След 4-часов дебат правната комисия вдигна наказанието за средна телесна повреда, отмени пробацията за лека и вкара в закона интимната връзка
Трябва ли Народното събрание да е виновно за всичко, превърнало ли се е то в изпълнител на изпълнителната власт, защо върху парламента се сипят последствията от действията на съдии?
Къде е проблемът - в закона или в прилагането му, и докога ще се увеличават наказанията?
Такива въпроси си задаваха насред прекъснатата си лятна ваканция в правната комисия на НС, която проведе
4-часов дебат
Депутатите се събраха в четвъртък извънредно, за да променят за пореден път Наказателния кодекс (НК), и за първи - Закона за борба с домашното насилие. Той беше обнародван само преди три дни.
Причината е острото обществено негодувание заради неадекватните мерки срещу насилниците. Гневът на хората избухна в края на миналата седмица, когато се разбра, че 18-годишната Дебора от Стара Загора е била обезобразена с макетно ножче има 400 шева. Вместо насилникът - 26-годишният Георги Николаев Георгиев, да е в ареста, на 5 юли бил пуснат без мярка от окръжния съд в града.
Народните представители реагираха мигновено и внесоха промени в двата закона. От ГЕРБ-СДС, ПП-ДП и ДПС предлагат средната телесна повреда да се наказва с до 8 г. затвор, при леката да няма пробация, а глобата да стане от 500 до 1000 лева. От “Възраждане” предлагат минималното наказание при лека телесна повреда да е 3 месеца лишаване от свобода. В закона за домашното насилие промяната е, че закрила ще получават и жертвите, които са в интимна връзка. Дадена е и дефиниция що е такава връзка, тя обаче също предизвика големи обществени дебати.
Най-много критики на заседанието се чуха към съдията докладчик по делото за мярката на Георги Георгиев - Татяна Гьонева. Първи подхвана Хамид Хамид от ДПС.
“Щяхме ли днес да сме тук, ако имаше адекватна преценка на съда и адекватна практика? Ако съдии като Гьонева бяха направили правилната квалификация? Имаме обезобразяване. Това по действащия НК е средна телесна повреда. Трябва ли всички да се крият зад съдебния медик?
Увеличаваме наказания със съзнанието, че
грешката не е
в закона, а в
прилагането му”,
каза юристът от ДПС.
Той обяви, че ще подкрепи предложенията за по-високи наказания, макар те да са несъразмерни.
“Докато съдът не прилага закона както трябва, ние ще увеличаваме наказанията с ясното съзнание, че това не е решение. Ще подкрепя предложението с надеждата съдии като Гьонева да не се гаврят повече с НК”, заключи Хамид.
Да не назовава имена на съдии, за да не накърнява независимостта им, призова го обаче правосъдният министър Атанас Славов, който също беше на дискусията. И Рая Назарян от ГЕРБ застъпи становището, че проблемът е в квалификациите.
В случая с Дебора съдът и прокурорът са застъпили виждането, че има лека телесна повреда. Тогава не се налага мярка за неотклонение.
Зам.-правосъдният министър Емил Дечев, който е и наказателен съдия, обясни, че е имало достатъчно възможности, които не са били използвани.
Изказването на Хамид Хамид провокира Радомир Чолаков, който е шеф на комисията по конституционни въпроси. Той съзря “хибридна атака срещу парламентаризма”.
“Цялата енергия от години насам е насочена срещу Народното събрание и то да приема закони и да няма време да контролира правителството. Кога изпълнителната власт ще каже, че промените в законите са достатъчни, за да започне да налага ред в обществото?
Няма край. Ние сме се превърнали в изпълнител на изпълнителната власт и да променяме закони, които тя
не изпълнява”, емоционален бе Чолаков. Но колегата му Хамид пак се върна на старозагорската магистратка Татяна Гьонева, като също емоционално коментира: “Тази съдийка
колко усмихнато
и нагло даваше
интервюта
Тя се чувства безнаказана. Трябва да ги пазим, да ги защитаваме и парламентът да обира цялото недоволство на хората!”
Според него мантрата, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват, довела дотам да ги коментират хората.
Единственото, което може да направи парламентът, е да увеличи наказанията, въпреки че проблемът не бил в кодекса, а в прилагането му. Около това се обединиха депутатите. И така след около три часа изказвания правната комисия прие на първо четене и двата проекта.
Последва дебат, посветен на интимната връзка. Магистратите и адвокатите, дошли на дискусията, поставиха и проблема, че от Закона за борба с домашното насилие са изключени огромен кръг хора. Съдия Мими Фурнаджиева, шефка на Гражданската колегия на ВКС, попита как са защитени тези, които са в кризисните центрове или за лечение на зависимости. Или пък хора в договорни отношения като наематели и хазяи.
Каква закрила
ще получи баба,
ако гаджето на
внучката ѝ набие възрастната жена, попита друг магистрат. Съдия Фурнаджиева призова за ясна дефиниция на интимната връзка. Депутатите приеха с 12 гласа и този текст. В понеделник той ще се гледа в пленарната зала.
Комисията без дебат отхвърли ветото на президента върху промените в съдебния закон.
