- По четене сме на предпоследно място
- Половината ученици са със знания под базовото ниво, това сочи липса на умения да се справят с проблеми от ежедневието
- Министър Цоков: Промяната идва със задачите с практическа ориентация, до 2 г. ще се види във външното оценяване
Безпрецедентен срив в постиженията в обучението се отчита в цял свят според резултатите на международното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие PISA за 2022 г., обявени вчера. Общият спад на грамотността е факт, но за България резултатите са още по-тревожни - 15-годишните са на последно място по математика и на предпоследно по четене в ЕС.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) e тест, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и се провежда през три години.
Проучването обхваща 15-годишни ученици от цял свят, като оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот, т.е. практически умения да се справят с проблеми от ежедневието.
Осмото издание на изследването трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията беше отложено. През 2022-а в изследването са участвали 690 хил. ученици от 81 държави, сред тях и 15-годишни от над 200 български училища.
Основната оценявана област е математическата грамотност, но се проверяват и уменията за четене и природни науки.
Освен ковид пандемията като фактор за понижаване на резултатите от ОИСР смятат, че има и нещо друго, тъй като по природни науки на ниво държави-членки на организацията, няма такъв спад, какъвто по математика и по четене.
Държавите с най-високи резултати по математика в PISA 2022 са Сингапур - 574 точки, Макао Китай - 552 точки, Китайско Тайпе - 547 точки, Хонконг, Китай - 540 точки, Япония - 536 точки, Корея - 527 точки и Естония - 510 точки.
Точките за България са 417 - спад с 19 точки спрямо предишното изследване
от 2018 г. и малко повече, отколкото през 2006 г., когато бяха 413.
Резултатът на българските ученици обаче е доста по-нисък от средния за ОИСР, който е 472. (Виж графиката.)
Точките на България по математика са сравними с тези в Монголия, Кипър, Молдова, Катар.
Сред страните-членки на Европейския съюз, обаче ние сме последни след Кипър.
Преди нас са Гърция, Румъния Турция и Сърбия
На последните места в световната класация са Камбоджа, Парагвай и Доминиканската република.
Но вероятно най-тревожният извод е, че над половината - 54% от българските ученици, са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика.
По четене 15-годишните у нас постигат 404 точки - точно на нивото, което са били при изследването през 2006 г.
Отново в рамките на ЕС сме в дъното на класацията с Кипър, но този път си разменяме местата - България е предпоследна. Познанията по природни науки на българчетата се измерват с 421 точки средно.
И двата резултата са по-ниски от средното за ОИСР.
На тестовете по четене делът на учениците у нас с резултат под базовия отново е 53%( както по математика), а по природни науки е малко по-оптимистичен - 48%.
“Задачите у нас трябва да станат по-практически ориентирани. В матурите през последните 1-2 години се вкараха голям процент задачи с практическа ориентираност, изискващи различни нива за прилагане на знания. Това е един постепенен процес, който, ако започне сега, до 2 години ще може да се реализира в рамките на външното оценяване”, коментира министърът на образованието Галин Цоков.
Нашите ученици имат знанията, те не могат да ги приложат
Ако се работи целенасочено децата да реализират уменията, свързани със знанията, които са овладели, тогава и резултатите на PISA и на външното оценяване у нас ще се повишат, обясни още проф. Цоков.
Той допълни, че МОН ще подкрепи и учителите по отношение на подготовката на такъв тип задачи. Децата ще завършват определен клас с компетентности, които могат да приложат на практика.
“Това не е състезание между държави. Целта е да се изследва качеството на училищното образование в участващите страни и да предостави задълбочена информация, за да могат да се формират образователни политики”, обясни пък Неда Кристанова, шеф на Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование.
Социално-икономическата среда оказва силно влияние на представянето на учениците, бе подчертано по време на обявяването на изследването.
В индекса влиза образованието на родителите, професията им
Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки, посочват експертите.
Заедно с това се установява, че около
46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас,
докато средният процент за страните от ОИСР е 30.
Значително спада и процентът на задържане на вниманието на нашите ученици, като се оказва, че около 48% от тях не слушат какво казва учителят им в часа по математика. Това е с 18% повече от средното установено в изследването на PISA.
