Министереството на културата отличи в Деня на будителите български културни дейци за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата. Вижте пълния списък на наградените:
Със „Златен век – огърлие“ се удостояват:
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН
Писател, сценарист и общественик. създал сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, произведени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, поставени в България и чужбина. Написал е 7 книги, издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Република Северна Македония, Испания, Полша, Италия, Израел.
ПРОФ. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ
Български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократичен преход.
ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ
Композитор, диригент и общественик, дългогодишен професор по дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, София. Над 30 години диригент на камерен ансамбъл „Софийски солисти“. Гастролирал по музикалните сцени по целия свят. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Председател е на фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“.
ПРОФ. МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА
Режисьор и театрален педагог, преподавател по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, един от
основателите (заедно с проф. Иван Добчев) на Театрална работилница „Сфумато“, където и сега е директор. Поставяла е спектакли в почти всички български театри. Носител е на най-престижните национални награди за театър.
ПРОФ. ИВАН ДОБЧЕВ
Режисьор и театрален педагог. В различни периоди работи в драматичните театри в Димитровград, в Пловдив, Пазарджик, в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, в Народния театър „Иван Вазов“. Един от основателите (заедно с проф. Маргарита Младенова) на Театрална работилница „Сфумато“, където работи и до днес. Негови постановки са показвани на световни театрални фестивали в Авиньон, Алмагро, Берлин, Будапеща, Виена, Москва, Париж и др. Носител е на най-престижните национални награди за театър.
ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ПЛАМЕН МАРКОВ
Режисьор и театрален педагог, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Режисира над 60 театрални постановки в театрите в Сливен, Варна, Стара Загора, Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър, Театър Българска армия и др. Носител на редица престижни национални награди.
ПРОФ. Д. И. Н. КАЗИМИР ПОПКОНСТАНТИНОВ
Учен, историк, археолог и епиграф. Музеен работник, полеви археолог със значителен принос в областта на старобългарската епиграфика, проучването и опазването на средновековното ни културно наследство. Дългогодишен преподавател и ръководител на катедра „Археология“ във Великотърновския университет. Носител на Хердерова награда (2004 г.).
ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ
Скулптор, дългогодишен преподавател в Национална художествена академия. Редовен участник в общи художествени и представителни изложби в България, Италия, Германия, Португалия, Румъния, Полша, Унгария, Сирия, Белгия и др. Награждаван е два пъти с награда за монументална скулптура на името на акад. Иван Лазаров.
ПРОФ. ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ
Пианист, носител на множество престижни отличия, сред които специалния приз на конкурса „Шопен“, Варшава и Голямата награда в конкурса „Пиано мастърс“, Монте Карло. Преподавател и организатор на майсторски класове за пианисти. Основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо, „Пиано екстраваганца“ и „Камералия“ в София.
ПРОФ. Д-Р НАТАША ЯПОВА
Музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в Национална музикална академия. Автор на книги, студии и статии. В своята дългогодишна научна и преподавателска дейност тя оставя ярка следа с оригиналните си идеи и дълбоки изследвания. Запалва искрата на знанието у множество студенти, изследователи и музиканти и формира модерно мислене за музиката у нас.
ИЛЯ ВЕЛЧЕВ
Поет, писател, сценарист и кинорежисьор. Автор на 28 книги с поезия и проза. Режисьор на 9 игрални филма и сценарист на 5 от тях. Режисьор и сценарист на 3 експериментални телевизионни театрални постановки. Автор на текстовете на над 50 песни. Негови творби са преведени в Италия, Полша, Русия, Чехия, Турция, Унгария, Сирия, Ирак, Куба, Румъния, Сърбия, Германия и др.
ПЕТЪР АНАСТАСОВ
Поет, журналист и издател. Автор на 8 стихосбирки, на театрални пиеси и сценарист на телевизионни новели.
АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ
Театрален режисьор и актьор. Ученик на Юлия Огнянова. Първите му спектакли на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, следват Театър „София“ и Народен театър „Иван Вазов“. Като актьор изиграва редица роли в киното. Сценарист и режисьор на филма „Хълмът на боровинките“. Придобива международна популярност с работата си в театри в Русия, Франция, Израел, Швеция, Латвия и др. Носител на престижни национални и международни награди.
ИВАН НИНОВ
Български художник-график. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив и други, в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, колекция „Лудвиг“ в Кьолн, галерии в Краков, Токио, както и множество частни колекции.
ЕКАТЕРИНА КЛАЙН
Преводач от немски език на художествена, техническа и медицинска литература. Превела е творби на Стефан Цвайг, Кафка, Патрик Зюскинд, Илзе Тилш и др.
ДОЦ. Д-Р ИНЖ. НИКОЛА ДОБРЕВ
Общественик, допринесъл за издигането на българската култура в Пловдив и региона. Дългогодишен партньор на община Пловдив, подкрепящ ключови събития от културния календар на града. Основен спонсор на концерти, спектакли, издателски и творчески проекти, сред които оперният фестивал „Опера Оупън“, театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, фестивалът „Дни на музиката в Балабановата къща“, „Пловдив джаз фест“.
Със „Златен век – звезда“ се удостояват:
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ
Оперен певец – бас. През 2022 г. се навършват 50 години от дебюта му на оперната сцена. Изпълнител на над 60 централни оперни роли. Пял е редом с редица световни звезди на оперното изкуство като Ренато Брузон, Катя Ричарели, Гена Димитрова, Асен Селимски и др. Гастролирал е в различни оперни театри в Европа и Америка.
