Ако бях спечелила медал в Токио, най-вероятно щях да се откажа. Явно пътят ми е бил начертан върхът ми да не бъде там, мечтая да стъпя на Олимп, каза за "24 часа" златното момиче на България
В специалната ни рубрика "Дестинация Париж 2024" ви представяме спортистите, които ще представят България на олимпийските игри.
Тя не спортува, тя рисува. Тя не играе, тя мечтае. Тя не върви, тя лети.
Тя е Боряна Калейн и вярва, че е влетяла в най-важната година от живота си. Нейната олимпийска 2024-а.
Точно 2 седмици преди да навърши 24 години, е денят, който чака, денят, за който се готви, денят, за който е готова. 9 август - денят, в който ще се определят призьорите в индивидуалната надпревара на олимпийския турнир по художествена гимнастика. Денят, в който Париж би могъл да се превърне в сцена за летящия танц на живота на едно момиче, влязло в залата за художествена гимнастика на 6 г. и неспиращо да преследва мечтата си.
За тази специална година и с поглед към този най-специален ден Боряна Калейн подготвя нещо подобаващо -
олимпийските ѝ съчетания
всъщност ще са разказ
на нейната лична история.
“Идеята на моите съчетания е да разкажа за етапите от моя живот. Етапите, през които съм преминала дотук. Много трудно е всичко това да бъде описано общо в 6 минути, но с треньорите сме се постарали да отделим възможно най-значимите моменти. Постарали сме се специално за текстовете, за музиката. Ако хората ги заслушат, те до голяма степен отговарят на съответния период. Мисля, че сме направили нещо много интересно, което не е правено до този момент. Надяваме се това да донесе жадувания от всички ни успех”, разказа Калейн пред “24 часа”.
На игрите в Токио Боряна сбъдна първата си олимпийска мечта - да се състезава за България под петте кръга. Класира се пета в многобоя. Трябва да е горда, но всъщност плаче от лично разочарование след чакано с трепет състезание. А всъщност изравнява постижение на Мария Петрова.
Хем щастлива заради участието си в Япония след тежките месеци карантина заради пандемията – онези, в които ѝ минаваха и мисли да се откаже. Хем страдаща, че не е на почетната стълбичка.
Наложи се да ѝ припомним историята. Към онзи момент Адриана Дунавска е единствената българска грация с олимпийски медал – печели сребро в Сеул през 1988 г., когато художествената гимнастика записва дебют на олимпийски игри. В Барселона през 1992-а и в Атланта през 1996-а Мария Петрова е на пето място в многобоя.
В Токио през 2021 г. едно българско момиче стигна до битката за медалите. Боряна сбъдна детската си мечта да играе за България на олимпийски игри. Влезе във финал. Е, остана в подножието на медалите, но все пак изравни постижение на една от най-ярките български звезди в този красив спорт.
Как вижда случилото си в Токио днес, когато очите ѝ са вперени към Париж?
“Като урок. Явно тогава не съм била готова за този така чакан от мен олимпийски медал.
Явно е имало какво още да
постигна в художествената гимнастика
Няма какво да се лъжем - най-вероятно щях да се откажа, ако бях спечелила медал в Токио, без значение от неговия цвят. Но пък точно в периода след Токио постигнах повече успехи, отколкото имах преди това. Явно просто така е бил начертан пътят ми, че върхът ми да не бъде в Токио.”
“Да, онзи успех наистина е много добър. Изравних постижение на великата Мария Петрова. Това е второто най-добро постижение, второто най-добро място на българска гимнастичка на олимпийски игри в индивидуалната надпревара. Постижението наистина е много добро, просто тогава знаех, че мога да играя по-добре, знаех, че мога да постигна повече. Но пак казвам - не съжалявам за случилото се, защото
това ми беше много добър урок,
беше ми стимул да продължа
да се боря за мечтата си
И благодарение на факта, че не успях там, аз успях на много други места в следващите две години. Дай боже 2024-а да бъде най-успешната ми”, допълва Боряна Калейн.
Пътят ѝ от Токио към Париж, минал през София, Баку и Валенсия, е същият като историята ѝ преди това - и тежък, и триумфален.
Септември 2022 г., София. Калейн е абсолютна фаворитка за титлата от световното първенство по художествена гимнастика. И за олимпийска квота за игрите в Париж. Целият свят – даже и съдиите – знае, че в този момент по-добра от Боряна няма. Идва денят, първенството започва. С българска мечта за триумф. И гръм от ясно небе – Боряна е повалена от вирусна инфекция. В болница е с температура 39,4°. Опасно висока температура и истински шок вместо очакваните високи оцeнки и истинска наслада.
Май 2023 г., Баку. Европейско първенство по художествена гимнастика. Този път като че ли огромни очаквания към Боряна няма. Сякaш и самата нея я няма под прожекторите. Оказва се, че светлините, които е виждала, отново са били от лампите в болнична стая. Не от онези в залата. Но дори и от прозореца в болницата пак се виждат небето и звездите – там, където живеят мечтите. А скоро се роди мечтана аксиома за Боряна: “Победиш ли себе си, може да победиш света!” Триумфално завръщане за Калейн – българка стана европейска шампионка в индивидуалния многобой. Отново, цели 29 години след феноменалната Мария Петрова.
