- Днес работим по процеси и модели, които през следващите години ще са приложими за целия град
- Приключено, свършено и направено са субективни понятия. Градът, районът, кварталът се променят и изискват непрекъсната работа с основен фокус - отчитане на обществения интерес
Архитект Николай Диков е завършил математическата гимназия „Николай Обрешков“, има магистърска степен от УАСГ, както и диплома за треньор по айкидо от Националната спортна академия. Той е основател на сдружение „Спортен клуб Айки Рей”, носител на майсторска степен 3ти дан Айкикай Айкидо, Хомбу Доджо, Токио и повече от 20 години се занимава с професионално обучението на деца и възрастни.
От 2015 година е зам.-кмет в община „Възраждане“, където работи за обновяване на обществените пространства, по проекти за възстановяване на сгради паметници на културата, жилищни и обществени сгради.
- Все повече хора избират да живеят в район „Възраждане“, каква е причината за това? Фактът, че част от неговите квартали са близо до центъра достатъчен ли е или това е новият модерен център на града?
- Районът се утвърждава като новият модерен център на града с всяка изминала година. Ако направим един разрез през район ще установим, че кварталите тук са с различна специфика, има археология, религиозни храмове, сгради паметници на културата, съвременни търговски центрове, офис сгради, административни и бизнес зони. Тук са и двата най-големи пазара в града – „Женски пазар“ и „Димитър Петков“ – с отпечатъка, който дават на кварталите и привличат жителите на останалите райони. При нас са т.нар. експериментални квартали, проектирани и реализирани през 70-те и 80-те години на миналия век, както и други жилщини зони с духа на миналото, който изисква съвременните удобства, и разбира се новопостроените жилищни квартали. С нашия екип в район „Възраждане“, заедно с кмета Савина Савова, отдавна работим по процеси и модели, които през следващите години ще са валидни и за целия град. Голяма част от нашите проекти, които сме доказали, че можем да реализираме, са в основата на редица щедри предизборни обещания за светло бъдеще на нашия град.
Ще дам няколко примери. Ние сме районът, който активно работи за зелени квартали като обновяваме цялостно междублокови пространства. До седмици ще е готов и първият жилищен блок, с който Столична община обезщетява частни собственици на имоти. Това обезщетяване се е забавило с десетилетия. Ние сме първият район, който започна подобен проект като построихме нова сграда с 29 апартаменти, гаражи, паркоместа и озеленяване. Един изключително труден обект и от архитектурно-градоустройствена гледна точка и от гледна точка на управлението му, тъй като до момента общината няма подобен опит. С реализирането на този строеж ще решим и проблемът с паркирането на съседните квартали, тъй като строежът ще осигури и 73 нови места за паркиране.
На финала е изграждането и паркинг, който ще обслужва живущите в междублоковото пространство при ул. „Алдомировска“ и ул. „Позитано“, западно от бл. 11-12 на „Зона Б-19“. Паркингът е с озеленяване, видеонаблюдение, осветление и пешеходна алея. Стартирали сме обновяването на още няколко междублокови пространства, като голямата ни цел е да постигнем свързаност между тях и те да бъдат ползвани от гражданите като система от зелени градски пространства.
Развиваме едно от най-големите ни постижения - парк „Възраждане“, който само до преди няколко години беше пълен с незаконни постройки. Не искам и да си спомням за поредицата от процедури, през които трябваше да минем за да се стигне до изграждането на този прекрасен парк - оазис в сърцето на столицата.
- Какви са моделите, за които споменахте? В рамките на вашия мандат като зам.-кмет по строителство какво променихте? И какво има още за вършене?
- Ако ме бяхте питали преди няколко години, щях да отговоря, че сме свършили огромно количество работа и щях да разкажа колко препятствия сме преодолели и като администрация, и като екип, и като общност съвместно с гражданите от кварталите. Сега осъзнавам, че няма такова нещо като приключено, свършено и направено. Градът, районът, кварталът се променят и изискват непрекъсната работа с основен фокус - отчитане на обществения интерес и конкретните нужди на местната общност. След ерета „Софиянски“ искахме град, който да бъде чист и да функционира в основните си направления, като например да има завод за боклук, транспортна свързаност и сигурна градска среда. После се фокусирахме върху визията за съвременен, чист, зелен, модерен, устойчив и привлекателен за хората и бизнеса с висока добавена стойност град.
