Прогнозите и съветите на икономисти и финансисти за 2024 г специално за "24часа" , са от спокойна, през интересна година, до такава на дълбоки трансформации
2023 -а бе година на банковите депозити и имотния пазар. Още от средата ѝ обаче финансови експерти разчетоха сигнали за преориентиране. А в началото на тази година мненията натежават в полза на това, че се очаква пълен или частичен реванш на държавните облигации и на някои пакети акции като възможности за инвестиране.
Лихвите по депозитите продължават да са почти нулеви с изключение на големите сметки, депозирани за над 2 години. Но пък реалните лихви по кредити бяха отрицателни, а финансирането - обилно.
Така в края на годината се оказа, че 122 млрд. лв. от спестяванията си българите са поверили на банките, като от тях 77 млрд. лв. са на домакинства. Заемите, отпуснати от банките, са почти 90 млрд. лв., като от тях с 20 млрд. лв.са кредитирани домакинствата за покупка на имоти.Ако към тях добавим и собственото финансиране, имотният пазар бе инжектиран с поне 35 млрд. лв. за последните години.
През 2023 г. общата несигурност доведе до почти пълен отлив от вложения на капиталовите пазари, като по данни на БНБ 86% от свежите спестявания са се превърнали в срочни депозити.
След много предупреждения и задействане на антициклични буфери от страна на БНБ обаче пазарът на имоти започва да се успокоява - спадът е средно 13% и започна още от средата на миналата година. Въпреки че тази година се очаква ипотечната вакханалия да продължи заради ниските лихви, повечето брокери и финансисти очакват успокояването му. Така вложението в имот от перспективна инвестиция тази година може да се окаже в застой. Категоричен сигнал за това е резкият спад в броя на сделките още от последните две тримесечия на 2023 г.
Статистиката на БНБ за депозитите на домакинствата показва, че средният им размер е около 6000 лв. на сметка.Има и една важна подробност - депозитите над 200 000 лв. са 11 млрд. лв., разпределени в 23 000 броя, което означава 12-15 хиляди вложители. Според финансиста Момчил Андреев точно тези хора инвестират не само в депозити, но имат бизнес, имоти и пари във фондове, акции и облигации в страната и чужбина. Толкова е и вероятният потенциал, който може да се насочи към другите инвестиционни възможности. Останалите средства ще се влеят в текущото потребление, което ще подкрепи икономиката.
Двуцифрена е загубата от пари, вложени в пенсионни и застрахователни компании.Основната причина е резкият ръст на лихвените проценти и понижението на цените на дългосрочните облигации, каквито преобладават в портфейлите на пенсионните фондове и застрахователите.
Кои се очаква да бъдат печелившите инвестиции тази година? Имотите и депозитите ще останат като варианти. Първият, защото осигурява средносрочен хоризонт за възвръщаемост на парите, вложени в него, макар и вече с по-малка и несигурна печалба. Вторият, защото сумите по сметки до 200 000 лв. са гарантирани и практически загуба не може да има. Което ги прави обект на траен интерес за хора, които не искат или не могат да си позволят да рискуват. Доходността на инвестиция в имот, след реалните и очакваните спадове, най-вероятно ще се движи в рамките на 6-8%. Лихвените проценти по депозитите според повечето прогнози имат таван от 2,5-3%.
Акциите също могат да носят печалба. Но не всички, подчертават специалистите. В последно време растат акциите на нефтените, военните компании и на технологичните покрай напредъка на изкуствения интелект. Те са и най-печелившите. Кандидатите да влагат пари в тях трябва да знаят обаче, че ножицата при тях е най-широка -
от 50% загуба до 20% доходност, но за период от поне 5 години, което означава средногодишна доходност около 3-4%.
Най-големи надежди от финансистите засега поражда доходността по ценните книжа. Те съчетават в себе си две предимства - по-висока доходност при по-нисък риск, тъй като са държавно гарантирани. Наскоро се взе решение български ДЦК да се търгуват на фондовата ни борса. В сравнение с почти нулевата доходност на депозитите, облигациите ще носят доход от 3-7% до около 5,5%. Според финансиста Момчил Андреев държавните съкровищни бонове са “слонът в стаята” на инвестиционните възможности, които ще потискат цените и на други финансови продукти.
Земеделската земя също е добра за вложение на свободни пари. Очакваната доходност за тази година е около 8%. Тя ще поскъпва в дългосрочен план, основно поради своята ограниченост. Има обаче няколко важни уловки: зависи какво произвежда земята, кой ще я обработва, а има и риск от промени в регулации и данъци, което повишава рисковете.
Въпреки многото и шумни реклами опитни експерти съветват златото да е не повече от 3-7% от активите ни. Съветът е то да е във вид на ликвидни кюлчета на някоя световна рафинерия. У нас вече има добре развит пазар на кюлчета и монети от жълтия метал, което означава, че при нужда то може да бъде продадено бързо. Най-предпочитани са малките кюлчета от 1 до 10 грама. Хоризонтът на инвестицията трябва да бъде поне 5 години, за да запази стойността на вложените средства.
