Слуховете винаги са повече от ходовете, предвидени по устав, а механизмите често скърцат, но БПЦ се направлява от живеещия в нея Свети Дух
Българската православна църква (БПЦ) е на прага на важни избори, които започват утре и трябва да завършат следващата неделя. Те ще бъдат предопределящи не само за митрополитския престол на една от най-старите, най-големите и най-богатите епархии в България, но ще окажат влияние и върху процесите, които предстоят. Тоест ще са от значение за бъдещето на църквата въобще.
42-ма избиратели от овдовялата Сливенска епархия ще се съберат утре в митрополитския дом в Сливен, за да посочат две имена от списък с общо 10 епископи, одобрени от Светия синод на БПЦ. Съответно от тези две имена следващата неделя синодалните старци с гласуване ще изберат
кой да е новият Сливенски владика
Каноничният избор ще бъде извършен на 25 март в синодалния параклис “Св. цар Борис-Михаил Покръстител” в София. Именно в храма, а не около масата със зелено сукно в заседателната зала на Синодалната палата, тъй като в името на най-правилния избор архиереите молитвено ще призоват помощта на Светия Дух.
За атеистите това може да звучи твърде странно, тъй като те принципно нито вярват в благодатните дарове, които хората получават чрез тайнствата, нито въобще разбират третата ипостас на триединния Бог. Съответно отричат и всички незрими, необясними и мистични сили, свързани с Него, предпочитайки да разчитат на съмнителна нумерология, червен конец, чукане на дърво, леене на куршум или поне плюене в пазвата, за да “хване дикиш”.
Вярващите християни обаче, а пък и всички останали, които са чели Устава на БПЦ, знаят, че там още в първия член е записано, че църквата “се направлява от живеещия в нея Свети Дух”. Затова може да се каже, че изборите в църквата (за митрополити и патриарх) са от една страна явни - защото все пак са дело на човеци, но в същото време представляват и своеобразно тайнство, зад което се крие Божият промисъл.
До предстоящите избори в Сливен се стигна, след като дядо Йоаникий - най-дългогодишният митрополит у нас, се представи в Господа на 9 януари, покосен от болест, която го мъчеше повече от 2 години. След кончината му Светия синод определи Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за наместник на овдовелия престол, за да организира избора на нов митрополит.
Тъй като епархията, чието седалище е Сливен, има и още шест архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново, всяка от тези общо седем духовни околии според Устава на БПЦ трябва да бъде представена от по 6-има избиратели - 3-ма клирици и 3-ма миряни. Така се получава бройката на
42-мата, които утре по съвест и със страх Божи трябва да определят две имена измежду списъка с десетимата епископи
А как Светият синод е определил точно тези 10 имена? Пак според устава на църквата това са всички епископи в България, които към днешна дата отговарят на указаните условия и не са си направили самоотвод по някаква основателна причина. Освен изискванията, свързани с вярата, разума и добродетелите, кандидатите за митрополити трябва да са от черното духовенство, тоест да са дали монашески обет. И освен това е необходимо да са живели в манастир поне три години. Да имат висше православно богословско образование и прослужено време в клира поне 10 години. Съществуват и възрастови ограничения
- при избора владиката не може да е по-млад от 35 г. и по-възрастен от 70 г.
Претендентите не бива и да са били осъждани от църковен съд.
След утрешната неделна литургия в Сливен епархийските избиратели ще бъдат поканени в митрополията, където след проверка на пълномощията им заседанието ще се открие, ако има присъствие на две трети от всички по списъка. Ако няма кворум, заседанието ще се отложи с един час, след което ще се проведе в присъствието на повече от половината избиратели. Ако не се явят и толкова, определя се нова дата.
Гласуването е тайно с бюлетина, в която са изброени епископите, и изборът се извършва чрез заграждане на две от имената. Ако някой посочи само едно или повече от две имена, тогава бюлетината е невалидна. Гласува се, докато двама от кандидатите не получат гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели. Тия две имена ще бъдат изпратени на Светия синод за произнасяне. Ако има жалби по редовността на избора, те се приемат до три дни.
Накрая синодът потвърждава изборите или ги касира и това решение се смята за окончателно. При касиране се провеждат нови избори.
