Ходът на събитията попари пропагандата на противници на влизането ни в паричния съюз .
Там едва ли ще ни пуснат лесно страни, които ни спряха за Шенген.
Хърватия ще разбие митовете, които се разпространяват у нас
Министерството на финансите обяви, че се отказва да иска конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка. Което на практика означава, че се отказва от датата 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната. Изготвянето на конвергентни доклади е задължителна стъпка преди влизането в еврозоната – точно с тях се оценява готовността на една страна да приеме еврото и въз основа на тях страните-членки на общата валута, решават дали да допуснат някоя нова страна, или не.
По-интересна е предисторията на този отказ. В началото на миналата седмица се проведе редовното заседание на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната). На това заседание България трябваше да докладва за своята готовност за членство, но
в последния момент точката е премахната
Причината е, че България не е изпълнила предварителните критерии – по-точно три закона, които бяха внесени в парламента и приети на първо, но не и на второ четене. Става дума за промени в Търговския закон, Закона за мерките срещу изпирането на пари и най-вече в Кодекса за застраховането. Отделно инфлацията в България все още е по-висока от изискванията.
Много хора в България смятаха, че влизането в еврозоната е геополитическо решение и едва ли не ще ни приемат каквото и да правим.
Противниците на еврото дори твърдяха, че ще бъдем приети “насила”,
защото Западът “има нужда от нас”. Привърженици на еврото също имаха илюзии, че нещата ще станат бързо и лесно. Но Еврогрупата попари тези очаквания и митове. Пропагандата, че Западът има нужда от нас и затова бързо ще ни вкара в еврото, звучеше нелепо и преди, но сега вече имаме и категорични доказателства от финансовите министри.
Потвърди се една теза, която многократно съм защитавал на страниците на “24 часа” – за да влезем, трябва да изпълним изискванията и критериите. Еврозоната не иска да повтаря грешките отпреди две десетилетия,
когато прие Гърция неподготвена,
което после доведе до големи икономически проблеми за цялата еврозона. Затова единната европейска валута претърпя множество реформи през последното десетилетие и бяха затегнати условията за влизане. Това го усетихме още с влизането в ЕРМ2 (чакалнята на еврозоната), което преди 15-20 години ставаше почти автоматично, но Хърватия и България трябваше да изпълнят редица предварителни условия, за да се класират.
При нас има още една пречка – само преди няколко седмици България и Румъния не бяха допуснати в Шенген. Две страни наложиха вето с искания за съдебна реформа и подобрен граничен контрол. Същите две държави са членки и на еврозоната.
Малко вероятно е страни, които ни спряха за
Шенген, да ни пуснат лесно в еврозоната
Така че България ще трябва да поработи и по Шенген, ако иска да влезе в еврозоната. Между другото, точно така стана и с Хърватия – тя влезе едновременно и в Шенген, и в еврозоната на 1 януари 2023 г.
Говорейки за Хърватия, ние сме в привилегирована позиция. Защото Хърватия ще разбие митовете и легендите, които се тиражират в България за влизането в еврозоната. Най-големият мит беше, че влизането в паричния съюз драстично ще вдигне цените – и този мит вече беше категорично опроверган от хърватския пример. Данните показват, че инфлацията в Хърватия на годишна база леко намаля през януари, за разлика от страни извън еврозоната като Унгария, където инфлацията не само е най-висока в Европа, но и продължава да расте. Докато инфлацията в Хърватия намаля от 12,7% на 12,5% на годишна основа през първия месец от членството в еврозоната, инфлацията в Унгария все повече се увеличава и достигна 25,7%. Очевидно членството в еврозоната помага за намаление на темпа на инфлацията.
Какво следва от забавянето?
Еврогрупата ясно показа, че няма да се занимава с България, докато не изпълни изискванията. Това означава, че задължително трябва да се приемат трите забавени закона, което може да стане най-рано през април, когато бъде избран новият парламент. С приоритет трябва да са и законите, свързани с Шенген, вкл. съдебната реформа и подсилването на границите, за което вероятно Европа ще ни отпусне значително финансиране.
Друг приоритет е тригодишната бюджетна рамка за 2024-2026 г., с която България трябва да докаже, че ще остане финансово стабилна в средносрочна перспектива. И тук идва един голям риск - обявеното намерение на служебното правителство да внесе бюджет за 2023 година с огромен дефицит от 6% от БВП (многократно по-висок от 2022 година). Това би било голям риск, дори бих казал фатална грешка – бюджет с 6% дефицит не само означава големи дългове, но и гарантира, че няма да бъдем приети в еврозоната. Изискването за дефицит под 3% е задължителен критерий за всички страни, които искат да влязат в еврозоната.
Затова бюджетът за 2023 г. трябва да е с дефицит под 3% - това е възможно, защото през годината страната ще разполага с огромни европейски средства, въпросът е да успее да ги използва разумно.
Отлагането на датата за еврото ни дава и малко повече време да се справим с високата инфлация, която винаги е голям проблем за страните извън еврозоната. Тук трябва да имаме предвид, че критерият за членство в еврозоната се изчислява като средна годишна инфлация за 12 поредни месеца, така че не е въпросът инфлацията да е ниска само един месец – трябва да е ниска 12 поредни месеца, за да се класираме за еврозоната. По отношение на инфлацията тенденцията вече е към намаление, но има какво още да се направи, за да се ускори тази тенденция.
В горивата все още има потенциал за намаление, който би имал голям ефект върху инфлацията, а и държавата все още дава компенсации за цените на тока и може да ги спре за сектори, които вдигат цените без необходимост. Отделно,
КЗК трябва категорично да покаже, че няма
да търпи картели
и непазарни цени – изкуствената истерия с олиото от миналата година е само един пример в храните. А Комисията за защита на потребителите трябва да атакува непазарни практики като едностранното индексиране на цените на комуникационните услуги. Въобще покрай високата инфлация от последната година видяхме редица непазарни практики и тяхното елиминиране е приоритет не само заради членството в еврозоната, но и за постигане на дългосрочен просперитет.
