От Нова година се задава увеличение на цените средно с 15%, но в Берковица е 80%, а в Сливен, Сапарева баня, Видин, Габрово и Добрич се движи между 16 и 40 на сто
Спор как се определят доходите на домакинствата, а оттам и социалната поносимост на цените на водата се завърза между Националния статистически институт (НСИ) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Председателят на НСИ Атанас Атанасов се обърна в понеделник с отворено писмо до шефа на КЕВР Иван Иванов, в което го призовава
комисията да ползва правилните данни за доходите
Регулаторът се кани от началото на идната година да вдигне цените на водата в почти цялата страна, като на много места ръстът е около 40%, а има и случаи на вдигане на цените с до 80%.
В 37 града услугите на ВиК поскъпват средно с 15% заради инфлацията, увеличението на минималната работна заплата и на възнагражденията във всичките дружества.
Най-голямо е увеличението в Берковица - 80%, следват Сливен - 40%, Сапарева баня - 37%, Видин - 28%, Габрово - 20%, Добрич - 16%. Най-висока ще е цената на водата в Разград - 6,08 лв. за кубичен метър, а в Силистра, Варна, Шумен, Смолян, Търговище тя минава 5 лв. на кубик. В Сливен увеличението е с над 1 лев спрямо действащата от 2,78 лв.
При общественото обсъждане през миналата седмица стана ясно, че омбудсманът Диана Ковачева възразява срещу увеличението, което в някои градове драстично надхвърля средното.
Законът за водоснабдителните и канализационни услуги изисква питейната вода за населението да има “социална поносимост”. Според определението това означава, че сметката за вода при минимално месечно потребление от 2,8 кубика вода на човек не трябва да надвишава 2,5% от средния месечен доход на домакинствата.
Тъй като той е различен за отделните области, КЕВР взема данните за средната работна заплата за предходното тримесечие и при изчисляване на цената
внимава сметката да не надхвърли 2,5% от средния доход за съответната област,
когато определя цената на водата на местното ВиК.
На открито заседание на регулатора за цените на водата обаче директорът на дирекция “Водоснабдителни и канализационни услуги” в КЕВР Ивайло Касчиев направил забележка, че данните за доходите на домакинствата, които предоставя НСИ в изследването “Наблюдение на домакинските бюджети”, са с висока степен на неточности и не са коректни.
Освен това заявил, че статистиката няма други данни за доходите в страната, които енергийно-водният регулатор може да ползва.
Шефът на НСИ обаче опонира, че това не е вярно. Наблюдението на доходите и разходите на домакинствата наистина не дава подробности за доходите на хората по региони, защото целта му е съвсем друга. То се провежда на анкетен принцип всяко тримесечие и
определя разполагаемия доход на домакинствата, както и за какво го харчат.
Но от 15 години НСИ прави и т.нар. “Статистика на условията на живот”. Макар че се провежда само веднъж годишно, това изследване, за което се използва общовъзприета в ЕС методика, е по-подходящо в случая, защото дава по-подробна представа за доходите на домакинствата по региони.
От Комисията за енергийно и водно регулиране заявиха, че са получили писмото, ще го проучат и се излязат със становище.