Предпочитана възможност и тази година ще останат взаимните фондове, които се предлагат от почти всяка наша банка. Те инвестират в различни активи и са едни от най-достъпните инвестиции - срещу 100 лева на месец може да инвестираме в големи световни компании.
Някои финансисти допускат, че тази година може да бъде успешна за стартиране на собствен бизнес, в който човек да вложи свободните си пари. Общите препоръки към тях са избраната област да бъде в сферата на нови услуги, които ще се развиват с бързи темпове, а пазарът не е наситен с тях, както и да се тръгне с малка инвестиция и при успех да се върви към разширяване.
Някои по-редки инвестиционни възможности като вложения във възпоменателни монети, картини, в образование или дори в собственото си здраве е добре да се използват след консултации и от хора с опит в тях, съветват още експертите.
Разликата в доходността на рисковите и защитените инвестиции вече е около 25%. Решението за всяка инвестиция е лично, защото всеки трябва сам да определи размера на парите, които ще извади от текущото си потребление, за да ги вложи и да му носят доход. Всеки сам трябва да определи за колко време може да не се налага да посегне към тях, защото това означава загуба на постигната до момента доходност. И не на последно място, всеки трябва да определи какъв риск може да поеме.
Светът е в период на голяма, продължителна и вероятно немирна трансформация. В България като че ли се движим по инерция и при липса на външни шокове може би ще получим повече от същото- стабилност с анемичен растеж, продължаващо застаряване на нацията, високи социални и военни разходи, дефицитни бюджети, нарастване на задлъжнялостта, която все още е ниска.
Струва ми се, че ще са успешни тези, които работят активно, разпростират се според възможностите си, спестяват и успяват да запазят спестеното. Повишената глобална несигурност и риск правят хартиените активи рискови, независимо в каква валута са, ако се разчита основно на тях за запазване на покупателната способност. Изключваме белите пари за черни дни с които е желателно всеки да разполага. В един диверсифициран портфейл превес трябва да имат материалните, произвеждащи доход активи, били те частен бизнес или акции на публични компании, недвижимости, суровини и благородни метали. Кредитите да се ползват с мярка. Несигурността предполага инвеститорите да минимизират риска от санкции, конфискации и промени в регулациите.
2024 г. ще бъде интересна година. Започва с контраст между нашата икономика и тази на основните ни партньори. В Европа се наблюдава почти пълно укротяване на инфлацията, високи лихви и на практика нулев растеж. В България от друга страна инфлацията остава по-висока, лихвите са си все така ниски- особено по ипотечните заеми, а растежът е твърдо в положителна територия. Ние обаче традиционно се движим с няколко тримесечия след процесите в големите икономики. Тази година инфлацията ще се свие, макар и да остава трудно да покрием критерия за еврото, а лихвите ще се покачат- не разчитайте вечно на рекордно ниски лихви по ипотеките. Големият въпрос остава пред икономическия растеж, но все пак някъде през 2024 г. ще пречупим тенденцията на 10 поредни тримесечия със забавен ръст и ще излезем сравнително сухи, без криза, от този период. От гледна точка на икономическата политика също ще е интересно. След промените в Конституцията и гласуването на бюджета, сглобяването на властта, особено на фона на предстояща ротация, ще изисква нови цели, програма и хоризонт. Сложните не/коалиции у нас често отварят вратата за по-дълбоки реформи, които от години изглеждат блокирани. При ротацията изглежда вероятно фокусът да попадне върху човешкия капитал- демография, образование, пазар на труда и всичко, което касае благоденствие на семействата.
Годината обещава спокойствие за парите на домакинствата и фирмите, без особени сътресения в икономически план или във финансовите пазари. Вдигането на лихвените проценти във Франкфурт, Вашингтон и Пекин спира, а оттам и в България се очаква банките да продължат с кредитирането.
Различните форми на криптовалути ще са все повече под микроскоп от регулаторите и няма да са добра инвестиция, стойте далеч от тях. Надеждата за влизането на България в Еврозоната ще подсили интереса на европейски частни фондове към български активи. Следователно цените на недвижимите имоти и на корпоративните активи ще продължат да се покачват – добра инвестиция.
Крайно време е да спре политическото истеризиране с извънредни обстоятелства, кризи и катастрофи и мисленето да се върне в контекст на нормалност, поне в средносрочен хоризонт. В публичните финанси трябва да се върви към балансирани бюджети, дефицит под 3% не може да е цел, то е таван. Може да се постигне бърз икономически растеж само ако се отключи инвестиционния потенциал- от привличане на глобални лидери в производства и услуги с висока добавена стойност, до реинвестиране на вече съществуващи успешни предприятия у нас. Инфлацията бързо върви надолу, не би трябвало да е изненада в някои сектори ключовото предизвикателство за тази година да не е инфлацията, а дефлацията.
