С нещо българско, нещо френско и нещо приказно казва "Здравей" на златната си цел в Париж
***
- Ако в момента хванеш златната рибка и имаш само едно желание, което да ти се сбъдне до края на 2024 г., кое би било то?
- Да съм олимпийска шампионка!
- Колко силно го искаш?
- Достатъчно силно!
Думи, изречени през невинна усмивка, превърнала се в любима на всички българи. Усмивка, живееща на нежно лице, зад която живее и тя - силата на българката.
Тя е родена в Кайро, но не е египетска принцеса. Тя е новата принцеса на българската художествена гимнастика. Тя е Стилияна Николова.
Тя има шампионски гени, тя има безспорен талант, но работи толкова усърдно, сякаш няма нищо. Защото знае, че това е пътят да постигне всичко, което желае. А го желае наистина толкова силно, че да се случи и без златна рибка. Защото самата тя е златна.
18-годишната Стили вече е заслужила да живее в своята олимпийска мечта. 13 дни преди да навърши 19 г. е денят, към който е вперила погледа си. Как ли си представя 9 август 2024-а - деня, в който се определят призьорите в индивидуалната надпревара на олимпийския турнир по художествена гимнастика в Париж?
“Представям си го като много емоционален и вълнуващ ден. Искрено се надявам да е изпълнен с много позитивни емоции”, казва Стилияна, която вече ляга и става с една мисъл. “Може да се каже, че олимпийските игри в Париж са единствената мисъл в главата ми”, споделя Николова.
В навечерието на 11-ия ѝ рожден ден са първите ѝ осъзнати олимпийски трепети. Тогава българският ансамбъл печели бронзовите медали в Бразилия. “Първият ми спомен от олимпийски игри е от 2016-а - гледах игрите в Рио де Жанейро и се вълнувах”, споделя Стили. 5 години по-късно, вече пееща химна на България на големи форуми, на които е извоювала честта “Мила родино” да звучи заради нея, е и олимпийската история, която ѝ е донесла най-много емоции. Засега.
“Най-ярките ми спомени, свързани с олимпийските игри, определено са от момента, когато гледахме нашите олимпийски шампионки от ансамбъла в Токио. Беше много рано сутринта в София. Всички се бяхме събрали, стискахме им силно палци и се молехме за тях”, спомня си Стилияна. Но дотук с историите като зрител, защото тя вече заслужи и правото да изживее неподправените емоции като участник на най-големия спортен форум.
Кога обаче се е зародила нейната олимпийска мечта? “Когато влязох в категория “жени”, вече имах тази мечта - да представям България на олимпийски игри. Но
мислех, че
сбъдването ще е
в Лос Анджелис
през 2028 година
Но така се получиха нещата, че успях да се преборя и за Париж - всъщност не спирам да се боря. И дай боже да я осъществя”, казва малката голяма Стили.
Гледайки лекотата, с която тя създава шедьоврите си на килима, и миловидното ѝ излъчване, феновете едва ли могат да допуснат, че в това тяло живее истински воин, скрит зад онази усмивка, в която са влюбени. “Може би хората наистина не знаят каква борбеност се крие зад тази моя усмивка, колко труд в залата сме оставили с треньорите, за да може всичко да изглежда толкова лесно”, допълва тя.
А трудът я води към онази голяма мечта. От тренировки едва ли ѝ е останало време да осъзнае, че следващите поколения “златни” момичета на България ще се съберат отново и този път ще стискат палци, ще се молят за самата нея. Ще пращат своята позитивна енергия към българския отбор и лично към Стили. “Не съм го мислила точно по този начин, но много ще се радвам”, казва Николова, на която май наистина не ѝ остава време от работа в залата да разбере, че малките гимнастички днес си мислят: “Искам да стана като Стили”. “Това може би не го осъзнавам наистина”, допълва тя.
Знае отлично важната роля на усърдността зад мечтата. Какъв ли е нормалният ден на едно 18-годишно красиво българско момиче? “Обикновено
ставам към 7 часа.
Към 7.30 тръгвам за залата
В 8 часа вече съм там. Загрявам се да се разчупя леко. Имаме един час балет сутрин. След това тренировка до около 13 часа. Към 14,30 влизаме на втора тренировка. И приключваме към 18.30-19 часа”, описва Стилияна.
Тя е с гени на победител, дъщеря на големи спортисти. Майка ѝ Паулина Николова е бивша националка по художествена гимнастика, световна шампионка с ансамбъла на България, воден от Нешка Робева - през 1983 г. в Страсбург и през 1985 г. във Валядолид. Баща ѝ е Илия Дяков, който е в състава на националния отбор по футбол за световното в Мексико през 1986 г. - бивш футболист на “Добруджа”, шампион на България с ЦСКА и вицешампион със “Славия”. Паулина и Илия имат 3 деца - по-големите Денис и Паола и най-малката Стилияна. През 1993 г. след второто си майчинство световната шампионка Паулина Николова е съкратена и остава без работа. Получава предложение да стане треньор в Египет. Илия прекратява кариерата си и се впуска в предизвикателството със своя най-верен съотборник - съпругата си. Заедно с двете си деца - на 4 и 3 години, заминават за Египет. В началото с идея за временна работа. Паулина получава договор за 2 години. А онази временна възможност трае вече над 30 години...
За да се роди в Египет и
своеобразната приказка
за една българска принцеса
на художествената гимнастика.
