Въпреки многобройните критики днес е наложена тезата на унгареца Геза Фехер и проф. Гаврил Кацаров
Мадарският конник е безспорно установен като първия барелеф от Ранното средновековие в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а от 2008 година е Глобален символ на България. И до днес обаче загадките около него не са разгадани и споровете за това кой е изобразен върху скалата над село Мадара продължават.
Пръв, който го забелязва в по-ново време, е Феликс Каниц и в книгата си “Дунавска България и Балканът” споменава за него, но не му отдава кой знае какво значение. Това става през 1872 г. Разгледал го с далекоглед, тъй като не успял да стигне до него, видял някакъв надпис около конника, разчел една-единствена дума Sever и съзрял някакви числа. Това му дало основание да направи прибързания извод, че надписът е на латински, следователно и релефът е произведение на римското изкуство от времето на императорския период.
Карел Шкорпил също се заинтересувал от релефа и разказва древна легенда, че някакъв
латински цар ходел по платото на лов, паднал от скалата и в негова памет образът му бил изсечен
Този цар, допълва той, дори управлявал старата Плиска. Според него през 1879 г., докато руските войски били все още в България, било построено скеле, за да се изследват надписите, но за направените наблюдения нямало сведения.
Пет години след това през Мадара минава и Константин Иречек. Той стигнал до паметника, но от подножието му не успял да види подробно образите на конника, кучето, лъва и копието и не се задълбочил. Всъщност и до днес продължават неяснотите какво държи конникът в лявата си ръка. Дали е кана с вино, дали е ловджийски рог, или са поводите на коня? Еднозначен отговор няма. Както и няма еднозначен отговор изобразени ли са змия и орел и дали копието се забива в лъва, или е забодено до него. С далекоглед обаче Иречек се опитал да разчете четири думи, но като ги записва, разбира, че са изписани на гръцки и коригира Каниц за латинския им произход. В своите “Пътувания по България”, които излизат през 1888 г., когато авторът им вече се е завърнал в Прага, пише, че надписът е на гръцки, но от българско езическо време. По това време вече
Шкорпил е изказал предположението, че се четат имената на Крум и Омуртаг,
и предполага, че релефът е направен по заповед на Омуртаг в чест на неговия баща Крум. Иречек обаче подлага на съмнение тази негова теза.
През 1895 г. братя Шкорпил – Карел и Херман (Херменгилд), правят дървено скеле, което в голямата си част сами финансират, а другата е дарение от Виенския университет. Карел преписва всички надписи и ги разчита. Тогава той открива, че на една площ от около 18 кв. м под паметника надписите продължават. На следващата година Шкорпил публикува тезата си, че при повторното проучване на паметника разчел думата, която наподобява “Крум”. Това му дава основание уверено да заключи, че конникът представя българския хан.
Макар да не успява напълно да разчете надписите, публикацията му предизвиква голям интерес във Виена и тамошната академия изпраща свой екип. Ръководителят ѝ Борман дори предлага, вместо да се работи на място, да се направи гипсова отливка на релефа с надписите около него и да се проучва в академията. Това не станало.
След още 9 години Народният музей в София осъществява идеята на Борман, издига скеле и отлива гипсов отпечатък. И той не е проучван обстойно навремето, но пък отливането му причинява изличаване на някои букви около конника. Пак тогава братя Шкорпил признават, че събрали сведения за още някакъв надпис по-високо от паметника, но бил на скрити и недостъпни места, и че въпреки усилията не им се удало да възстановят смисъла на надписа. Те продължават опити за разчитането му и няколко години по-късно съобщават, че
освен Крум разчели и името Омуртаг и думите цар, война, злато
Това само потвърждавало първоначалната им теория, че е изобразен хан Крум, и продължават, че това бил негов надгробен паметник.
