1% политика на затегнат колан води 4-5% ръст на крайнодесните
Обикновено икономическите шокове влияят върху политическата подкрепа за популизма по целия свят. След като станахме свидетели как крайнодесните промениха вътрешнополитическата картина в националните парламенти на Италия, Швеция, Нидерландия, Финландия, Германия и Франция, няма как да не си зададем някои въпроси.
В момента подкрепата за крайната десница е на рекордно ниво. Последния път, когато вотът за тази част от политическия спектър е бил толкова висок, е 20-те и 30-те години на XX в. Затова да направим паралел между тогава и сега.
Разбира се, най-показателният пример от тази епоха е Германия, по-известна между двете световни войни под наименованието Ваймарска република. През 1928 г. нацистката партия във Ваймарска Германия печели на парламентарните избори малко над 2,6% от гласовете. До средата на 1933 г. обаче тя получава 44% от тях, превръщайки се в най-голямата политическа партия в Райхстага.
Как толкова бързо стана това изместване към крайнодясното? Разбира се, налице са две сериозни икономически предпоставки - висока безработица, свързана с Голямата депресия, и проблеми, свързани с Версайския договор и ограниченията, които налага той в икономически план. Обикновено историците обясняват възхода на нацистите през 20-те и 30-те години на XX век именно с тези две събития.
Но само те ли са причината? Нима Австро-Унгария, Османската империя и България не са страни, загубили Първата световна война и за тях не е имало също толкова непосилни договори? (напр. Ньойския договор за България и последвалата национална катастрофа). Нима Великата депресия не е причинила висока безработица не само в Германия, но и по цял свят? Защо тогава нацизмът се възражда в Германия, а не и в друга държава със сходна съдба?
В периода 1930-1932 г. Германия е управлявана от кабинет, начело с Хайнрих Брюнинг, който прилага рестриктивни фискални политики, за да балансира финансите и страната да излезе от кризата. Прави го основно чрез укази, без санкцията на Райхстага, тъй като Ваймарската конституция е позволявала такъв тип разделение на властите. Мерките включват съкращение на правителствените разходи и увеличение на почти всички данъци – преки и косвени. Идеята на Брюнинг е била чрез рестриктивна политика да спечели международна симпатия и да сложи край на жестоките репарации в размер на 132 млрд. златни марки, наложени на Германия по силата на Версайския договор.
Кризата обаче връхлита. БВП бележи 40-процентен спад за 2 години, а правителствените разходи са намалени с 30%. Джон Мейнард Кейнс се среща с Хайнрих Брюнинг през 1932 г. и го предупреждава, че мултипликаторите на фискалната политика – през данъците и правителствените разходи – в немската икономика са значителни и е налице опасност провежданата икономическа политика да катализира кризата, вместо да я реши.
Стандартната икономическа логика предполага, че в условията на икономически спад и криза правителството трябва да харчи повече, да облекчава данъчната тежест и да участва по-ефективно в стопанските процеси, за да помогне на частния сектор да си стъпи на краката. И обратното, когато икономиката е в голям възход, да се отдръпва малко, трупайки излишъци от средства. Хайнрих Брюнинг прави точно обратното. Сгрешена е и фискалната, и монетарната политика.
И така безработните от 1,4 млн. души през 1928 г. достигат до 5,6 млн. през 1932 г., а безработицата нараства от 4,3% до 17,4%. Как да няма електорална радикализация, когато на този фон Брюнинг провежда политика на строги икономии?
От архивните документи на нацистите и тяхната пропаганда ясно се вижда, че през 1930 г. все повече започват да се позовават на политиката на строгите икономии и да атакуват Брюнинг, отколкото да говорят за Версайския договор или Великата депресия. Променената им политическа риторика води и до промяна в електоралната подкрепа за тях през този период. В икономическата литература намираме сведения, откриващи статистически значима връзка между политиката на бюджетни рестрикции и нарастването на подкрепата за НСГРП. Електоратът се радикализира и поляризира, защото не просто е изоставен, а са му наложени допълнителни тежести, когато има най-силна нужда от своето правителство.
Историческите записи ясно показват, че Хитлер е гледал на строгите икономии като на трамплин към властта. 20 дни след като Брюнинг издава своя четвърти и последен извънреден указ, Хитлер пише следното: “Въпреки че това не беше първоначалното ни намерение, този указ ще помогне на партията ми да победи и ще сложи край на илюзиите на настоящата система”.
