Евтините гайди са менте, но пазарът е много малък и затова няма и не съм срещал китайски. Има обаче дефицит на материали - кожи, дрян, волски рога, казва родопчанинът
В работилницата си в Чепеларе той показва на деца и туристи как се прави народният инструмент
“Доста пишман майстори се навъдиха напоследък и продават некачествени инструменти. Скоро едно момче ми донесе гайда, която е купил по интернет за 270 лева. Поиска да е поправя, защото не свири, а пищи. Не успях - това не подлежи на ремонт, правена е за пари, а не от сърце”, казва Илия Учиков от Широка лъка, ръководител на ансамбъл “Орфей” в Чепеларе.
Освен че е изкусен майстор на инструмента, той има работилница за изработка на каба гайди, които потеглят в различни посоки на света.
“Над 500 гайди съм направил досега. Основно за България, но около 1/4 от тях са за чужбина - пак за българи, които искат да се научат да свирят, но и чужденци, които харесват гайдата като инструмент. Водя си ги на тефтер, знам всяка моя гайда при кого и къде е отишла”, казва Учиков. Според него всеки истински майстор на гайди
оставя белези и шарки по инструмента, по които можеш да го разпознаеш
“Много малък е пазарът на гайди, затова примерно няма и не съм срещал китайски ментета”, изтъква Учиков.
Той обучава и деца в група към читалище “Родопска искра” в Чепеларе повече от 20 години. Индивидуално се занимава с гласовити солисти за техните сценични изяви по фестивали и конкурси, които пеят под неговия съпровод.
Възпитаничка му е например Мария Бечева, която пя с Валя Балканска на последния събор на Рожен. Космическият глас посочи Мария за своя наследница, която сега е в училището за фолклорни изкуства в Широка лъка. Учениците му имат многобройни награди от фестивали и конкурси.
Досега в читалището Илия е научил повече от 200 деца да свирят.
“Децата идват тук в работилницата за гайди в читалището. Интересно им е, питат, разпитват, но дали е детско любопитство, или някой от тях ще стане мой наследник в изработването на гайди, това само времето ще покаже. Но
ще се радвам много, защото трябва да продължим традицията”,
казва Учиков. В работилницата в читалището може да влизат и наблюдават всички деца, дори и туристи. Учиков с охота им обяснява целия процес по създаването на инструмента.
Самият той се е научил да свири, когато е бил на 10 години. Роднина по майчина линия е на прочутия и покоен вече гайдар Дафо Трендафилов. Още приживе бай Дафо го обявява за негов наследник.
“Сам съм се научил да правя гайди. Гледал съм работата на бай Дафо, когато е било възможно, но той бе от ония старите занаятчии, които не разказват и не обясняват това, което правят, и си го държат в тайна. Пряк учител ми е дядо. От него имам гайда на 200 години”, вметва Илия.
Често му дават поръчки по телефона, за да изработи гайда, но той казва, че гайдата се прави като дреха.
Трябва да видя човека, който ще свири на нея, за да знам колко голяма да я направя
Дали е за дете, или за възрастен. След това да му се нагласи и всичко да стане както трябва”, казва Учиков.
“Гайдата е сравнително елементарен инструмент. Много трудно вече се намират материалите, от които се изработва, а това са кози кожи, рога от говедо и дървесни видове като дива круша, слива, дива череша, акация, чемшир, дрян, орех.
Дървото трябва да е съхнало 3 години. Дървото на ореха например трябва да е съхнало 5-7 години.
При дрането на кожата трябва да се внимава да не се нарани. На кланици не може да се разчита, защото кожата е евтина и никой не я пази. Често ходя сам да дера животното, за да имам качествена кожа.
Хубавото е, че обикалям и имам връзка с козари и овчари, откъдето си намирам материал. Трудно, но все още си намирам. Рогата са най-дефицитни, но засега имам и от тях.
Днес вече трудно може да намериш рога от вол, защото волове почти няма. Никой не гледа волове. Техните рога обаче са плътни и са перфектни.
Някои смятат, че като ми донесат кожата и гайдата е готова. Да, ама не! Свири дървенията по гайдата. Гайдуницата е душата на гайдата”, разказва майсторът.
Допълва, че кожата трябва да е добре изсъхнала и правилно обработена. Към нея по-късно се поставят гайдуницата, духалото, ручилото и главините. На мястото на двете крачета се поставят духалото и ручилото, а там, където е била шията на ярето, се слага главина от говежда кост, за да се монтира гайдуницата.
Най-подходящо дърво за елементите по гайдата е дрянът
- твърд е и има най-добри резонансни способности. Трябва да е съхнал сцепен и на сянка поне година. В района обаче дрян трудно се намира и не расте висок. Затова майсторът на народния инструмент използва дива слива, дива череша, акация и дори хвойна, но при нея може да се получи спукване.
Произвеждането на тона посредством пискуните в гайдуницата и ручилото на гайдата става с изтласкване на струя въздух от меха към пискуните, привежда в трептене езичето на пискуна, което от своя страна предизвиква трептения на въздшния стълб в канала на гайдуницата и ручилото.
Силата на въздушната струя, която минава през пискуните, се регулира едновременно от устата, която вкарва чрез духалото въздух в меха, и от лакътя, който притиска меха до тялото.
Посредством отпушване и запушване на дупките на гайдуницата въздушният стълб в канала се скъсява или удължава и по този начин се получават различните по височина тонове. Гайдарят извлича тоновете само чрез различни комбинации на пръстите по дупките на гайдуницата.
“Гайдата е капризен инструмент, иска поддържане - кордите се късат, пискуните се развалят с времето и е нужно да се прави профилактика.
Каба гайдата произлиза и се среща само в Родопите
При нея характерни и отличителни са мекотата на звука и дълбочината на тона. Тя е най-ниско звучащата гайда в света, долният край на гайдуницата е извит, от което зависи ниският тембър на звука. При нея има 4 основни тона - сол, ре, фа, ми, съответно и във фа диез и ми бемол”, обяснява майсторът.
У нас има още македонска и джура гайда. Джура гайдата е по-малка от родопската и се различава с височината на тона. Звучи по-високо от македонската и каба гайдата, джура гайдата е с чист и ясен глас.