Ако в Сливен утре всичко мине гладко, името на новия митрополит ще е ясно официално на 25 февруари. В същия ден избраният владика ще встъпи в правата си.
Много хора не разбират процесите в църквата, други смятат механизмите, по които се вземат решенията там, за архаични и скърцащи като пантите на стара порта, а всичко това често ражда слухове, които са много повече от ходовете, предвидени по устав.
10 епископи претенденти за митрополитския престол
1. Сионий Велички
Роден на 18.11.1969 г. в София с името Стефан Радев. Приема монашески постриг през 1991 г. в Клисурския манастир, на който по-късно е игумен. Завършва богословие в СУ “Св. Климент Охридски” през 1994 г. Следващите 2 г. специализира в Ерланген, Германия. Бил е ректор на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”. От 2007 г. е епископ. Между 2009 и 2014 г. е викарий на Видинския митрополит, а по-късно игумен на Лопушанския манастир. През последните години е едновременно игумен на два от трите ставропигиални манастира в България - Троянския и Бачковския.
2. Арсений Знеполски
Роден на 18.11.1986 г. в Стара Загора с името Атанас Лазаров. Завършва с отличие Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” (2006) и теология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2009). Приема монашески постриг през 2007 г. в Кукленския манастир “Св. св. Козма и Дамян”. Следващите две години е енорийски свещеник в селата Борец и Говедаре, а от 2009 г. е ръководител на първата църковна православна телевизия - ППТВ. От 2010 г. е духовен надзорник на Пловдивската епархия, а от 2012 г. и председател на митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив. От 2014 г. до днес е викарен епископ на Пловдивския митрополит.
3. Поликарп
Белоградчишки
Роден като Петър Петров на 21.09.1978 г. в Кюстендил. Приема монашески постриг през 1996 г. в Клисурския манастир. След богословската си специализация е назначен за игумен на новоизграждащия се Руенски манастир край с. Скрино до 2008 г. След това е председател на катедралния храм “Св. Димитър” във Видин. От 2014 г. е викарен епископ на Видинския митрополит до кончината на дядо Дометиан през 2017 г. След това е ректор на Духовната академия в Пловдив и трети викарий на Пловдивския митрополит. От 2018 г. до днес е викарий на Софийския митрополит.
4. Йеротей
Агатополски
Роден с името Ивайло Косаков на 1.02.1977 г. във Велико Търново. Подстриган и приет за монах в Поморийския манастир “Св. Георги” през 2003 г. От началото на 2005 г. и до днес е игумен на същия манастир. Завършил е катедра “Теология” при Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” през 2010 г. със степен ”магистър”. Понастоящем е докторант по църковна история в същата катедра.
Хиротонисан за епископ през 2014 г. с титлата Агатополски в храм “Успение Богородично” в Сливен и назначен за викарий на Сливенския митрополит.
5. Герасим
Мелнишки
Роден 2.11.1979 г. в София с името Александър Георгиев. Завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”. Владее свободно немски, руски и английски език. През 2009 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир. През 2017 г. завършва докторантура в академията към Московската патриаршия. От 17 септември 2014 г. е архимандрит и назначен за главен секретар на Светия Синод, какъвто е и до днес. Епископ от 2016 г. и председател на Църковното настоятелство на катедралния храм “Св. Александър Невски”.
6. Висарион
Смоленски
Роден с името Георги Гривов на 6.07.1971 г. в Пещера. Завършил е Православния богословски факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. През 2002 г. е постриган за монах в манастира “Св. Троица” в Кръстова гора. Две години по-късно е назначен за игумен на същия манастир. Става архиерейски наместник на Смолянската духовна околия през 2010 г., а през 2021 г. е хиротонисан за епископ и назначен за втори викарий на Пловдивския митрополит Николай.
7. Михаил
Константийски
Роден със светско име Тошо Диловски на 9.02.1981 г. в Русе. Завършва през 2005 г. бакалавърска степен в Богословския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това става и магистър по теология с отличие през 2010 г. През 2006 г., още докато следва, постъпва в Чекотинския манастир “Св. Архангел Михаил”, където следващата година е приет на послушание. След 4-годишен срок на изпитание е постриган за монах и назначен за игумен на манастира. Хиротонисан за епископ през 2021 г. и назначен за викарен епископ на Ловчанския митрополит Гавриил.
