Съветват ни и да не отлагаме реформите, за да се отпушат плащанията по плана за възстановяване
Брюксел не одобрява отлагане на въвеждането на еврото в България след 1 януари 2025 г. Това е било подсказано на служебния финансов министър Росица Велкова при скорошното ѝ посещение в Стокхолм, където участва в заседание на съвета на финансовите министри на ЕС.
България вече обяви, че няма да може да изпълни критериите за еврото до началото на 2024 г., както бе заявила предварително.
Велкова е провела срещи с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и с еврокомисаря Валдис Домбровскис.
Донахю и Велкова са обсъдили перспективата на страната за влизане в еврозоната. По време на срещата българският финансов министър е потвърдил, че членството на България продължава да бъде цел и техническата подготовка не е спирала. Запознати твърдят, че опипването на почвата за ново отлагане на еврото след 1 януари 2025 г. било посрещнато с неодобрение. Велкова получила ясен знак, че се очаква да спазим предложените срокове след отместването с една година на първоначалната дата.
Притесненията на българския министър идват от запазването на високата инфлация и бюджетния дефицит. Още повече че от март ЕК обяви, че се подготвя да върне задължителното изпълнение на правилата за дефицит и дълг, които бяха отменени през последните 3 години заради пандемията, а впоследствие и заради войната в Украйна. Спазването им е условие и за въвеждането на еврото.
Проблем с дълга нямаме,
тъй като сме далече от изискваното съотношение от 60% спрямо БВП. Дори и при вземането на заеми в рамките на 14-15 млрд. лв. годишно, за да се покрива дефицитът, в края на 2025 г. задлъжнялостта на България ще е около 50% от БВП.
По-голям проблем за въвеждането на еврото се оказват бюджетният дефицит и инфлацията. От ЕК ясно са дали да се разбере, че страната ни трябва да има тази и следващата години бюджети с 3% дефицит. А според подготвения от служебното правителство бюджет за тази година недостигът в държавната хазна е 6,4% от БВП и пада на 5,2 и 4,6% съответно за 2024-а и 2025-а.
Относно инфлацията представители на Брюксел са поискали мерки, с които тя да бъде овладяна у нас още през тази година. Защото формалният критерий мери този показател за последните две години, а не само към момента на приемането да дадена страна в еврозоната.
Според критериите за еврото инфлацията не може да надвишава с 1,5% тази в трите държави с най-добри показатели
От финансовото министерство прогнозират, че поскъпването у нас ще се свие до 8,7% през тази година, а в следващите две ще падне до 3,8 и 2,8%.
Освен това Донахю е подчертал, че освен икономическите критерии, които страната трябва да покрие, от ключово значение е и политическата стабилност и подкрепа за продължаване на европейската икономическа интеграция. И е изразил увереност, че дългосрочната перспектива ще се гарантира с формирането на стабилно правителство и провеждането на благоразумна фискална политика.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис, с когото Велкова също е имала разговор, е
поискал информация за готовността ни да защитим промените в плана за възстановяване,
основно в енергийната част. България иска да предоговори изискването за 40% намаление на вредните емисии при производството на ток.
Домбровскис изразил загриженост, че заради това България може да не изпълни целите за декарбонизация, а също така за значителното забавяне във времето на второто и третото плащане по плана.
Препоръката на Домбровскис била да се побърза с комплексните реформи, които представляват значителна част от резултатите, които България трябва да отчете във връзка с тези плащания. Той също е изразил тревога от ситуацията след изборите и е препоръчал продължаване на усилията за приемането на еврото в срок.