Безпрецедентната пазарна среда за последните десет години допринася за отварянето на рядко срещан инвестиционен прозорец през 2024, който позволява на инвеститорите да се възползват от атрактивните доходности по облигациите в евро и долари, в пъти над тези по депозитите у нас, преди централните банки да започнат да свалят основните лихвени проценти. Нашата теза се основава на няколко важни факта: В следствие на увеличаването на основните лихвени проценти от страна на водещите централни банки в света, доходността по облигациите в евро и щатски долари достигна изключително атрактивни нива, които значително надвишават нивата от последните десет години. Лихвените равнища в САЩ и ЕС достигнаха пикови стойности за последните над двайсет години в САЩ и над десет в ЕС, което предполага, че вече почти няма потенциал за драстично повишаване на основните лихвени проценти, което е предпоставка за стабилизиране на цените на облигациите. Забавянето на глобалната икономика в следствие на високите лихви и борбата с инфлацията, както и геополитическата нестабилност по света, също са в подкрепа на тезата, че централните банки са в процес на приключване на увеличаването на лихвите, като дори е възможно да започнат да ги свалят с успокояването на инфлацията и повишения риск от рецесии.
Как да запазим и увеличим авоарите си- това е въпрос, който редовно вълнува стотици милиони, ако не и милиарди инвеститори. Най-важната аксиома е, че високият доход почти винаги е свързан с висок риск. Колкото по-амбициозни цели си поставяме, толкова по-здрави нерви трябва да имаме. Другият закон е, че с времето рисковете се понижават : докато за една година инвеститорът на Уолстрийт може да загуби 20-50% от капитала си, както много от тях разбраха през 2022 г., то за 10 години загубата е малко вероятна. От там и логичният извод: ако не можем да си позволим да не пипаме капитала си 10-20 години, най-добре е да не инвестираме в акции на борсата. 5-7 годишни пари могат да се вложат в среднорисков акив като например недвижима собственост. По-кратки инвестиционни цели се постигат най-добре с качествени облигации, например български ДЦК с падеж преди 2030 г. А най-добрата стратегия е съчетаване в портфейла на няколко от горните класове активи, което обикновено намалява общия риск без да жертва доходността.
Имаме шансове да влезем в Шенген и да сме напълно готови за еврозоната. Важно е как ще повлияе на икономиката отпадането на дерогацията - ще има ли драстично изменение в цените на горивата, защото те влияят много на общото ценово ниво и оттам на инфлацията у нас. Ако се следва разумна фискална политика няма да има проблем с изпълнението на бюджета. Вече се забелязват наченки на влизане в леко рецесионно състояние на някои от икономиките в еврозоната. Това неминуемо ще се отрази на българската икономика, заради големия износ . И тази година ще продължим да разчитаме на ръста на вътрешното потребление. Трябват ни повече инвестиции, които влизайки в икономиката да носят повече добавена стойност, нови работни места, заплати, осигуровки и данъци. Правителството трябва да работи повече за инвестиции в публични големи проекти, както и в частни такива. Ще продължи демографската криза, защото още ще се увеличават пенсионерите, за сметка на работещите, а това ще затормозява икономическия ни растеж.
Важно е кажа какво следва да се прави, а не толкова какво е вероятното стечение на обстоятелствата и конюнктурата в икономиката на тази година. Колкото и да изглеждат научно, тези вероятностни изчисления са в областта на загадките. Следва да бъде ограничена държавната намеса в икономиката. Инициативата за контрол над търговските вериги трябва да бъзе забравена: поне 0,5 млрд. лв повече разходи на потребители и фирми ще бъдат спестени. Контролът върху болниците особено частниците в здравеопазването е безперспективен, ако не подпомага сътрудничество - затова е важно да се премахне монопола на Касата, пътеките и бюджета във финансирането на здравните услуги.
При преките данъци, прилагането на 15% за "глобалните компании" да се отложи за 2030 г., нулево облагане на реинвестирана печалба, премахване на привилегиите по линия на ДДС, минималната заплата да се замрази там, където е сега - плюс ограничаване на колективните трудови договори и либерализация на тези за временна заетост, 1/5 от подоходния данък да се насочи към общините, където е произведен. Използване на дерогацията за внос на суров петрол от Русия до първоначалния й срок, но дерогация на прилагането на Европейската система на разрешителни за замърсяване за ТЕЦ в Марица-Изток и Използване на Плана за възстановяване за финансиране на алтернативни на вятърни и слънчеви ВЕИ източници на енергия. Следва да се осъзнае факта, че европейската "Зелена сделка" не може да бъде осъществена така, както е замислена. Удължаване на срока на концесиите в туризма - от плажове до ски зони - и полезните изкопаеми, включително отмяна на решения за спиране на концесии. В областта на бюджета, встъпването в еврозоната, възстановяване на принципите на публичните финанси, тогава въведени със съответния закона, не повече от 2% дефицит, 40% от БВП разходи на правителството и запазване първото място в ОИСР по тежест на държавния дълг върху крехките плещи на поколението под 18-годишна възраст.
