Преди Нова година прочутата певица гостува на българите там, ще празнува рождения си ден с най-близките
С прегръдки, насълзени очи и много вълнение посрещнаха преди Нова година във Валядолид родопската ни звезда Валя Балканска и гайдаря Петър Янев. За много от българите в чужбина певицата се е превърнала в икона и дори и да не пее, те я прегръщат като родна майка.
На изпълнението на “Излел е Делю хайдутин”, която лети в Космоса, те стават на крака като на химн.
“Където и да съм пяла, за мен най-важна е била публиката. А родопската песен е като планината, дето я е създала- всички я харесват”, казва певицата, изнесла над 2000 концерта у нас и по света.
В неделя на 8 януари тя навършва 81 години и ще кара празника по традиция у дома в Смолян. “Всички хора, които се радват на моя труд, да са живи и здрави и да се надяваме на по-добро! Да бъдем повече хора - това е най-трудното в днешните времена”, каза Валя Балканска.
Историята е достойна за филм. Младата певица от родопската махала Лъгът се прочува, след като
през март 1984 г.
по нашата телевизия излъчват предаването “Космос” на Карл Сейгън
В него американският професор по астрономия и физика разказва за космическите кораби на бъдещето. Обяснява как човечеството някога ще преодолее земното притегляне.
За фон звучи непопулярната все още родопска песен “Излел е Делю хайдутин”. В музикалните среди настават препирни: Кой пее? Дузина певици отговарят, че това е точно техният глас, разказва смолянският писател Светозар Казанджиев. Сред претендентките са и големи имена - Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Валя Балканска.
“След филма мнозина се обзалагаха, че са чули моя глас. Журналистите ме бомбардираха с въпроси, приятелите с телеграми. Не бях гледала филма, но си мислех, че на мен се пада честта да изпратя тази епична балада в Космоса.
Пеех я през целия си живот. При прослушването обаче познах гласа на Валя Балканска. Не се въодушевих, но какво да се прави. Шанс!”, споделя приживе пред Казанджиев великият глас от Родопите Надежда Хвойнева.
Всъщност Хвойнева е от първите, която е направила професионален запис на песента. Научила я от баща си.
Другата голяма претендентка - Янка Рупкина, споделя пред Казанджиев: “Борис Воденичаров от телевизията ме покани да чуя запис на песента от филма на Карл Сейгън “Космос”. Нищо не подозирах.
При първото прослушване се заблудих, помислих, че наистина това е моят глас. При второто познах гласа на Валя Балканска. Тя е великолепна певица - родопчанка, естествено е да изпълни по такъв брилянтен начин песента за Делю войвода.”
“В националното радио бе сформирана специална комисия начело с шефа на редакция “Народна музика” Борис Воденичаров - бащата на Камен Воденичаров, която да установи чий е гласът. Повтаряли до втръсване епизод от филма, а “кандидатките” за космическа слава пели, за да сравнят гласовете им.
Така се установява, че баладата се пее от Валя Балканска. След това обаче следва мълчание”, спомня си Казанджиев.
Валя Балканска се пенсионира от ансамбъла в Смолян, където работела, през 1987 г. След 4-5 години на пълна забрава тя е поканена на концерт в НДК за Деня на космонавтиката.
На форума под егидата на президента Желю Желев пристигат учени от САЩ, СССР и цяла Европа. Всъщност започват да я свързват с космическото изпълнение.
43 години след като е записана “Излел е Делю хайдутин”, която сега лети в Космоса, на същата дата - 27 юни 2011 г., фолклористът Мартин Кьонинг, открил певицата Валя Балканска за света, дойде отново в Смолян.
Той показа тогава фотоизложба с кадри от 1966-1968 г., когато е бил в България. Сред тях имаше и снимки на певицата - много млада и много усмихната. Дълго разказва историята на записа и съдбата му.