Паулина не спира да работи по време на бременността си със Стили. От залата тръгва към родилния дом през август 2005-а. После си остава само месец у дома и се връща в залата. А малката расте сред какичките до падащите около нея уреди, докато един ден не ги хваща и не заиграва сама с тях. Забавлявайки се, както и до днес.
Как обаче се промени животът ѝ, когато трябваше да се отдели от семейството си, за да преследва най-големите си мечти, и се прибра за постоянно в България, за да тренира по шампионски с националния отбор?
“Много по-различно е. Преди нямах възможността толкова дълго да стоя в залата и толкова много да тренирам. Определено съм напреднала страшно много оттогава. Като цяло това, че дойдох да живея сама в София, промени много мисленето ми.
Наложи ми се
бързо да порасна”,
споделя тя.
Стилияна е шампионка от корема на мама - предначертана ли е съдбата ѝ? “Може би, от една страна, наистина съдбата ми е предопределена, но със сигурност трябваше и много труд, за да се стигне дотук”, разсъждава българската грация.
Отчита и важната роля на хората, пътеводна светлина по пътя към мечтите ѝ: “На първо място, благодаря на моето семейство - усещам голяма подкрепа от самото начало на спортната ми кариера. На треньорката ми Валентина Иванова, която чувствам като част от семейството ми. Това са хората, които най-много ме крепят. Благодарна съм и на всички останали треньори и педагози, на всички хора, работещи всеотдайно за българската художествена гимнастика, които са ми помогнали да стигна дотук.”
Докъде всъщност е стигнала, преди да е поела и към олимпийската си мечта, всъщност се видя отлично на световната купа в София. На българска земя се състезаваха почти всички основни конкуренти без Дария Варфоломеев. Стилияна спечели сребърен медал в многобоя, изпреварена само от Боряна Калейн, а след това Стили избухна по шампионски във финалите на уредите с два златни и един сребърен медал от трите си финала. Със сигурност и самата тя видя, че може да е по-добра от най-добрите. Дали това не дава още по-голямо самочувствие за Париж? Или още по-силна вяра, че нещо голямо може да се случи под петте олимпийски кръга и преди Лос Анджелис? Та нали в София българската принцеса получи и космическа оценка 36.950 за своите “Арабски нощи” и шампионската топка. Оценка, предизвикала взрив на позитивна енергия, който няма как да не отприщи поникването на големи крила за полет над Айфеловата кула... “Точно като поникнали крила усещам всичко, което ми се случи на световната купа. И съм по-мотивирана от всякога”, описва Стилияна.
Силни емоции предизвика и друг незабравим миг от световната купа. Две българки, застанали на двете най-високи места на почетната стълбичка, хванати ръка за ръка и пеещи химна заедно. Във времена, в които разединението и противоборствата са всекидневие. Във времена, в които личните резултати в професионалния спорт често засенчват човешките достойнства. Да гледаш на основен конкурент (па макар и от твоя отбор) не като на някой, който може да ти вземе нещо, а на някой, който те допълва и подкрепя, на някой, с когото да вървите заедно към онова, което еднакво силно искате. Безценно. Положителен лъч, изпратен от вплетените пръсти на Боряна Калейн и Стилияна Николова на фона на “Мила родино”. И даващ още по-големи надежди. И за Париж, и за бъдещето след Париж.
“В нашия спорт много често ни казват, че
не се борим с другите,
а на първо място
се борим със самите себе си
И съм убедена, че е точно така. Ние трябва да се подкрепяме. Всички се трудим страшно много, всички полагаме много големи усилия и знаем какво е да не ти се получи нещо. Не го пожелаваме на никого. Много се подкрепяме. Искрено и напълно истински. Огромна заслуга за това имат и нашите треньори”, разказва Стили.
И ето че с приятелство, любов и подкрепа българските момичета гледат към Париж. Където всяка ще се стреми да победи себе си. И по възможност да накара света да слуша българския химн. “Амбицията и желанието ми е аз да съм удовлетворена от свършената работа в Париж и да няма нещо, за което да съжалявам по пътя натам”, допълва Стилияна Николова.
Че малката Стилияна е нещо много по-голямо от “само художествена гимнастичка”, е ясно отдавна. Още на 15 г. владее перфектно не само уредите, но и 4 езика - български, арабски, руски и английски.
“Все още не съм научила
пети език, но ми се иска - испански”,
разкрива тя.
Обича да рисува, да танцува. Отдавна има и друга голяма мечта - да стане актриса. “Още я има тази мечта, но засега не ми остава време за нея. Сега живея и мечтая с художествената гимнастика и съм напълно отдадена на нея. А всяко нещо с времето си - след гимнастиката ще дойде времето за другите мечти”, споделя още Стили.
- Вярваш ли, че най-доброто ти представление дотук ще бъде на френска сцена?
- Вярвам!
С нещо българско (“Хубава си, моя горо” на бухалки), нещо френско (съчетанието с лента, на която е изписано Paris, на фона на песен за Париж) и нещо приказно (“Арабски нощи” от “Аладин” на бухалки) Стилияна ще направи всичко възможно да каже “Здравей” (като Hello на Лайнъл Ричи, на чиято музика играе с обръч) на своята мечта - олимпийското злато.
Време е за олимпийското представление на Стилияна Николова - малката голяма актриса на българската художествена гимнастика!