Най-пълно проучване на Мадарския конник правят през 1924 г. Геза Фехер и проф. Гаврил Кацаров. През април унгарецът изнася лекция в Археологическия институт, в която твърде категорично се противопоставя на изказаните преди него мнения, че нищо повече не може да се разбере от надписите и затова да се приемело вече написаното и настоява надписите да се изучат подробно. Ръководството на института го подкрепя, организира експедиция, отпуска пари за близо 30-метрово скеле и поставя задачата да се направи цялостно проучване и прочитане на надписите. Работят през лятото и есента и в началото на февруари 1925 г. Гаврил Кацаров обявява резултатите от проучването – надписите и конникът са правени по едно и също време и фигурата няма нищо общо с изобразяваното божество на тракийски конник.
След 3 години Геза Фехер издава книгата си за откритията му около надписа на Мадарския конник и резюмира всичко писано преди това по темата. В нея той се опитва да сложи край на спора дали е изобразен хан Крум, или синът му Омуртаг, като
отива и по-далеч – част от надписите под релефа са по поръка на Омуртаг, а друга част - на сина му Маламир
В един от тях се говорело за семейните отношения в ханския род. Продължава, че целият основен текст възхвалявал Крум. Конникът и надписът над него били направени по заповед на брат му Кашин, който управлявал България няколко месеца след смъртта на по-големия Крум.
След излизане на книгата се появяват отрицателни критики. Основно те са от Петър Мутафчиев, сънародникът на Фехер - Дюла Немет, който в редица публикации изследва връзките между хуни, прабългари и унгарци, и византолога Анри Грегоар, който пък проучва историята на средновековната българска държава. И тримата са категорични, че допълненията на Геза Фехер към откритото досега относно Мадарския конник са не само прекалено смели, но и научно необосновани. Мутафчиев оборва превода му на надписите, като заявява, че те не са в синтаксиса на гръцкия език.
Дюла Немет се чуди каква е тая измислена дума от Фехер “ешмедеме”, която не съществува в нито един балкански език.
Анри Грегоар е още по-краен и нарича всички открития на Фехер “истински епиграфски роман”
През 1931 г. и проф. Веселин Бешевлиев, тогава доцент в Софийския университет, се заема с разчитането на надписите на Мадарския конник. Той признава на Фехер, че е установил правилно буквите, които се виждат около релефа, но тълкуването им и допълненията, които прави унгарецът, са лишени не само от логика, но и противоречат на правилата на гръцкия език. Според него никъде в надписите не ставало дума за Крум. Бешевлиев предлага и свое тълкувание - трябвало да се чете като Кормесий, а не като Крум. Той смята и че надписът над релефа е от времето на хан Тервел и затова не може да изобразява Крум. В горния ляв ъгъл се споменавали отношенията между България и Византия преди 705 г. В надписа под коня пък се споменавало името “българи” и това е най-старото изписване на името им. Разказвало се и за събития от времето на Тервел и византийския император Юстиниан II.
Въпреки всички тези спорове голяма част от българските археолози подкрепят твърденията на Фехер. Тезата за изобразяването на хан Крум като конника не е отхвърлена и до днес, а в известни периоди дори е изобразявана и върху монети. Оказва се, че откритията на Фехер, приети още в самото начало, са актуални и днес. А от първото споменаване на надписите около Мадарския конник са минали век и половина. Споровете обаче продължават.
За интереса на унгарските археолози към българската история и кой е Геза Фехер
Днес някои оспорват делото му с аргумента, че при своите археологически експедиции из България бил доста небрежен, не проучвал докрай, правел прибързани изводи, а и при разкопките унищожил доста ценни находки. Но забравят и за французина Жорж Сьор, който изкарва от България два вагона с откритото на хълма Царевец и други своите научни експедиции из страната.