ДОЦ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ПЕШЕВ
Изпълнителен директор на фондация „Проф. Влади Симеонов“. Инициатор на възстановяването на филхармония „Пионер“ и вдъхновител на нейната творческа дейност. С изключителен принос за израстването и високото професионално ниво на оркестъра, част от което са концертът в Златната
зала на Мюзикферайн, Виена и участието в най-важния младежки фестивал в света – Young Euro Classic, Берлин.
ПРОФ. Д-Р ЕМАНУЕЛ МУТАФОВ
Византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на многобройни научни публикации в Гърция, Италия, Русия, Великобритания, и др., като повечето от тях са на чужд език (английски, немски, гръцки, руски).
ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ПОПОВ
Историк и археолог, директор на Националния археологически институт с музей – БАН. Специалист е по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различните исторически периоди. Научен ръководител на проучвания на различни археологически обекти в страната.
ЕЛЕНА ВЕЛИКОВА
Изкуствовед, директор на Художествена галерия – Русе. Куратор на редица изложби, организатор на Международно биенале „Изкуството на миниатюрата“, Русе.
ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА
Преводач на художествена литература от полски език. Автор и специалист по детска литература, член на международното жури за наградата „Андерсен“.
РУМЕН СТОЯНОВ
Преводач, поет, есеист, белетрист. Негови творби са публикувани в 20 страни, един от създателите на Съюза на преводачите в България.
ЧАВДАР ЧАНОВ
Хореограф, дългогодишен ръководител на детски танцови състави, инициатор и организатор на фолклорни фестивали. Създател на детски танцов ансамбъл „Пъргавелче“ – гр. Шумен.
КОПРИНКА ЧЕРВЕНКОВА
Журналист и театровед. От 1975 г. работи във вестник „Култура“, като в периода 1990-2018 г. е негов главен редактор.
ПРОФ. РОСИЦА ПРЪВЧЕВА - ДЮЛГЕРОВА
Изтъкнат дългогодишен преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София и в Нов български университет. Има значителен принос за развитието на българската педагогическа школа в областта на музикално-теоретичната подготовка, за развиването и осъвременяването на методиката на обучение и издаването на специализирана научна и учебна литература.
ПРОФ. ПЕНКО ГОСПОДИНОВ
Театрален и киноактьор. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. Играе в театрите в Пловдив, Варна, Плевен, Сливен, Ловеч, Театър 199, ТР „Сфумато“, Малък градски театър „Зад канала“ и други. Преподава „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Декан на факултет „Сценични изкуства“, НАТФИЗ.
Със „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ – златен се удостояват:
ЕМИЛИЯ ВЕЛИНОВА
Директор на Общински исторически музей – Брезник. Дълги години е работила като уредник в музея в гр. Радомир и като директор на Регионален исторически музей – Перник. Участвала е в създаването на известната музейна експозиция ,,Войнишко въстание 1918 г.“, открита в Радомир през 1978 г.
СВЕТОЗАР КАЗАНДЖИЕВ
Писател и журналист, автор на книги, есета, антологии, албуми, посветени на Родопите. Сценарист на няколко документални филма. Председател на Клуба на дейците на културата в Смолян, главен редактор на списание „Проглед“.
ПРОФ. ЕЛИЗАБЕТ ШОРЕ
Учен-славист и българист, професор в Университета „Алберт Лудвиг“. Понастоящем ръководи Института по следдипломна квалификация към университета.
Със „Златен век – печат на цар Симеон Велики“ – сребърен се удостояват:
МАРИЯ ЖЛЯБИНКОВА
Секретар на Народно читалище „Христо Ботев-1898“ – гр. Рила. Активен общественик и културен деятел, успешен ръководител на проекти в областта на културата, библиотечното дело, екологията.
БОЙКО НЕДЕЛЧЕВ
Директор на Националното училище за танцово изкуство – София. Дългогодишен преподавател и директор, с принос за развитието на училището и творческото израстване на трите специалности в него – класически танц, модерен танц и български танци. През 2022 г. се навършват 70 години от основаването на НУТИ.
СТОЯНКА ТЕНОВА - ИЛЧЕВСКА
Директор на Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“. Тя е сред най-дългогодишните директори на училище по изкуствата. Целият й професионален път е свързан с училището и стремежа за творческото му развитие и израстване. През 2022 г. Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ отбеляза своя половинвековен юбилей.
МАРИЕЛА ПАПАЗОВА
Директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин – Кирил Философ“ – София. С значим принос за високите постижения на възпитаниците на гимназията в последните години. През 2022 г. гимназията чества 45 години от основаването си.
АЛЕКСАНДЪР ДОЙЧИНОВ
Директор на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен. Активната му дейност допринася за израстването на гимназията като истинско художествено средище.
ЗАХАРИНКА КУЦЕВА
Дългогодишен преподавател по български език и литература и по история на изкуството в Професионална гимназия за приложни изкуства – Смолян.
ГРАМОТА ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
получават:
ДИМИТЪР СТАЙКОВ – ДЕМЕТРИУС
Лекар и художник, член на Съюза на лекарите–художници в Австрия. Участник в многобройни международни самостоятелни и общи изложби.
МАРТИН ИВАНОВ
Пианист, основател на детска музикална школа. Живее и работи във Виена, Австрия.
СИЛВИЯ ГЕНОВА
Актриса, работила в различни театри в България. Понастоящем живее и работи в Австрия. Художник и организатор на изложби.
