Бившият председател на районния съд в Раднево Евелин Драганов няма да получи обезщетение от 300 000 лева за моралните вреди от незаконното обвинение срещу него, а десет пъти по-малко заради специфичния му имидж, характеризиращ се с авторитарно и арогантно поведение, съобщава правният сайт "Лекс".
Това следва от решението на Софийския апелативен съд (САС), който осъжда прокуратурата да плати на Драганов само 30 000 лева от исканите от него 350 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него дело за закана с убийство. Отделно прокуратурата е осъдена да плати и 4000 лева за имуществени вреди на Драганов за даденото от него за адвокатски хонорари по наказателното производство, както и над 3000 лева за адвокатите, които са го представлявали на две инстанции по това дело.
Миналата година градският съд присъди на бившия съдийски шеф 300 000 лева. Евелин Драганов заведе делото срещу прокуратурата, след като преди 4 години беше окончателно оправдан за закана с убийство към деловодителката в районния съд в Раднево Йовка Иванова.
Бившият вече съдия беше обвиняем и подсъдим почти 6 години. Обвинението срещу него беше, че на 5 септември 2013 г., когато вече не е бил председател на съда, но го ръководел по заместване, се ядосал на деловодителката Митева. Обадил ѝ се по вътрешния телефон, за да я пита докога ще гледа кой влиза в кабинета му, след което казал: „Мръсна к****, сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи".
Драганов беше оправдан на три инстанции, въпреки че всички те приеха за доказани изречените думи и недопустимото му поведение, но бяха единодушни, че това не е закана с убийство.
Сега той твърди пред съдилищата, че през всичките тези години е бил унижен, уплашен, безпомощен, бил отстранен временно от работа като съдия, а по-късно, докато траел процесът, го освободили от длъжност. Всичко това довело до тотален срив в семейството му. Съпругата му, която е адвокат, свидетелства, че целият свят на Драганов се срутил, след като 20 години бил съдия. Покрай процеса се затворил в себе си, бил изолиран в правната общност, приятелите му, които били предимно колеги, спрели да комуникират с него и на практика всички прекратили отношения с него. Според показанията ѝ, Драганов и до момента е безработен, въпреки че правил опити да си намери работа, несвързана с правото, но всички завоалирано му отказвали, въпреки че е оправдан. От момента на отстраняването му семейството разчитало изцяло и само на нейните доходи, което също много му тежало.
Съдът се съгласява, че делото се е отразило негативно на бившия вече магистрат, като в решението се казва, че и продължителността на процеса от над 5 години надхвърля обичайния за такива дела, но посочва, че тя се дължи не само на прокуратурата, а и на множеството отводи на съдии.
По дела за обезщетения на магистрати, след като са били оправдани, съдилищата винаги отчитат позицията им в обществото, която изисква по-висок морал и затова обществената реакция при обвинения към тях за извършено престъпление е и по-висока. Затова обаче и съдебната практика е да им се присъждат по-големи обезщетения.
В конкретния случай апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Елена Тахчиева и Кристина Филипова (докладчик) казват, че и при Драганов тези обстоятелства трябва да се вземат предвид, но не само.
„От друга страна, за конкретния казус от значение е обстоятелството (дискутирано дори в мотивите на оправдателните присъди), че ищецът е бил възприеман като авторитарна фигура, с арогантен стил на управление, проявяваща особен стил на комуникация с подчинените и колегите, с употреба на речников фонд, който съдържат обръщения и фрази, с укоримо съдържание от гледище на морал и етика (което именно е дало повод и за дисциплинарното му уволнение). Предвид казаното следва да се приеме, че въпреки естеството на заеманата обществено значима позиция и професия, ищецът се е ползвал с имидж на ръководител с твърде арогантен стил на общуване и статутът му в обществото и професионалните среди неизменно е бил свързван с този образ", се казва в решението на съда.
В него апелативните съдии подчертават също, че един от основните стресови фактори при Драганов е било оставането му без работа след 20 години съдебен стаж, включително и като ръководител. САС обаче отбелязва, че уволнението му е потвърдено на две инстанции от Върховния административен съд и няма връзка с това дело. Драганов беше уволнен за накърняване на престижа на съдебната власт, след като през 2010 г. написа писмо до тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов по повод отстраняването на бивш шеф на полицията в Стара Загора, в което се определи за фен от душа и сърце на ГЕРБ.
„Още веднъж ви поздравявам за Вашата твърдост и решителност и оттогава съм Ваш верен фен...Тъй като от душа и сърце съм фен на Партия ГЕРБ, затова си позволявам да изразя това свое становище и притеснение...Това мое поведение е било винаги последователно и непоколебимо", написа тогава Драганов и уверяваше Цветанов, че има пълната му подкрепа като магистрат за всичко, което прави.
Освен това съдът припомня, че това не е било единственото дело срещу Драганов. Той беше пратен на съд и за вещно укривателство, за това, че с адвокат Филип Горов от адвокатската колегия в Стара Загора, че са опитвали да убедят основни свидетели да оттеглят показанията си по едно от делата срещу съдийката от Раднево Люба Петрова.
„В този смисъл не може да се счете, че наказателното преследване (пък било и то незаконно) е единствената причина за претърпените притеснения, неудобства, стрес и тревоги от ищеца...Предвид всичко казано по-горе съдът приема, че подходящо с оглед принципа на справедливост се явява обезщетение в общ размер от 30 000 лв. (приблизително равен на сумата от минималните работни заплати за страната за времето на наказателното преследване)", мотивират се апелативните съдии и отново подчертават, че наред с тежестта на обвинението, широкото му медийно отразяване и отражението върху личния и семейния живот на Драганов, вземат предвид и „специфичния и характерен имидж на ищеца в обществото и професионалните среди, очертан както с авторитета на заеманата професионална длъжност, така и от авторитарния и арогантен стил на поведение".
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
Защо беше оправдан Евелин Драганов
Бившият шеф на съда в Раднево беше оправдан за заканите към деловодителката, въпреки че и трите инстанции приеха за доказани изречените думи и недопустимото му поведение, защото бяха единодушни, че това не е закана с убийство. На края на делото и прокурорът от ВКП Атанас Гебрев не поддържаше протеста на обвинението.
Съдиите обърнаха внимание на факта, че деловодителката Митева е подала сигнал срещу съдията 8 месеца след случката, при това не в полицията, а във Висшия съдебен съвет (ВСС). Обяснението на деловодителката, че не е подала жалба по-рано беше, че братът на Драганов бил полицай, с което магистратите не се съгласиха, като изтъкнаха, че когато човек изпитва страх за живота на семейството си, всичко остава на втори план. Бяха приети и експертизи, според които Драганов можел да стане агресивен и да реагира грубо и цинично, когато се почувства пренебрегнат, излъган или застрашен.
Основен свидетел срещу Драганов по това дело отначало беше уволнената съдийка от Раднево – Люба Петрова, която пък вече беше осъдена за измислено заседание. Тя обаче се отказа от показанията си срещу него и каза, че е била принудена да лъжесвидетелства от бившия член на ВСС Димитър Узунов, а в замяна, той щял да ѝ съдейства да бъдат прекратени заведените срещу нея дела и да не ѝ бъде образувано дисциплинарно производство. Пред съда Узунов пък отрече твърденията ѝ и каза, че тя наистина е искала помощ и винаги била готова да говори срещу Драганов. Стигна се и до очна ставка между двамата, в която Петрова обясни, че се е отказала от показанията си, защото се почувствала подведена и излъгана след всичко, което се е случило с нея.