Унгарецът Геза обаче прекарва повече от 20 години в България и се посвещава на това да открие произхода на прабългарите и да прочете надписа на Мадарския конник. Всъщност той продължава работата на много унгарски археолози, които са проявявали интерес към българската история. Най-напред още през 1833 година Имре Фриналски, който е уредник в отдела за естествени науки при Австро-унгарския музей, пратил двамата си помощници из българските земи да правят проучвания. И двамата обаче умират у нас и не изпълняват мисията си. След тях Виктор Янка през 1871 година прави нови проучвания, този път из Пирин. След 1878 година отново със същата цел Арпад Даген обобщил събраните до този момент материали и изпратил още двама унгарци да проучват. Лайош Биро и Золтан Салаги работят в Мадара и Плиска. Техният пример е последван и от други унгарски археолози – Андраш Алфьолди, Шандор Фетих, Золтан Такач и Тибор Хорват. Едва след тях и на база на техните проучвания и изводи, публикувани във Виена и Будапеща, идва у нас Геза Фехер. За времето си, но най-вече заради политическата конюнктура,
мнозина го смятат за по-голям българин от сънародниците ни
Той е роден през 1890 година около Будапеща. Учи история в университетите в Дебрецен и Будапеща . Едва 23-годишен издава първия си научен труд “Прародината на унгарците”. Докато го пише, открива общи корени между българите и маджарите и това е причината да дойде у нас. След Първата световна война е изпратен в Цариградската патриаршия, за да проучи гръцките ръкописи. Плод на тези му занимания са двете му книги “Кратка история на прабългарите” и “Старата история на българите и унгарците и връзките между двата народа”. Те предизвикват голям интерес в родната му Унгария, която през 1918 година, след разпадането на Австро-Унгарската империя, е станала самостоятелна държава. Много от учените в страната застават зад становището, че не може да се изучи праисторията на унгарците, без да се изучи тази на прабългарите и Министерството на науката го праща в България, за да изследва по-подробно взаимните връзки. През 1922 година Геза Фехер пристига у нас.
С малки прекъсвания от 1924 до 1937 година той работи в Мадара и Плиска. За да достигне Мадарския конник, прави дървено скеле, от което по невнимание пада, чупи си десния крак и куца цял живот. През цялата 1935 година е в Плиска. На следващата година прави разкопки в Мумжиларската могила в Лудогорието.
При всичките си проучвания той общува със селяните и събира от тях предания
и легенди, голяма част от които послужват за неговите открития. Подобно нещо върши и Шлиман, за да открие древната Троя. Прави разкопки още и в Калугерица Теке Козлуджа. После обикаля и Бесарабия, и Добружда все със същата научна цел. Румънските власти пък го мислят за шпионин и го арестуват 4 пъти, като единия от тях престоява в обор. За да търси следи от древните прабългари, той дори пътува от Каспийско море до Персийския залив, като преминава през Турция, Сирия, Иран и Ирак. Там пък го нападат въоръжени кюрди. Свършил парите и за да продължи пътя си, продал част от своите дрехи. За всичките години, прекарани на Изток и в България, той написва над 50 научни труда, които издава на български, унгарски, френски и немски. По време на неговите археологически експедиции често е посещаван от цар Борис III.
Геза Фехер пръв доказва, че прабългарите са били водещи в Хунската империя и първи са поели по пътя от прародината си през Северен Кавказ в Поволжието и Южна Русия. Пак те, първи от всички племена, по време на преселението на народите са успели да създадат държава, твърди Геза Фехер и допълва, че именно от родината си в Източна Европа те успели да пръснат култура и книжнина в Централна.
На 18 февруари 1941 година в София се подписва българо-унгарска спогодба между цар Борис III и регента Валентин Хорман. На 1 април тя се обсъжда в Народното събрание и тогава доста подробно се говори за българо-унгарските културни връзки. На това заседание като почетен гост е поканен и професор Геза Фехер. Той остава у нас до 1944 година, когато се връща в родината си. Заради близостта му с предишния режим обаче научното дело и животът му са отречени в следващите години.