Кьонинг не се занимава само с български фолклор. Работата му в САЩ била да издирва и организира концерти за емигрантските общности.
“Видях Валя на фолклорен събор в Копривщица, когато дойдох за първи път в България през 1965 г. Тогава тя беше на 24 години”. През следващите 2 г. отново се върнах и пътувах из цялата страна.
Направих запитване дали ще получа подкрепа за записи на автентична музика от български села. Но поставих условия - ние да решим кои песни и изпълнения ще запишем за американската аудитория”, разказва известният учен, изследовател и запален фолклорист.
Година по-късно Кьонинг пристига с екип и техника от САЩ в България и иска подкрепа от Комитета за култура, за да направи запис на фолклорни песни от селата в страната. И настоява пред тогавашните управници да запише Валя, обаче се оказва, че софийските началници изобщо не са чували за нея.
Предлагат му други певици - известни и с титли, но чужденецът настоява. През 1968 г. идва в Смолян.
“Направихме записа в обикновена класна стая
Тъй като гласът на Валя беше много силен, тя пееше в единия край на стаята, а гайдарите свиреха в другия”, разказа Кьонинг. През 1975 г. му се обажда Алън Номакс от Тексас от известна фамилия фолклористи, които се занимават с автентична музика.
Той поискал от Кьонинг съгласие да се включи записът на Валя Балканска в селекцията за совалката “Вояджър”. Оказва се, че и Карл Сейгън я е харесал.
“Проектът “Вояджър” предвиждаше запис на звуци от Земята - например “Здравейте” на 50 езика, звук от падаща капка, азбуките на всички народи и т.н.
Приносът и наследството, което Валя остави за този проект, е гигантски”, призна в Смолян Кьонинг. Записът намладата родопска певица печели място в златния диск, летящ на “Вояджър” 1 и 2 сред хиляди записи от целия свят.
60 000 години българска песен ще броди с гласа на Валя Балканска в Космоса,
търсейки хуманоиди, способни да разчетат посланието от планетата Земя.
Втората среща на Кьонинг с родопската певица е 20 години след записа, когато тя прави концерт в Сиатъл. Според Казанджиев чрез песните си Валя Балканска кара хората да разберат смисъла на живота. Особено в тези времена, когато много от тях са далеч от дома.
“Изключително упорита и работлива, всеотдайна и обичаща, борбена и решителна българка. За нея само слънцето стои по-високо от България”, казва Казанджиев.
Валя е родена в махала със седем къщи под връх Ком до границата с Гърция. “Тръгва от нищото и изкачва най-високите върхове на певческото изкуство. На две години и половина изпраща баща си на фронта.
Тича, плачейки, след колоната, защото той е забравил да я целуне. След два месеца преживява смъртта му. Младен Кестебеков загива край Пчиня в Македония. Пропъдена от свекървата, майката на Валя - Ружка Кестебекова, се омъжва за друг и с двете си деца отива в неговата къщурка.
В началото на следващата зима при игра с огън братчето на Валя запалва къщата на пастрока и семейство остава отново на пътя. Изкарват зимата в плевня. Валя се разболява от пневмония и едва не умира.
За да победят нещастието, всички работят. Тя носи кал, зида стени заедно с новия си баща, дои крава, оре, сее картофи, бере тютюн, сече дърва, учи...
Когато в една ранна утрин тръгва за Смолян да става певица в ансамбъл “Родопа”, майка я проклина: “Най-голямото парче хляб мравките да ти го носят!”
Но Валя не предава мечтата си. Нито се сърди на майка си. Тя знае, че няма на света майка, която да проклина своите деца”, разказва Казанджиев.
Валя Балканска изумява всички с гласа си още на Първия фолклорен събор на Рожен през 1961 г. С брилянтното изпълнение на “Делювата” разплаква 120 000 души.
Тя открива и последните събори на емблематичните Роженски поляни, какъвто се стяга и тази година.
