„Моето разбиране за реформа е една система да се подобри, а не да бъде унищожена, съкратена или променена като структура или персонален състав. Реформа не е да закриеш нещо и да започнеш „на чисто“. За едни реформа е да бутнеш къща, за други – да реновираш. За разлика от нас повечето държави, с които обичайно се сравняваме, надграждат“. Това заяви главният прокурор Иван Гешев във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Той изнесе открита лекция пред близо сто студенти и преподаватели от Юридическия факултет на висшето учебно заведение.
Сред гостите на лекцията бяха проф. д.ю.н. Борис Велчев, главен прокурор в периода 2006-2012 г., ректорът на ВТУ проф. д-р Христо Бонджолов, деканът на Юридическия факултет проф.д.ю.н. Георги Митов. Присъстваха и Сийка Милева, говорител на главния прокурор, Емил Денев, заместник апелативен прокурор на Велико Търново, Христо Христов, окръжен прокурор на Велико Търново, районният прокурор Тихомир Шабов.
„Езикът може да съживи, може и да убие“ – с тези думи на главния равин на Нидерландия Бенямин Яков, взел участие в Международната конференция срещу речта на омразата по-рано този месец в София, главният прокурор Иван Гешев започна своето изложение по редица проблеми, свързани с независимостта на магистратите, промените в законодателството и „непрестанните“ реформи. „Ще говоря от гледна точка на практикуващия юрист“, каза главният прокурор и припомни, че кариерата му от 1995 г. насам е само в съдебната система - в следствието и прокуратурата.
„За да има реформи, трябва да има стратегия, а не хаотични действия“, каза Иван Гешев. Той констатира, че за съжаление заради трансформациите на правната система от 1989 г. насам думата „реформа донякъде се е изпразнила от съдържание“. В голямата си част реформите, които се случваха, не целят дългосрочен ефект към подобряване функционирането на наказателното правораздаване, а имат различни мотиви – „политически, икономически, ситуационни“, допълни Иван Гешев.
Главният прокурор посочи, че единият кръг от проблеми в правораздаването засяга формализма в наказателния процес. „Дела се провалят поради чисто формални причини и неспазени процедури. Те са толкова сложни, че като влезеш в зала, ответната страна печели“, каза Гешев. Той даде пример, че фигурата на „поемните лица“ не съществува в почти никоя държава в Европа: разпитват едно поемно лице след 5 години и то казва „аз не помня нищо“ или „полицаите ми дадоха да подпиша този протокол“, „не съм видял“ и това изправя делото пред провал. „Факт е, че като общуваме с магистрати от ЕС, става ясно, че ние имаме най-сложния, тромав и формалистичен процес“, категоричен бе Иван Гешев. Той открои и друг проблем - непредвидимостта на някои актове на магистратите. Гешев обясни как в България двама магистрати могат да постановят две коренно различни решения по два еднакви казуса и това да бъде законно и да бъде обяснено чрез вътрешното убеждение.
„Промените в законодателството през годините се извършват хаотично, на парче, без ясна стратегия какво целим и как ще го постигнем“, каза още главният прокурор. Той подчерта пред студентите, че законодателните промени трябва внимателно да се обмислят и да се преценяват от практикуващи юристи, от експерти като техните преподаватели, а не от хора, които никога не са влизали в зала и нямат представа как функционира българската правосъдна система.
„Правото и законодателството са много сложна дейност. Промяната в един текст, без да е внимателно обмислена, може да предизвика тежки последствия в други закони“, каза Иван Гешев. Той даде пример със закриването на Специализираната прокуратура. Пред бъдещите юристи и техните преподаватели Гешев очерта механизъм, чрез който с промени в законодателството борбата с корупцията на средните и ниски нива може да даде бърз резултат и тя да бъде сведена до миниум.
Главният прокурор се спря и на друг важен проблем за гражданите - престъпленията по транспорта, на нормативната уредба на тежките катастрофи по пътищата. „С неголеми промени в Наказателния кодекс може да бъде постигнат доста сериозен ефект по отношение на намаляване на смъртността по пътищата. Дерегистрацията или отнемането на автомобил на човек, управлявал след употреба на алкохол или наркотици, е по-сериозната санкция, отколкото завишаването на размера на лишаването
