Принуждава банков служител да му отпусне заем за електро-централата с пистолет в ръка
Габровецът Иван Хаджиберов печели милиони и ги пръска с лека ръка. На два пъти е на ръба на фалита, а за да вземе кредити, насочва пистолет към директор на банка и той му отпуска парите. По време на Септемврийското въстание през 1923 г. фабриката му изгаря, но само за година я възстановява. На него обаче се дължи фактът, че Габрово става първият в България изцяло осветен град по тъмни доби.
Иван Беров е първороден син в семейството на Беро Иванов Беров. Той имал малка воденица на около 3 километра от Габрово и покрай това започнал да се занимава и с търговия с брашно. Останал инвалид, след като преминал Балкана, за да го продава в Южна България, но за зла участ на връщане бил нападнат от турци, сечен с ятаган, от неминуемата смърт го спасили дебелите дрехи, но останал само с една ръка. След това семейството издържала жена му с тъкане на шаяци.
Преди инцидента обаче бащата, както подобава на уважаващ себе си търговец, отишъл до Йерусалим и оттогава той и децата му променят фамилията си на Хаджиберови.
Иван е роден през декември 1858 г. Тръгнал на училище на 6 години, а през ваканциите придружавал кираджиите до Казанлък, Шипка, Трявна и други околни градчета на Габрово. На 14 години се разболял от тежка болест и го помислили за умрял. Облекли го в новите дрехи, положили го в ковчег, опели го в черква, но по пътя към гробищата каруцата се раздрусала, той се освестил и ...седнал в ковчега.
Тогава нажалените роднини предрекли, че щом е оживял, то ще живее дълго и ще направи нещо значимо в живота си. Жени се за Тодорица. Той няма нищо освен бащината мелница. Тя пък е дъщеря на човека, който спасява Дряново след битката на четата на Бачо Киро край Дряновския манастир. Баща ѝ взема, колкото злато има, събира и от другите по-видни граждани и го дава на турския паша, за да пощади града. За дъщеря си Тодорица, 9 години по-малка от Иван, той е определил богат, но възрастен търговец. Само че Иван пише любовни писма, праща ѝ ги в гимназията, а когато изгората му завършва, отива в Дряново с думите: “Желязото се кове, докато е горещо”. Бъдещият му тъст съвсем не останал очарован от опърпания кандидат-жених, защото бил беден и не дал благословия, но като го попитал: “Как ще се грижиш ти за нашата дъщеря, след като нищо нямаш?„ младежът със самочувствие отговорил: “Тук, кълна се пред вас, че ще я гледам като писано яйце, 5 слугини ще ѝ шетат и ще обиколи Европа”.
С неохота родителите дали дъщеря си. Като годеник Иван Хаджиберов при всяко ходене в Габрово ѝ подарява пръстени, колиета, обеци. След сватбата ... я кара да ги върне, защото ги вземал назаем от роднини. Булката се разплакала, но Иван пак обещал: “Върва от пръстени ще имаш, върва от гривни ще имаш и най-хубавите обеци”.
Бъдещият му тъст не го харесал, защото бил беден и не дал благословия, но напук младите се взели.
След сватбата Иван Хаджиберов се отделя от баща си, влиза в съдружие с брат си Димитър, който 3 години е бил офицер, но по настояване на Иван напуска службата и решават на мястото на бащината стара мелница да направят нова валцова.
За баща си отделят половината, а братята си оставят по една четвърт. Построяват новата на мястото на старата. След няколко месеца обаче Иван разбира, че 20 конски сили от двигателя остават неизползвани. Тогава се сетил как майка му тъчала шаяци и с това издържала цялото семейство, през 1891 г. отива в Германия и купува 5 тъкачни стана, които монтира в мелницата. Оттам донесъл и едно динамо с няколко електрически крушки. Задвижил го от долапа на бащината си воденица и така светнали първите електрически крушки у нас, които може да приемем и за производствени, защото с тях осветявал воденицата си.
