална покана до Надежда Арсенян - след като живее в апартамента и не допуска другите собственици, да плаща наем. Това, разбира се, не се случва.

През 2009 г. обаче наследниците на Кирил Стоев губят своята половина. Оказва се, че Надежда Арсенян е завела нотариално дело, за да получи целия имот по силата на 10-годишното владеене.

“От 1997 г. давността е текла непрекъснато и несмущавано от никого”, пише в нотариалното дело, с което на 30 октомври 2009 г. Арсенян става собственик на целия имот.

“Може ли при няколкото дела, които сме водили, да се твърди, че е била несмущавана от никого. Още повече че сме плащали и данъка на половината апартамент”, недоумява Елена. Докато сагата се точи, майка ѝ умира, Надежда Арсенян също вече е покойница, като в момента в делото е встъпил нейният син.

През 2015 г. съставът на Софийския районен съд отново постановява, че жилището е съсобственост, като този, който няма достъп до имота, трябва да отправи покана, че иска да влезе във владение. Съдебната сага продължава и в градския съд, като поредното заседание ще бъде само след дни.

И издирвана за имотни измами обещавала помощ срещу 3000 лева, представяла се за служителка в съда

На десетата година от съдебната сага за апартамента се появил и “вътрешният човек”, който може да помогне, разбира се, срещу заплащане. Схемата е следната - един казал на друг, той пък на трети и така се стигнало до човека с връзките, който да реши проблема.

За Елена Йорданова “ключовата среща” е през август 2003 г. Докато през лятото на същата година била в село Ябланица, разказала на съседите си, че води дело за апартамент години наред, по което още нямало решение.

Дни по-късно един от комшиите се отбил в магазин за електроуреди на Сточна гара. Там се разговорил със своя позната по различни теми и от дума на дума стигнал и до това, че има дела, които “се точат с години”. Така той разказал историята на Елена Йорданова. Тогава в разговора се намесила непозната жена, която също била в магазина. Тя се представила за секретар и служител в Софийския районен съд и срещу заплащане можела да помогне за по-бързо решаване на делото. Дала си телефонния номер, в случай, че Елена се съгласи да се видят. Комшията, воден от добри намерения, побързал да я уведоми за връзката в Софийския районен съд.

Малшанс, но в сюжета така влиза не кой да е, а Паулина Стефанова. Тя е родена през 1965-а и през годините срещу нея са се водили близо 30 дела. Представяла се като каква ли не в сферата на имотите - адвокат, брокер, общински служител, в конкретния случай деловодителка в Софийския районен съд.

През 2004 г. тогава 35-годишната Паулина Стефанова била

издирвана за измами

предимно с недвижимо

имущество

Пред възрастни хора твърдяла, че е адвокат, и им предлагала съдействие при делби, продажби и прехвърляне на имоти. Хората ѝ давали нотариалните си актове, след което с фалшиви пълномощни и лични карти тя продавала имотите без знанието на собствениците.

Паулина уверила, че срещу 3000 лева ще реши проблема с апартамента в жк “Люлин”.

На 12 септември дъщерята на Елена Йорданова изтеглила кредит и щом парите ѝ били преведени, заедно с майка си отишли на работното място на комшията, който също, без да губи време, се срещнал с Паулина, за да ѝ даде сумата.

През декември 2003 г. Елена Йорданова се свързала с Паулина, която я уверила, че решението на делото е готово и трябва да се видят, за да ѝ го даде. Срещата била в градинката пред Втора градска болница. Тогава Паулина уверила, че

всичко е точно,

но трябват още

270 лева за

съдебни такси

Елена веднага ѝ ги дала, а Паулина обяснила, че на мига ще ги внесе по сметката на Софийския районен съд. Трябвало да се видят по-късно същия ден.

Повторната среща била пред кафенето на ВИАС. По онова време Софийският районен съд се намира на Римската стена, така че мястото е съвсем близо.

Паулина представила вносна бележка за 250 лева и поискала още 100 лева от Елена Йорданова. Те били предназначени за друг служител, който трябвало да изнесе делото от съда. Парите веднага ѝ били дадени, но Паулина уточнила, че в момента няма кой да го направи и това щяло да стане на следващия ден.

На 28 декември 2003 г. Паулина се обадила на дъщерята на Елена, за да ѝ предаде делото. Последвала

нова среща, на която

били поискани

още 270 лева

Този път за вещи лица, като сумата била спешна, “защото се гонили срокове”. Получила и тази сума, след което Паулина спряла да вдига телефона и изчезнала. През 2004 г. полицията я обявява за издирване във връзка с други измами. През 2005 г. започва дело. Седем години по-късно е осъдена да плати 3500 лева. Има и изпълнителен лист от частен съдебен изпълнител, но до момента на Елена Йорданова нищо не е възстановено.

През 2015 г. Паулина Стефанова се появи отново в медиите, като четири семейства се оплакаха, че са олекнали с общо 200 хил. лева с обещания за жилища в центъра.

Два опита собственикът

на гарсониерата да бъде

разведен, без да знае,

а жена му - поставена

под запрещение

Надежда Арсенян е правила два опита да разведе вуйчото на Елена Йорданова - Кирил Стоев, твърди племенницата му. Първият бил през 1990-а, а вторият малко преди смъртта му през 1992-а. Тя подала искова молба за развод без неговото знание. Когато Елена Йорданова го попитала защо иска да се разведе с вуйна ѝ, той обяснил, че няма такова нещо. В една от молбите се описва, че двамата сключили брак през 1982 г. след “кратка дружба”. Още тогава той имал серизно увреждане на очите и виждал съвсем слабо, а после напълно загубил зрението си. Заради това от 15 юли 1987-а до 15 септември 1992-а той е бил на пълно патронажно обслужване. Именно покрай него се запознал и с Надежда Арсенян.

Докато се правят опити Стоев да бъде разведен с жена си, върви и друго дело - тя да бъде поставена под запрещение. В иска за развод е записано, че тя страдала от психиатрично заболяване и била лежала в психиатрията в Нови Искър. Всъщност Атанаска Стоева работила в кухнята на психиатричното отделение на ул. “Искър”.