Любовта между героите в "Двама на люлката", изиграни от актрисата и Явор Милушев, преминава и в живота
На 30 януари Цветана Манева навършва достолепните 80 години!
Тя е родена в Пловдив в семейството на известния драматичен актьор Георги Манев. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Моис Бениеш през 1966 г.
Дълго време на красотата и таланта й на сцената се радват предимно пловдивчани. В театралната история на града под тепетата остават завинаги нейните Жулиета, Албена, Маша, Нора, Медея, Беатриче, госпожица Юлия, Султана...
А спектакълът “Двама на люлката”, в който си партнира с Явор Милушев, е една от най-дълго играните пиеси в българския театър въобще. Любовта между двамата преминава и в живота.
Киното я открива в ролята на
красивата славянка Деница
във филма “Калоян”
и се влюбва завинаги в нея. Помним я от филмите “Автостоп”, “Последната дума”, “Буна”, “Басейнът”, “Дами канят”, “Нощем по покривите” и др.
Беше депутат в Народното събрание, участва и в ръководството на актьорската гилдия. Носител е на много отличия, включително на наградите за цялостно творчество на кинофестивала “Златна роза” (Варна, 2014) и “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство (София, 2022).
През 2004 г. получава орден “Стара планина” за големите й заслуги в българския театър и кино и по повод 60 години от рождението й. През същата година Манева е удостоена и със званието “Почетен гражданин на Пловдив”.
“Най-важното в семейството е да обичаш, да обичаш, да обичаш...”, казва актрисата. И го доказва с дългогодишната семейна любов с актьора Явор Милушев.
“Явор е от малкото мъже джентълмени, които съществуват въобще, а от тези, които аз съм срещала, той е единственият”, казва още актрисата.
Тя е млада актриса в Пловдив и е разпределена да играе в първата постановка на новооткритата младежка сцена в театъра - “Уестсайдска история”.
Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъл, в който актьорите пеят, танцуват и благородно се надиграват и се превръща в истинки хит. Любители на театъра от София пътуват до Пловдив само заради този спектакъл.
Според колегата Димитър Стайков лично Тодор Живков разрешава известният американски музикален филм от 1961 г. да се постави и на българска сцена.
В мюзикъла нейната героиня
се казва Копилето
Танцува рап, другите й ръкопляскат, а тя обяснява защо я наричат така - майка й е курва, баща й - пияница, изчезнал малко след раждането й. Какво бъдеще и какъв изход от живота може да има едно такова копиле, освен да се обеси.
И Манева го “прави”. “Цветана, като всички млади амбициозни актриси, разиграваше сцената с нескривано удоволствие”, разказва Тодор Колев в автобиографията си.
Технически “обесването” е решено така: в металната конструкция зад хоризонтална греда са направени две издатини като стъпенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото тези две издатини, и го поставя пред тях. После стъпва на стъпенките, но изглежда, че тя стои на стола.
В един момент актрисата е с единия крак върху стъпенките, а с другия ритва стола. После остава застанала на двете стъпенки, но за зрителите се създава илюзията, че виси във въздуха.
В злополучната вечер Манева ритва стола, но тялото й се залюлява от по-силния тласък и кракът й не намира стъпенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й. Истински се впива.
През това време част от героите седят на сцената с гръб към публиката и разговарят. И изведнъж някои от тях виждат как краката на Цветана се изплъзват от желязната стъпенка и тя увисва. Първи реагира актьорът Жоро Георгиев. Той скача и подхваща тялото на колежката си. Още няколко души му помагат да изнесе Цветана от сцената, а останалите започват да импровизират, все едно че станалото си е част от действието в пиесата.
Зад кулисите Цветана е в безсъзнание, защото въжето е засегнало сънната й артерия. Дежурният лекар пристига бързо, преглежда я и слава богу, установява, че няма скъсан прешлен. Иначе - край. Спасява я фактът, че кракът върху стъпенката поема част от тежестта на тялото.
Актрисата се свестява и отново се включва в представлението. След време Крикор Азарян разказва, че оставят номера с "обесването", но вече не завързват клупа за горната греда, а само го премятат.