Август 2023 г., Валенсия. Световно първенство по художествена гимнастика. Ден след като на 23 август бе навършила 23 г., Боряна Калейн завоюва най-важното - олимпийската квота за Париж. Втора за България в индивидуалната надпревара след Стилияна Николова грабна първата година по-рано в София. Боряна спечели сребърни медали във финалите на бухалки и лента, а в отборното класиране българките бяха златни. В многобоя Калейн завърши шеста - нищо повече от допълнителен стимул “отличен” да ѝ пишат в Париж.
Готова ли е да разкаже историята на живота си така, че да има златни сълзи в очите си в близост до Айфеловата кула?
“Много се надявам тази година да бъде златна, защото моята мечта е тази - да стъпя на олимпийския връх. Искрено се надявам да мога да се поздравя с това”, каза Калейн.
Какво ли си е мислила, отброявайки последните секунди на 2023-а и навлизайки във вълнуващата нова година?
“2024-а е много чакана за мен. Да отидеш на олимпийски игри, е нещо голямо. А и аз ще участвам на вторите си олимпийски игри, с което също не всеки може да се похвали.
Като цяло наистина от известно време си мисля за предстоящите олимпийски игри.
Мислейки за игрите, винаги
имам много хубаво предчувствие.
Чувствам се спокойна
и си представям как нещата минават по най-добрия начин. Очаквам олимпийските игри с нетърпение”, отговаря тя.
Спокойствието сякаш е символ на вяра. Вяра най-вече в себе си. “Вярата е в основата. Да си повярваш, че си готов, че можеш да покажеш своя максимум на точното място и в точното време, това е ключът за успеха”, казва Калейн.
Вярата е скрита в очите и на най-важните за нея хора - женското царство, оглавявано от майка ѝ, треньорките ѝ и ръководителите за пример, оставили златна диря в историята на българския спорт.
“Усещам много голяма подкрепа както от моето семейство и моите близки, така и от треньорите в залата. Това чувство е много хубаво и съм им изключително благодарна. Това значи, че аз наистина мога да се справя. Щом те вярват в мен, значи мога. Както
дойде моментът и аз
да си повярвам най-накрая
Благодарна съм затова, че са до мен всекидневно. Благодарна съм им за всички лишения, които и те претърпяват. Не е само спортистът, който търпи лишения за успеха, зад всеки спортист стоят страшно много хора, благодарение на които всъщност той стига на върха. Благодарна съм на всички хора, които ми помагат, които са зад мен. Надявам се през тази година с моята игра всички заедно да реализираме по някакъв начин труда си”, казва Боряна.
Оценява високо и възможността да вървят ръка за ръка към върха с малката голяма фурия Стилияна Николова.
“Това, че със Стилияна сме такъв добър отбор по състезания, със сигурност ни помага една на друга. Знаем, че ако едната не успее в даден момент, винаги другата е там, винаги другата може да я подкрепи, може да донесе върха за България, което всъщност е целта на всички -
освен личния успех,
все пак на първо място
ние представяме нашата държава.
А няма по-важно от това
България да е на върха
Това, че показваме в световен план колко силен отбор има България, е просто невероятно”, разсъждава Калейн.
Да пребориш себе си, Боряна определя за най-значимата победа: “Това е най-трудната битка за всеки човек - със самия себе си. Много е лесно, когато гледаш отстрани и даваш някакви съвети. Но когато си ти, проблемите са върху теб и сам трябва да намериш решение - тогава е най-трудно. Това е най-голямата битка, която някога съм печелила.”
Какво очаква за българската художествена гимнастика генерално в Париж?
“Очаквам много успехи. Очаквам българската художествена гимнастика да продължава да има златни традиции, каквито е имала досега. Очаквам поколенията след мен да бъдат все по-силни, все по-уверени и да се гордеят от факта, че представят България”, отвръща Калейн.
А за българския спорт сред петте олимпийски кръга?
“Пожелавам на всички спортисти, които ще представят България на олимпийските игри в Париж, много късмет. Сигурна съм, че това, което са свършили в залата, ще е на много добро ниво. Единственото, което остава, е да имат и малко късмет и да реализират своята мечта там. Това им пожелавам”, казва златното ни момиче.
Какво ти трябва, за да полетиш?
Усмивка една, разпръскваща мрака,
отронена след победа сълза
и надежда, че някой те чака.
* * *
Какво ти трябва, за да продължиш?
Търпение, мига да дочакаш.
И свобода – света да промениш...
Мечта за триумф... и път към светлината.
Това е кратка “разходка” из текста на песента “Мечта за триумф” на Мариана Добрева, илюстрацията към който е нарисувана от самата Боряна Калейн.
Ще рисува ли и по време на олимпийските игри? И на килима, а може би и извън него? “Мечта за триумф” може би ще има своето продължение, някъде там, в Париж?
“На килима със сигурност ще рисувам, защото това в момента е моята най-голяма сцена. Пожелавам си само да бъда здрава и да мога да покажа своя потенциал и своя максимум на олимпийските игри в Париж. Смятам, че съм готова. Че мога да бъда много по-добра през тази година, отколкото бях в предходните.
Вярвам, че това
е моята година
и съм готова да рисувам там, където съм най-добра”, завърши Боряна Калейн.
А ние с нетърпение очакваме да видим рисунката на нейния живот. Цветовете Боряна ще избере сама. Но златното ѝ отива!