Като архитект, и като експерт в работата си в район „Възраждане“, съм категоричен, че вече сме направили следващата стъпка - кварталът е в нашия фокус и работим по конкретни проекти, чрез които реално ще подобрим качеството на живот в столицата. Всеки от нас иска да живее в дом, модерен и сигурен, с качествени комунални услуги, в спокойна и зелена зона, с достъпна и съвременна обществена инфраструктура и да получава качествени и бързи услуги от районната администрация. Много е важно гражданите да са партньор на общината в този процес.
- Звучи много хубаво, но не сме ли твърде далеч от работещите модели на кварталите, такива каквито ги има във Виена, например?
- Точно сега сме във времето на променящите се квартали. Гражданите отдавна са активни в подаването на сигнали, в искането за промени, в даването на предложения. Само погледнете социалните мрежи. Политиката на Столична община в тази посока позволи на районите да направят първите конкретни стъпки. И район „Възраждане“ севъзползва. Да, не е лесно, но се справяме с подкрепата на хората. В направлението, за която аз отговарям, успяхме да докажем, че работим не на парче, а променяме цели квартали. Фокусирахме се не само върху устойчиви проекти за големите обществени зони, но влязохме и между жилищните блокове. Правим не само ремонти на тротоарите, но и изграждаме нови улици, където е нужно като пробивът на ул. Средна гора към магазин LIDL на бул. Скобелев. Това е процес, не става лесно.
Но тук има един ключов момент. Практиката сега е да се обявяват проекти, да се правят обсъждания, на които почти никой не участва, след това проектът стартира, гражданите с основание се ядосват, защото научават, че нещо ще се прави, но не са изслушани техните нужди. От своя страна администрацията се демотивира, защото по закон е свършила работа. Накрая у всички остава усещането за недоволство. Това е първото, което трябва да се промени. Нужен е по-добър модел на комуникация. В район „Възраждане“ се опитваме да го правим чрез непрекъснати дебати с етажните собствености или със заинтересованите групи от граждани. Трудно е, но има резултати. Един такъв дебат беше този за преместването на цветната борса на ново място и както знаете, това се случи без обичайните кризи. На мястото на цветната борса се строи иновативен образователен комплекс, който ще съдържа в себе си детска градина и училище.
Вторият ключов момент е тази устойчивост на промените. Твърде много се говори за липсата на достатъчно озеленяване в София, за отнети междублокови пространства, за презастрояване, за липса на транспортна и друга свързаност. Ние решихме, че можем да променяме и да възстановим междублоковите пространства, малките градини /и да, в нашия район ги има, но доста от тях са занемарени и дори не ги разпознаваме като такива/. Но не е достатъчно само да да се благоустроят с ново озеленяване, пейки, осветление и алеи. Искаме цялостна реорганизация: да са достъпни, да имат свързаност с големите градини и паркове, да осигуряват възможности за неформални срещи, места за отдих, пикници, културни събития и дори нови занимания за децата на открито. Например в тях да има не само зони за игра, но и зони, в които да могат децата да творят или дори да бъдат градинари или земеделци – да ги възпитаваме да се грижат за средата около себе си. Това не трябва да бъде самоцел, а да бъде имплементирано в градската среда органично там, където тя го позволява. Също важи и за пространствата около реките, както и за създаването на нови зони за отдих, култура и дори спорт в районите около пазарите. Посоката на развитие, която смятам за правилна, е в реорганизацията на обществените пространства, така че те да са свободни, достъпни и използваеми от всички групи граждани. И да, трябват сериозни инвестиции за тротоарите, за свързаност, за достъпност, за успокоени и споделени зони и т.н. Много от тези проекти за промяна са вече изработени, но последните години на КОВИД, непрекъснати национални избори и несигурен бюджет, реално попречиха те да се реализират.
Бих искал да подчертая, че район "Възраждане" стана привлекателно място и за инвестиции. В района се намира и бившата промишлена зона НПЗ Средец, където в момента има доста големи инвестиционни намерения, които се реализират или предстои да започнат. Индустриалните зони в рамките на София станаха търсени и заради големите площи, с които разполагат, и изградената инфраструктура.
- Казахте, че е нараснал значително инвестиционният интерес. За жилищно строителство ли става въпрос или за офис сгради?