8. Пахомий
Браницки
Роден на 25.04.1978 г. в София с името Петър Лозанов. През 2002 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир, а през 2004 г. е назначен за игумен на същия манастир, в който събира монашеско братство. Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2010 г. От 2017 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”, на който пост е и до днес. За епископ е хиротонисан през 2021 г. в Рилската света обител.
9. Макарий
Главиницки
Макарий Чакъров е роден на 30.08.1981 г. в София. През 1999 г. завършва с отличен успех Пловдивската духовна семинария “Св. св. Кирил и Методий”. Бакалавър от Богословския факултет на Букурещкия университет (2004) и магистър от Солунския Аристотелев университет от 2010 г.
От март 2007 г. е послушник в Рилския манастир, където по-късно е постриган за монах. През 2022 г. е хиротонисан за епископ, освободен е от Рилската обител и е назначен за викарий на Русенския митрополит Наум - длъжност, която изпълнява и до днес.
10. Исаак
Велбъждски
Роден с името Иван Бояджийски в Банско на 9.11.1982 г. Завършва Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” през 2001 г., а през 2008 г. се дипломира като бакалавър по богословие от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Постриган за монах през 2009 г. в манастира “Успение Богородично” във Видин. От 2011 г. е архиерейски наместник на Ломската духовна околия. Получава магистърска степен по богословие от академията към Московската патриаршия през 2015 г. Назначен през 2020 г. за архиерейски наместник на Кюстендилската духовна околия. Миналата година е хиротонисан за епископ и поема поста на втори викарий на Софийския митрополит.
Сливенската епархия - стара, голяма и богата на гори и морски терени
Към новия избраник на владишкия трон гледат и бизнесмени, и архиереи, защото гласът му в епархията и Синода ще е определящ
Сливенската епархия е една от най-големите и богати български църковни области, наред с други епархии като Пловдивската, Варненската и Великопреславската, Софийската, а също и Неврокопската. Макар епархийският престол още от османско време да е поставен в Сливен, територията ѝ обхваща също и днешните Бургаска, Ямболска и дори част от Хасковска област. Така в нейните предели влиза Бургас и територии както на север от пристанищния град, така и всичко по южното черноморско крайбрежие чак до границата с Турция при Резово, а също и обширни горски масиви в Странджа.
Тя е сред най-старите църковни епархии у нас, посочена още в султанския ферман от 1870 г., с който се основава независима Българска екзархия. През 1873 г. е ръкоположен и първият Сливенски владика Серафим, заради което миналата година бе отбелязана 150-годишнината на митрополитския център.
Историческото, културното и най-вече материалното наследство на Сливенската епархия предизвиква и определени апетити у някои кръгове със сериозни икономически интереси в района.
Поради това има притеснения, че някои от т.нар. черноморски бизнес барони ще се опитат да повлияят на избора за владика, насочвайки го към най-подходящ за тях кандидат
Част от тези притеснения се появиха наскоро в един от специализираните църковни сайтове с припомняне на печалния неуспешен опит за избор на варненски владика през 2013 г.
Става дума за касирането на изборите, след като тогава епархийските избиратели определиха Агатонийския епископ Борис и Проватския епископ Игнатий за двамата кандидати за митрополитския престол след инцидентната смърт на дядо Кирил. Многобройните постъпили жалби, подписки и дори протести на църковници и вярващи пред Синодалната палата в София накараха архиереите да размислят и да касират изборите.
Според анализа, който се появи онзи ден, срамният избор преди 11 г. във Варна се дължал на тогавашното нечестно “мотивиране” на избирателите. Вероятно от страна на други черноморски бизнес барони. Може да ги наречем “северните барони”.
Статията, в която личи почеркът на известен богослов и отколешен авторитет в църковните среди, завършва с надежда, че сега няма да се повтори същият резил и слуховете за
очаквано “материално стимулиране” или някакъв натиск върху избирателите
да гласуват за “правилния кандидат” ще се окажат безпочвени. Призовава се и към достойнството на сливенските епархийски избиратели да “не се поддават на външни внушения и натиск от заможни и властни хора, светски и църковни”.
