Майка ѝ не крие, че има и доста трудности - не достигат навсякъде с количката
Деветокласничката Теодора Христова е момиче като всички останали и не съвсем. На уроците в Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги в Ловеч тя присъства в количка, тъй като страда от детска церебрална парализа.
Това е единствената разлика със съучениците ѝ. Заболяването не е засегнало интелекта ѝ и тя е много активна в часовете. “Има отличен успех, затова е стипендиантка”, казва майка ѝ Гергана Добрева.
Теодора непрекъснато контактува с приятели, с по-възрастни от нея се разбира прекрасно, установява запознанства в интернет с известни хора. Хепи Ванче, победителка във “Фермата”, например ѝ изпратила картичка за 8 март. Теди следи форма̀та с изключителен интерес.
Денят ѝ е наситен и разнообразен. След училище посещава уроци по народно пеене, тъй като харесва традициите и фолклора. Майка ѝ признава, че не знае колко още заложби има, но заниманията ѝ действат като терапия. Два-три пъти седмично посещава Дневния център за деца с увреждания, където професионалисти работят с нея.
“Всъщност Теди води съвсем пълноценен живот”, допълва майката. Не крие, че има и доста трудности, тъй като не могат да достигат навсякъде с количката. Ако някой покани Теди на рожден ден, първо питала как може да стигне до съответния дом, има ли изградени помощни съоръжения. Но въпреки затрудненията с таткото всячески се стараели да не лишават единственото си дете от забавления.
“Тя е много специално дете не защото не може да ходи, а защото има изключително голямо и добро сърце”, развълнувано изрича Гергана.
Горчивина се промъква в разговора, когато си припомня как било открито заболяването на Теди. Това станало, когато била на година и половина. Установено било в детска клиника в Русе, че фината ѝ моторика е затруднена. И така започнало ходенето по мъките.
“Много години ми бяха нужни, за да приема истината и да започна да говоря спокойно за това”, признава майката.
През 2010 г. за първи път кандидатствали за помощ от “Българската Коледа”. Били одобрени и оттогава с прекъсване от една година по време на пандемията Теди получава помощ, която се използва за ежедневна рехабилитация.
Преди месец посетили д-р Крепс във Виена, който дава надежда, че един ден детето ще може да проходи - има потенциал за това. Нужни са много усилия, много воля и сила, но Теди ги притежава. Всеки ден за нея е битка и тя храбро я води.
Защото усилията ѝ са подчинени на мечтите. Теди воюва за сбъдването им - мечтае да стане психолог, след време да участва във “Фермата”, но най-силната, най-голямата и страстна мечта е да проходи. И тя вярва, че с подкрепата на “Българската Коледа”, на родителите си и приятелите един не толкова далечен ден ще успее.