Във "Възраждане" балансът между двата вида сгради се получава естествено. Районът не е от т.нар. комплекси-спални, проектирани преди няколко десетилетия. Пример за това е разширението на търговския център на бул. „Ал. Стамболийски“ – наскоро завърши строителството на нова кула в предната част на мола, която има 11 етажа с нови офиси.
- Не се ли опасявате от презастрояване?
- Сигурно трябва да отговаря, че се опасявам, че не бива да допускаме презастрояване, че трябва да се сложи край на всяко строителство и т.н. Няма да коментирам, че има множество анализи и доклади на експерти и световни архитекти, които показват, че София в сравнение с другите големи европейски градове не е презастроена. Проблемът е, че има дисбаланс между различните райони на града, има недобри практики назад в годините, има дори чисто човешкото отношение, че след като някой вече е постигнал своето е против и другите да го направят.
Всеки, който обещае, че няма да се строи - заблуждава обществото, за да не кажа друго. Въпросът е в баланса и в защитата на обществения интерес. Само една скоба, че скоро се запознах с един план на нови кандидати да управляват София. Много интересно четиво и го препоръчвам на всеки, който не иска да живее следващите години в град на хаоса, ремонтите и големите промени с неясни цели. Първата половина от този документ обещава нищо никъде да не строи. Втората – са нови пробиви, нови булеварди, нови подземни тунели, нови квартали в северните райони и т.н. И всичко е зелено, иновативно и много умно.
Затварям тази скоба. Въпросът е винаги да има баланс и обществения интерес да е защитен. Също така е важно да има яснота с какъв финансов ресурс ще бъдат постигнати така мечтаните от всички нас промени. Това е изключително трудно, дори предвид факта, че вече всичко се политизира. Мисля, че на база на успешните проекти, които сме реализирали до момента, успяваме да намерим този баланс. Имахме казус с изграждане на игрище за баскетбол, което една част от живущите го искаха, а друга част не, защото щяло да има шум. Там регламентирахме режим на ползване, заключване на игрището съобразно общинската наредба за шума.
- Какви проекти планирате да осъществите още?
- В момента сме се фокусирали върху навлизане в кварталите за реконструкция на няколко междублокови пространства и паркинги. Първият вече споменах, другият е при бул. "Александър Стамболийски" и ул. "Иван Иванов". Предстои и реконструкция в кв. "Сердика" на две междублокови пространства. Подходът при тези две междублокови пространства е индивидуален като е съобразен с нуждите на живущите, съществуващата растителност и посоката, за която споменах – за свързаност между пространствата. В тази част на района това се получава естествено, предвид факта, че реката играе ролята на своеобразна градустройствена ос, която свързва тези зелени пространства. Следваща стъпка ще бъде благоустрояването на пътеките за разходка около реката, които да свържат пространствата.
- Проблемът с паркирането в София е сериозен. Вие как намирате решение?
- Трябва да се търсят експертни решения, защото имаше много спекулации по темата за многоетажни паркинги. На места това е целесъобразно да се прави. Реконструкцията, която правим в квартала при бл. 11-12 в ж.к. „Зона Б-19“ еслед детайлен анализ дали е икономически целесъобразно да реализираме етажен паркинг на две нива. Оказа се, че той би струвал поне 6 пъти повече, отколкото реконструкцията на съществуващия. Поради това се спряхме на вариант за реконструкция и в контекста на въвеждането на зелената зона, защото той ще е достатъчен за нуждите на живущите.
- Въпреки инвестициите в последните години все още остава усещането, че София е град, в който идваш заради възможностите за работа, а не заради условията на живот. Вашето мнение какво е?
- София е проектирана като зелен град. София действително е привлекателно място за живот. Да, ние сме критични, но София преди 20 години не е София – днес. И промяната е към по-добро. Дори само да споменем метрото или бизнес зони с бизнеси от високотехнологичния сектор или местата за спорт и култура. Следващата ни стъпка е и интегрирането на новите технологии, на умните системи за управление на града. Умните системи за управление на града са базирани на умни сгради. Например в детските градини сме вкарали система за дистанционно топлорегулиране и отчитане, която се оказва, че на места редуцира разходите с до 30%. Примерите ни тази посока са много. Нужни са и нормативни промени, които да позволят на администрацията да работи активно в посока дигитализация.