Изборът на сливенски владика е важен не само за настоящето и огромния потенциал за развитие на тази благодатна земя, но и въобще за бъдещето на процесите, които предстои да се развиват в българската църква в по-дългосрочен план. Избраният митрополит ще заеме овакантения стол в Светия синод с право на глас, който ще промени съществуващото статукво в архиерейското събрание, а в бъдеще може да се окаже особено важен, дори решаващ при избора на нов патриарх (Господ да дарува здраве и дълги години живот на дядо Неофит), когато дойде времето за това.
Как БПЦ избира патриарх?
За този пост се избира някой измежду епархийските митрополити, който да е бил на такова служение поне 5 години. Но сам той не бива да е по-млад от 50 г.
Изборът се прави от Патриаршески избирателен църковен събор, състоящ се от митрополитите в Светия синод и по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни. Също така участва и по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски. А от епархийските манастири - по двама – един монах и една монахиня от всяка епархия. И накрая също по един представител на средните духовни училища.
Когато патриаршеският престол овдовее, Светият синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината поместните православни църкви, президента на България, председателя на Народното събрание и премиера, движейки делата на църквата до избирането на наместник-председател в 7-дневен срок.
Изборът на нов ръководител на църквата трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. А най-малко седем дни преди определения ден за избор на български патриарх и Софийски митрополит Светият синод се събира на заседание и
с тайно гласуване избира с мнозинство две трети от гласовете трима митрополити – кандидати за патриаршеския престол
Ако двама митрополити получат равен брой гласове, гласува се отново и се избира този, който има мнозинство от над половината от гласовете.
В неделен ден се свиква Патриаршеският избирателен църковен събор и наместник-председателят на Светия синод отправя молитва към Бога. Едва тогава се започват изборите. С явно гласуване и мнозинство повече от половината присъстващи се избират двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро. Обявяват се имената на тримата кандидати и се пристъпва към тайно гласуване.
Който получи поне 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, става патриарх и Софийски владика. Ако няма такъв, изборът се повтаря измежду двамата, които имат най-много гласове, и при второто гласуване вече който има повече - печели. При равенство изборът се повтаря. Когато най-накрая бъде определен избраникът, Светият синод първо отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания патриарх.
Тримата кормчии
Българската православна църква е имала след възобновяване на патриаршеското си достойнство до днес общо трима кормчии - Техни Светейшества Кирил, Максим и Неофит. В тази не толкова дълга история съществуват прекалено малко прецеденти, свързани с патриаршеската служба, които биха послужили като база и опит за действие в евентуална извънредна или нетипична ситуация.
Кирил, който като Пловдивски митрополит в Царство България е известен с действията за спасяване на българските евреи, е избран за патриарх на 10 май 1953 г. Основните му усилия след това са за премахване на схизмата и тежки преговори с Вселенската патриаршия, които се увенчават с успех през 1961 г.
Дядо Максим, интронизиран през 1971 г., е най-дълго управлявалият български патриарх - повече от четири десетилетия до блажената си кончина на 98-годишна възраст през 2012 г. Освен комунистическия режим той надживява и успява с мъдрост и дълготърпение да преодолее и годините на разкола в БПЦ (1992-2002).
Сегашният български патриарх Неофит е избран на 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански. Върху досегашното му 10-годишно служение особен отпечатък налагат външни процеси, свързани с разпрата между Вселенската и Московската патриаршия и казуса с църквата на Северна Македония.
Дядо Антоний - нашият архиерей пред света
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний е все още най-младият и активен член на Светия синод, който играе ролята и на лицето на Българската православна църква пред света.
В края на миналата и началото на тази година заради влошеното здравословно състояние на патриарха, който е и софийски митрополит, 46-годишният владика бе натоварен от Светия синод с послушания, свързани с духовното обгрижване на столичния престолен град.
Митрополит Антоний води службите за Рождество и Нова година в катедралния храм “Св. Ал. Невски”, както и празничния водосвет на армейските знамена на Богоявление.
Въпреки допълнителните си обязаности владиката все така остава отдаден на работата в своята огромна епархия, приютила всички българи, работещи и живеещи в Западна Европа. През последните години благодарение на него сънародниците ни в чужбина се сдобиха с редица нови храмове. Особено в Германия (Берлин, Щутгарт и Кьолн), където е и митрополитският център. В момента основните му усилия са насочени към строежа на православен български храм в Лондон.
