Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото е накарало местния бизнес да повиши значително цените, като добави, че приемането на единната валута е повишило "малко" разходите за живот.
Пред в. "Файненшъл таймс" Вуйчич е заявил, че влизането на Хърватия в еврозоната през януари е довело до поскъпване на кафето и мъжкото подстригване, но общите разходи за живот почти не са се променили.
"Сега можем да кажем с увереност, че въздействието от въвеждането на еврото върху цените не е било значително", каза гуверньорът и посочи, че цените са се увеличили с най-много 0,4 процентни пункта вследствие от въвеждането на общата валута.
С приемането на еврото в други страни често се чуваше негодувание от страна на потребители, твърдящи, че бизнесът използва случая като извинение за повишаване на цените. Подобна е историята и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията вече достигна двуцифрени стойности.
Балканската страна също така е по-бедна от много европейски държави - нейният брутен вътрешен продукт на глава от населението е бил половината от средните нива на показателя за Европейския съюз през 2021 г., по данни на Световната банка. Това означава, че хърватите изпитват по-силно ефектите от покачването на цените.
Едва 10 процента от цените на дребно на продуктите в големите търговски вериги са се повишили след въвеждането на еврото, докато една четвърт от тях са се понижили, а 65 процента са останали без промяна, посочват в блог експерти в Хърватската централна банка и Европейската централна банка.
Според Вуйчич някои от най-големите увеличения на цените са били във фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. "Това е мястото, където хората с право смятат, че цените са се повишили", добавя той.
Все пак някои организации за защита на потребителските не са били убедени в минималния ефект върху цените заради въвеждането на еврото. Шест подобни хърватски организации изпълняват проект "таен купувач" за проследяване на цените на 55 стоки и услуги след преминаването към еврото. Те са открили доказателства за закръгляване на цените нагоре.
Много хървати имат "негативна представа" за еврото, свързвайки го с инфлацията, а резултатите от проекта "доказват, че загрижеността на гражданите относно увеличенията на цените след въвеждането на еврото като официална валута бяха оправдани", твърди Таня Попович-Филипович от Центъра за потребителско образование и информация (ЦПОИ).
Според проекта, установяващ ценовите нива в Хърватия чрез метода таен клиент, педикюрът и някои прически са стрували с една четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото, предаде БТА. Цената на 1 кг ориз се е повишила с 14 процента през януари спрямо декември, докато 1 кг картофи са стрували почти да пъти повече през януари в сравнение с ноември, а кофичка кисело мляко - с една четвърт, добави Филипович.
В края на миналия месец първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат обаче показаха, че годишният темп на покачване на потребителските цени в Хърватия се е забавил до 10,5 процента през март от достигнатите през февруари и януари 11,7 процента и 12,5 процента.
