Вариантът за съчетаване на евроизборите с евентуален извънреден парламентарен вот ще бъде прецедент за България. Откакто страната ни е част от Европейския съюз, подобен казус не е имало. Всъщност, нито един евровот не е провеждан паралелно с друго национално гласуване. Но това не пречи той да е “кантар” за тежестта на едно коалиционно правителство - при “олекване” да бъде насрочен парламентарен вот, както вече се случи през 2014 година.
Тогава именно резултатите от евроизборите се оказаха решаващ за кабинета “Орешарски”. Рязко обърнаха отношенията между управляващите и обърнаха каруцата на властта. Правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, оцеля само от 13 май 2013 г. до 6 август 2014 г.
Паданатето му се случи по-малко от 3 месеца след евровота, а една от причините бе, че именно на него ДПС демонстриха електоралната си тежест. Въпреки очакванията на някои социолози подкрепата към движението да намалее при изборите за ЕП, разликата бе едва около 10 хил. гласа от парламентарните година по-рано - през май 2013 г. имаха 400 466. За сметка на това тогавашният им коалиционен партньор БСП сви своя електорат почти двойно - от 942 541 на 424 037. “Златният пръст” в тогавашното управление - “Атака”, пък на евровота се срина на 66 хил. гласа, докато година преди това влезе в НС с 258 481. ГЕРБ бяха другите губещи - от 1 081 605 на парламентарните избори избирателите им пред урните на евровота паднаха на около 681 хил.
3 дни след проведените избори за европейски депутати през май 2014 г. Лютви Местан, тогава лидер на ДПС обяви, че подкрепата им ще е до края на 42-то Народно събрание, “без значение колко ще живее то”. Първите му изявления породиха интерпретации, че кабинетът пада веднага, и се наложи пресцентърът им да го опровергава. “Вотът на избирателите на ДПС е и вот за партията като поддържаща управлението на страната”, заявиха оттам. Избирателят не ни даде мандат да искаме предсрочни избори в момента, твърдеше Местан, обещавайки да останат коректен партньор. Няколко дни по-късно ДПС спаси Орешарки от вота на недоверие. Но не мина и седмица и Местан му “издърпа черджето”.
"Анализът на изборните резултати прави невъзможен пълния мандат на кабинета “Орешарски”. Това не е пътят към стабилност", заяви лидерът на ДПС и очерта 3 варианта за “прехода към политическа стабилност”. Първият бе кабинетът да изкара до есента на 2015 г., за да се проведат едновременно местни и парламентарни избори, а вторият - вот след година. ДПС обаче настоя за третия - още 4 месеца живот на кабинета и спешни избори. Орешарски дори не ги изчака и си даде оставката в края на юли.
През 2019-а пък гласуването за евродепутати бе в същата година като местните избори. Тогава кметовете и общинските съветници се избираха точно 5 месеца след евровота. А разликата в избирателната активност бе осезаема - 49,76% на местния и с близо 17 на сто по-малка на европейския.
Най-голям интерес у българския гласоподавател предизвика първият вот за представителите му в Брюксел и Страсбург, на които предстоеше пълен мандат. През 2009 г. до урните отиват 37,47%. Най-подценена от българския избирател пък е възможността при влизането ни в ЕС да изберат хора за половин мандат - през 2017 г. активността не стига и 29%. БСП и ГЕРБ взимат по 5 места, 4 са за ДПС. “Атака” излъчва 3-ма, НДСВ - един.
2 г. по-късно ГЕРБ запазват местата, социалистите и ДПС са с по 1 по-малко. Царистите и “Атака” пращат по 2-ма евродепутати, “Синята коалиция” - един.
ГЕРБ продължава напред - 5 години по-късно вече има 6 кресла в ЕП. БСП са се заковали на 4, колкото са и тези на ДПС. “Реформаторският блок” събира гласове само за един, докато обединението между “България без цензура”, ВМРО, ЗНС и “Гергьовден” е с двама (единият - Николай Бареков).
На последния евровот ГЕРБ продължиха да са най-голямата - 6-членна, българска група в Европарламента. БСП успя с цената на много драми и мобилизация да излъчи петима, което стана за сметка на ДПС, останоло с 3-ма. ВМРО успя да вземе 2 мандата, обединилите се тогава "Да, България" и ДСБ - 1.