На следващата 1892 г. решил да построи фабрика, за да увеличи тъкането на фини вълнени платове и вдига здание до валцовата мелница. Строежът е правен с камъни и пясък от реката и с местни майстори. А парите идват от продадени два наниза пендари, които жена му получила като подарък от родителите за сватбата си. Освен брат си привлича за съдружник и баджанак си Андрей Момерин. Съпругата му никога не е говорила как се е чувствала, но станело ли дума за нанизите, Иван Хаджиберов гордо заявявал, че те са “маята на текстилната фабрика.” По идея на Иван съдружниците купуват още 14 механични стана.
Закъсват с доставката на прежди, Момерин се въздържа от нови инвестиции, а след няколко месеца си взема вложения капитал и се оттегля. Беров премисля грешките и решава, че само производството на висококачествени платове може да го извади от кризата. Намира майстор на фини вълнени платове от Чехия и той е Антон Хоренек. Производството тръгва, а през 1904 г. фирмата на братята има вече 45 стана.
Случайно прочита във вестник, че на Ниагарския водопад е направена първата в света електроцентрала. По това време се прави и електроцентралата в Панчарево, предназначена за двигателна сила на софийските трамваи.
Иван си казва: “Защо пък Янтра да не може да осветява Габрово”. Обикаля по реката, търси стръмно място, на което да изгради бент и да има висок пад на водата за електроцентрала. Този проект се струва невъзможен и налудничав на брат му Димитър, той се отделя, взема със себе си Антон Хоренек, отиват в София и двамата създават нова текстилна фабрика “Беров и Хоренек”. Потомък на Димитър пък е бившият министър-председател Любен Беров. Раздялата става със съгласието на Иван Хаджиберов. Той оценява рисковете и решава да е сам. За да направи централата, трябва да разшири текстилната фабрика. И прави ново здание на площ от 1400 кв. метра на 2 етажа и с 80 стана. В него има пералня и бояджийница. Тръгнал да обикаля по Янтра и сам да си говори, а който го видел, си мислел, че акълът му е отлетял другаде.
През 1906 г. обаче електрическата централа е готова. Тя е струвала 300 000 лева. В нея поръчва на художника Адолф Семов да нарисува богинята Електра, седнала върху крилато земно кълбо. Част от електрическата енергия е за осветление на Габрово, друга - за промишлените предприятия, разбира се, и за фабриката на Беров.
Осветлението той пуска безплатно – за всяка къща по една електрическа крушка. Който иска повече – плаща. Така Габрово става първият осветен с електричество град в България.
Беров е вече на 48 години, а изплащането на кредита е осигурено. Това обаче не трогва банковия директор Балчев. Той продължава да отказва по всякакви поводи да се среща с Беров.
Фабрикантът пък тръгва към поредния си проект. Той съветва своите шивачи да шият мъжки костюми по стандартни мерки от камгарен плат вместо шаячни дрехи, че дори и потури. И това се оказва изключително печелившо. Сега вече построява и жилища за работниците, отделни за семейните, момите и ергените, кантори за счетоводството и, както го нарича, “Салон за театър, училище и седянка”. Прави и работнически стол, който е безплатен за целия персонал на фабриката.
Беров не забравя и предженитбените си обещания. Навсякъде в чужбина той ходи с жена си и децата. Тя се радва на най-хубавите рокли и бижута. Като подарък за своята съпруга решава да направи най-хубавата къща в България. Тя е в швейцарски стил, с цветни стъкла по прозорците, лятна и зимна градина, дървени орнаменти по покрива. В двора има и градини с цветя и ... за зеленчуци.
В къщата му отсядат гости от близо и далеч, дошли да разгледат фабриката му, дори идват и организирано ученици. Предприятието му бързо се разраства. В него през 30-те г. на миналия век вече работят над 300 души. Започват да му гостуват партньори от чужбина, търговци, министри, депутати. И Иван Хаджиберов прави специална къща за тях. Нарича я високата къща, защото е на 5 етажа.
