Наши студенти в чужбина освиркват постановки на пиесата
Чърчил: "Каква нация са българите, след като още си честитят банята?!
Българин: "Вие пък си честитите, когато спите с жените си..."
И рапърът Иван Динев, наричан Устата, се възмути от пиесата, написана от Нобеловия лауреат Бърнард Шоу, която холивудският актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович поставя в Народния театър. “Не може на първата ни сцена да се подиграват с народ, който е бил 500 години под османско робство”, гневи се Устата.
“Постановката била договорена в рамките на поредица от разговори между Малкович и директора на театъра Васил Василев. Това е първият от няколко предстоящи съвместни проекта между режисьора и театъра. Предварителните срещи с трупата на Народния театър ще се проведат през новия театрален сезон 2023/2024, а репетициите ще започнат през септември 2024 г.”, съобщи националното радио.
Много “страсти и неволи” се разгоряха от това очаквано с голям интерес културно събитие. Изговориха се и се написаха информации, мнения и коментари, някои от далеч от истината - за пиесата, българските герои в нея и посланията на автора. Ето каква е истината.
Никой друг голям писател не е осмял българите така, както Джорж Бърнард Шоу в пиесата си “Оръжията и човекът”. В антивоенната си драма хлевоустият и заядлив ирландец ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите.
Джордж Бърнард Шоу е роден на 26 юли 1856 г. в Дъблин. Той е драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. В началато на кариерата никой не иска да издава романите му. Прехранва се с хонорари от статии и коментари за театър и музика в различни литературни издания. Подписва се с инициалите Дж. Б. Ш. и бързо придобива славата на оригинален, злъчен и остроумен журналист.
В драматургията пробива с пиесата “Къщата на вдовеца”. Автор е на близо 30 драми и комедии, най-известните сред които са “Професията на г-жа Уорън”, “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, “Андрокъл” и др.
За пиесата си “Пигмалион” (1913) има награда “Оскар”. През 1925 г. Шоу получава и Нобелова награда. Умира на 94-годишна възраст през 1950 г. в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.
Пиесата “Оръжията и човекът” е играна за първи път в Лондон на 21 април 1894 г. Сред публиката е и Оскар Уайлд, другият голям ирландски и британски драматург, писател и поет. В лондонската преса пише, че Шоу сам се хвалил с автентичността на творбата си: “Създава впечатление, че действително съм бил в България.”
Действието в пиесата се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия. Отрядът му е атакуван от български войници, той бяга и се спасява в един дом, където, представете си, живее годеницата на лейтенант Саранов, герой от битката при Сливница.
Ето как Бърнард Шоу описва
мястото на действието:
“Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември на 1885 г. През отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа. Той е наполовина богат български, наполовина беден виенски.”
След лондонската премиера пиесата се играе с успех и на много световни сцени, особено в Германия и Австрия. Българските студенти там протестират срещу тенденциозно омаскаряване на родината и сънародниците им и освиркват постановките на пиесата.
Бърнард Шоу отговаря с типичния си хаплив език: “Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.” Уви, сред нашите студенти няма нито един, който да отговори по достоен начин на остроумния ирландец.
Предлагам ви откъс от пиесата, който дава пределно ясна представа за нейния патос срещу българите:
Майор Петкоф: Как си, скъпа?
Катерина (жена му): О, обичайните болки в гърлото, това е всичко.
Петкоф (убедено): Така е, като миеш врата си всеки ден, колко пъти да ти го кажа.
Катерина: Глупости!
Петкоф (пие кафе и пуши цигара): Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият. Погледни баща ми: никога през живота си не се е къпал, живя до 98 и беше най-здравият човек в България. Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено.
Катерина: В сърцето си все още си варварин, Пол. Ще ми се да мисля, че се държиш добре пред всичките тия руски офицери.
Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.
Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?
Петкоф: Какво е това електрически звънец?
Катерина: Докосваш едно копче, то звъни и Никола се появява.
Петкоф: Че що да не го извикаш?
Катерина: Цивилизованите хора не крещят, когато искат да извикат слугата си. Научих го, докато те нямаше.
Петкоф: Е, и аз научих нещо.
Цивилизованите хора не си
простират прането тъй, че
посетителите да го виждат
Тъй че най-добре да сложиш туй (посочва прострените върху храстите дрехи) някъде другаде.”
Райна е дъщеря на Петкоф и Катерина. За да се похвали пред швейцареца, тя му казва, че имат библиотека - единствената в България. Шоу описва библиотеката: “...съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе”. А Райна казва на швейцарския капитан, че хора в тяхното положение “мият ръцете си почти всеки ден”.
“Оръжието и човекът” е получавала различни оценки през годините. Някои казват, че това е най-комерсиалната творба на Шоу. Може би заради това все още продължава да живее и да мачка самочувствието на българите.
През 1976 г. пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 г. Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса. През 2010 г. през целия юли се играе на сцената на Шекспировия театър в Ню Джърси, САЩ.
А през 1958 г. по екраните на Западна Германия излиза военната комедия “Оръжието и мъжът” - филмова адаптация на пиесата на Шоу. Във филма се разказва как швейцарският капитан Блунтшли (Ото Вилхелм Фишер) се сражава като доброволец на страната на сърбите. Когато отрядът му е атакуван от няколко български войници, капитанът разбира, че е снабден с грешни муниции за оръдието и му се налага да бяга. Бягството му го отвежда в спалнята на годеницата на врага му, командира на българския отряд.
Катерина се снима
българката Люба Величкова,
която прави кариера на оперна певица и актриса в Австрия и Германия под името Люба Велич.
Филмът се радва на огромен зрителски успех, има и близо десет награди и номинации. Включително и номинации за “Оскар” за най-добър чуждестранен филм през 1959 г. и за “Златна палма” за най-добър филм от Международния кинофестивал в Кан през същата година.
И все пак българите намериха начин да си върнат на онзи надменен и злъчен Шоу, който ни обиди пред цял свят, че не обичаме да се къпем и мием. По време на Парижката мирна конференция през 1946 г. основен наш противник е делегацията на Англия начело с Уинстън Чърчил.
При една от почивките Чърчил вдига чашата с обичайното си уиски към чашата на съветския външен министър Вячеслав Молотов и подигравателно подхвърля: “Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!”.
В групата обаче е и един окумуш преводач, който реагира блестящо. “Да, сър - казва той много учтиво и с усмивка. - Вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си...”
Поне така описва случая Иван Мартинов в книгата си “Нестригани спомени”.
Досега пиесата на Шоу не е превеждана и не е играна на българска сцена.
P.S.
Този текст няма задачата да клейми или критикува, когото и да било. Решението на читателите ни да посетят или не постановката на "Оръжието и човекът" си е тяхно. Аз лично ще гледам пиесата заради едното любопитство, но няма да отида с голяма кошница.
