Дни преди местния вот – изборни атаки през фалшиви профили, страници и групи в социалните мрежи. Целта е уронването на авторитета на конкретен кандидат, като се изнася стара, невярна или лична информация за него. Изпращането на агитационни материали чрез съобщения в социалните платформи в подкрепа на даден кандидат също е често срещано.
България е една от най-уязвимите страни в Европейския съюз към разпространението на фалшиви новини и дезинформация според Индекса на медийната грамотност за 2023 година. По време на предизборна кампания опасността от това да попаднем в информационно замърсяване е много по-голяма. Наблюденията на експерти по темата показват, че тези методи за манипулация водят до промяна в нагласата на избирателите и подпомагат изхода от изборите.
По време на предизборната кампания социалните платформи се превръщат в най-лесния, бърз и евтин начин за манипулация на обществото. А публикуването и разпространението на една фалшива новина отнема само няколко секунди.
Все по-често партиите си служат с езика на омразата като основно средство за агитация, опитвайки се да представят в лоша светлина своя опонент и така да привлекат повече избиратели.
„Най-лесно би привлякло вниманието му нещо негативно, което под някаква форма застрашава следващите четири години да не са такива, каквито човек би очаквал. Тези, които са спрягани като фаворити, са най-вече мишена на подобни негативни кампании“, каза Десислава Безинска–Шеинкова, психолог.
„Във време на избори това може да означава дадена демографска група изобщо да не отиде до урните да гласува, друга демографска група да отиде и то с определена цел за гласуване“, заяви Тихомира Дончева, директор на Център за информация, демокрация и гражданска активност към АУБ.
Публикуването на лична информация, уронваща авторитета на даден кандидат, също е успешен метод за манипулация в социалните платформи, посочват експертите.
„Българинът е семеен човек, българинът държи на семейството, държи на ценностите. И когато някой кандидат бъде дискредитиран по повод неговото семейство, българинът си казва, че не иска да се асоциира с такъв човек", посочи Десислава Безинска–Шеинкова пред БНТ.
При публикуване на невярна и дискредитираща информация в социалните мрежи, потърпевшият може да потърси съдебна защита. Доказването на деянието обаче в много от случаите е невъзможно.
„Повечето пъти се приема защитната теза, че някой друг е влязъл в профила, че не го е написал той и прочие. Дори и да се стигне до осъдителна присъда, то клеветата или обидата веднъж разпространена дори и да е била изтрита да кажем в кратък интервал от нейната публикация, тя вече е достигнала до голям брой хора, така че те са я възприели и са нанесла своите вредни последици“, коментира Петър Балджиев, адвокат.
Агитационни материали могат да бъдат изпращани и чрез лични съобщения в различните социални платформи. Експертите съветват потребителите да бъдат критични, да проверяват достоверността на всяко информационно съдържание, което достига до тях, както и неговият източник.