С разрастването на индустрията в Габрово, принос за което има и неговата електроцентрала, Иван се загрижва за превоза на стоките. И на всеки министър или депутат, гостувал в дома му, обяснява каква ще е ползата от железница, която да свързва града с презбалканската линия при Царева ливада. Накрая постига своето. Линията строи неговият шурей Иван Савов, а индустриалецът гарантира строежа със свои средства.
Поредната му идея е в Габрово да прокара трамвай, за жалост – нереализирана.
След края на Първата световна война и Ньойския договор Съюзническата комисия на държавите победителки в София, доминирана от Франция и Англия, му заявява, че не може вече да изработва фини вълнени платове, които съперничат по качество на английските. Арестуван е като незаконно забогатял по времето на Стамболийски и нарочен за един от виновниците за националната катастрофа. Фабриката му е запечатана. След 9 месеца е освободен, но полицията е открила, че в складовете му има първокачествени платове, а те пък вече не можело да се изработват, защото битата в Първата световна война България нямала право да внася прежди от Англия. Пак е арестуван за незаконен внос. Той обаче съумява да докаже, че преждите са закупени и доставени отпреди войната. Освободен е, а присъдата му е да изпрати платовете в Англия, като махне всички етикети и те да бъдат продадени от името на фирмата “Нормантън”. Това е още едно доказателство, че Габрово си оправдава името “българският Манчестър”, появило се покрай качеството на текстилните му фабрики още преди век.
След Септемврийското въстание фабриката му изгаря до основи. Полицията казва, че било от искра от електроцентралата, но фабрикантът е видял, че всичко е пламнало изведнъж, което говори за умишлен палеж. Тя е била застрахована за 1 милион лева, които са се обезценили след войната. До 1924 г. възстановява фабриката с 55 ремонтирани стана и валцовата мелница.
След атентата в “Света Неделя” съпругата му Тодорица разбира, че брат ѝ Иван Савов и други нейни роднини са затрупани от съборения покрив, тя получава инфаркт и умира. Иван Хаджиберов ѝ построява гробница мавзолей. След това се оттегля от управлението на предприятието и го прехвърля на своите деца. Умира през 1934 г. на 79 години.
Как тегли кредити
Като го видели да обикаля по Янтра и да си мърмори нещо, съгражданите му решили, че се е побъркал. Предвид на това габровските банки му отказват кредити. На всичко отгоре той се грижи за 9 деца – 5 негови и 4 на починалата му балдъза Цанка Момерин. Тогава отива при директора на Народната банка в Търново Димитър Балчев с пистолет в ръка, насочва го към него и му казва: "Веднага подписвай кредита или ще те застрелям!". Директорът също дочувал, че има работа с луд, и подписал срещу ипотека. Тази случка разказва неговата внучка Тодорка Георгиева в саморъчно написаната му биография в Държавна агенция "Архиви".
Как е посрещнат цар Фердинанд в неговия дом
След обявяване на независимостта на България Фердинанд и свитата му тръгват за София през Шипка. Първата им спирка е в Габрово и царят спи в къщата на Иван Хаджиберов. Протоколът налагал да се постели червено платно и той да мине по него. Беров обаче бил на друго мнение: “България е земеделска страна и ще постелете зелено. Този цар трябва да знае къде стъпва”. При посрещането Беров му казал: “Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли в български дом”. На 20 октомври 1908 г. тайният кабинет на Фердинанд му пише: “Уважаемий господин Беров, По височайша заповед, чест ми е да ви изпратя тук приложена една брошка, която Негово Величество Царят благоволи да подари на госпожа Берова за спомен от последното му пребиваване във вашия дом в Габрово”. Адресирано е “Господин Беров, фабрикант, Габрово”.