Тогава той започва да говори за по-ниски данъци и строителство на магистрали, което тогавашното население тълкувало като спиране на политиката на “строги икономии”.
Групите с най-нисък статус в обществото и безработните се обръщат към комунистите. Не че Хитлер не е опитвал да ги привлече, но без успех.
Ключът е у онези, които стоят по-горе в икономическата йерархия и които традиционно могат да загубят повече от повишаването на данъците и съкращаването на разходите. И точно те подкрепят националсоциализма в този момент. Мнозинството от тях са добре образована средна класа с професии и знания в различни области.
Съгласно чл. 48 от Ваймарската конституция Брюнинг практически сам управлява страната с извънредни постановления. Мерките за икономии започват през пролетта на 1930 г. с политика на
затягане на кредитирането
и отмяна на увеличенията на заплатите на държавните служители, съкращения на държавните разходи и осигурителните обезщетения за безработица и редица увеличения на данъците. Брюнинг даже рязко намалява и нивото на фискална децентрализация, като сваля с около 25% трансферите към местните региони от централния бюджет и в същото време централизира приходите от редица местни данъци и такси, постъпвали преди това в местните органи на управление.
Иконометрията показва, че всяко увеличение с 1% на нивото на рестриктивна политика от правителството в периода 1930–1932 г. се свързва с увеличение от 2 до 5% в електоралната подкрепа за нацистите.
Всъщност при равни други условия аритметиката показва, че нацистите никога не биха постигнали пълно мнозинство, ако не беше политиката на намалени разходи и повишени данъци в условията на криза. Независимо от цялата им пропаганда и идеология.
Обяснението има строго икономически характер. Статистическото моделиране показва, че НСГРП би постигнала с 11% по-нисък резултат през 1933 г., ако нямаше такава икономическа политика от страна на кабинета “Брюнинг”.
Направим ли паралел с днешния крайнодесен популизъм в Европа, ще намерим много допирателни. Строгата фискална консолидация през последното десетилетие доведе до повишена подкрепа за крайнодесни формации.
Самият Брекзит се случи поради две основни икономически причини – 1) проблемите с имиграцията и 2) фискалните правила на ЕК върху Великобритания. Друг паралел може да се направи между Голямата депресия и световната финансова и икономическа криза, и двете свързани с финансовите пазари в САЩ, които се сринаха. И не на последно място, проблемът с високия външен дълг стои на дневен ред по същия начин, както тогава.
Конкретният извод изглежда ясен:
недалновидното управление
на Брюнинг е основната причина нацистите да получат абсолютно мнозинство. По-важният извод е друг - дори да няма изгледи крайнодясно управление да дойде на власт, строгата икономическа политика рано или късно води до отхвърляне на установените политически партии, а оттам следва и драматична промяна на политическия ред.
Дълбочината на пандемията от COVID-19 и последвалите икономически шокове създадоха големи маси от работници в затруднение заради намаляване на доходите и потреблението им. Затова правителствата трябваше да се преборят с тези тенденции чрез компенсация с по-високи публични разходи. Но за разлика от предишни кризи
сега фискалната позиция на държавите в Европа
е по-неблагоприятна Правителствата намаляват разходите си точно тогава, когато избирателите се нуждаят от тях най-много заради високите нива на държавен дълг. В резултат избирателите се чувстват изоставени от доминиращите досега партии и търсят подкрепа за проблемите си другаде.
Примерът с Ваймарска Германия е подходящ. Формулировките на Ваймарската конституция галят слуха на всеки демократично мислещ човек. Народът е обявен за суверен: “Политическата власт произтича от народа.” Мъжете и жените получават право на глас на 20 г. “Всички германци са равни пред закона... Личната свобода е неприкосновена… Всеки германец има правото да изразява мнението си свободно… Всички германци имат правото да сформират сдружения или общества… Всички жители на Райха се радват на пълна свобода на съвестта и вероизповеданието…”. Всъщност нито един човек на света не би могъл да бъде по-свободен от германеца и нито едно правителство – по-демократично и либерално от неговото. Поне на хартия.
Третият райх не дължи нищо нито на военните успехи, нито на външното влияние. Той е създаден в мирно време и по мирен път от самите германци. Те сами си налагат нацистката тирания. Това е доказателство, че грешките в икономическата политика обикновено не водят само до проблеми за икономиката, но и за демокрацията. Налагането на твърде много строги икономии може да отприщи поредица от политически процеси с непредвидими и потенциално трагични резултати.