Най-осезаем е спадът на резултатите в страни като Нидерландия, Норвегия, Полша, Словения.
В България тестове се проведоха в периода 21 март - 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от 8-и, 9-и и 10-и клас, като най-много са деветокласниците.
3% са на високо ниво, креативни, с критично мислене, останалите се затрудняват да обяснят явления
Математическата грамотност в PISA e способността да разсъждават математически и да решават проблеми в различни контексти на XXI в., а не е синоним на знания за минимално или ниско ниво и умения. По-скоро математическата грамотност цели да опише способността да се използват математически понятия, процедури, факти и инструменти, за да опишат, обяснят и предскажат явления.
“Грамотността” в PISA се определя като способността на учениците да използват и прилагат познания и умения от различни познавателни области, като анализират, осмислят и решават проблеми в многообразие от ситуации, близки до реалните. Целта е да се определи как и доколко успешно образователните системи подготвят младите хора за живота им на самостоятелни граждани.
Резултатите на учениците се представят според скала, в която са описани нивата на грамотност и умения за всяко равнище. На равнище 6 учениците могат да се справят с абстрактни проблеми и да демонстрират креативност и гъвкаво мислене при разработването на решения. Например могат да разпознаят процедура, която не е посочена в условието на задача. Могат да свързват различни източници на информация, включително да използват ефективно симулации или електронни таблици като част от своето решение. Учениците на това ниво са способни на критично мислене.
Но делът на учениците у нас с високи постижения на 5-о и 6-о ниво е незначителен - едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки.
46% са постигнали поне второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР. 2-о ниво предполага да могат да тълкуват ситуации в контекст, който изисква да се направи пряк извод, да създават и използват прости стратегии за решаване на проблеми, включително провеждане на ясни симулации, включващи една променлива. Справят се успешно със задачи, при които се изисква буквално тълкуване на получените резултати.
Математикът проф. Кирил Банков: И да ни се струва малък спадът, си е сериозно притеснение
Както се вижда, има намаляване на резултатите в това представяне. В областта на математиката има спад с предишните години. От 2018 г. и сега се забелязва отиване надолу.
Човек като гледа в брой точки, не му се струва много. Колкото да ни се струва мъничко според графиката, това обаче според мен си е сериозно притеснение.
В областта на математиката за мен основната причина е трудността на учениците в областта на моделирането - тази дейност, която учениците трябва да направят, за да преведат, условно казано, една житейска ситуация на математически език.
Математическите знания, които би трябвало да имат учениците в момента на тестване, са недостатъчни, с малки изключения - това сочат резултатите. Ако говорим само за математическия апарат, той би трябвало в голямата си част да е от това, което е учил в училище.
Цеца Петрова, учител по български: Как да четеш с разбиране сред 7-те екрана?
Качеството на образованието ще се повиши и учениците ще добият практически умения едва когато имат фундаментални умения в дейностите четене, слушане, говорене. Без преувеличение в голямата си част 15-годишните трудно четат нов текст гладко и слято. 50% от лексиката в него им е непозната, все едно дали са “архаичните” Вазов и Елин Пелин, или съвременните Деян Енев, Захари Карабашлиев или Георги Господинов, чиито текстове попадат в изпитите напоследък.
Разконцентрираното внимание на това на т.нар. поколение на седемте екрана е другата причина за трудното четене с разбиране. Това са фундаментални неща, които трябва да бъдат променени, без значение какъв е форматът на изпита и какво мери той.
Не разбирам усилието на чиновниците да преодолеят наизустяването и запаметяването в училище. Това са основни човешки дейности, с които се усвоява чуждият опит. А усилията, чрез които се постига, имат не само образователен, но и възпитателен характер.
Успехът на изпита след който и да е клас е стратегия на поведението до него, но малко хора си дават сметка. За да стане стратегията на поведението на ученика успешна, трябва да има ясно съзнание и воля за това в държавната образователна политика.
Убедена съм, че причината за резултатите, които не удовлетворяват никого, са в това, че системата се реформира от хора, които я познават само академично.
