Какво се случва в България в първите 25 години от управлението на цар Фердинанд от 1887 до 1912 година изследва в монографията си „Фердинандеум” проф д-р Петър Стоянович. Днес той я представи пред граждани в историческия музей в Монтана, по повод предстоящата годишнина от обявяването на градския статут на селището.
През 1891 година управниците на Голяма Кутловица молят правителството селището да получи градски статут и да носи името на княз Фердинанд. През ноември Народното събрание одобрява предложението, а на 2 декември българският княз издава указ, с който Кутловска голяма община се преобразува в градска под името Фердинанд.
Това се случва в първите години от управлението на бъдещия цар Фердинанд в България. Предстоят мирни години на развитие до 1912-та. Монографията на Стоянович описва развитието на страната ни като европейска държава с модерно въоръжена армия, съвременна архитектура, комуникации, железопътен и морски транспорт, култура, образование, науката и обществен живот.
Княз Фердинанд Сакскобургготски, макар и не единствено, има водеща роля за европеизацията на България. Той е напълно подготвен за тази авантюристично дипломатична мисия, която му се предлага. Заслугата за това е на майка му принцеса Клементина, която заявява при откриването на железопътната линия от Ямбол за Бургас, че България получава княз, който тя е подготвила за крал на Франция. За това и още много други събития разказва новото научно изследване на проф. Стоянович - „Фердинандеум“, в обем от над 800 страници. То показва различните лица на българския владетел, управлявал най-дълго страната ни по време на Третата българска държава.
Според проф. Стоянович в Монтана поне една улица трябва да носи името на цар Фердинанд, както градът носи неговото име 53 години. Това ще е посветено на неговите заслуги и грехове.
