С гроб на високопоставена болярка, облечена в дреха със сребърни копчета и златен пръстен с перли, над 500 монети и разкриване на входа към архиерейската резиденция на Трапезица приключиха тазгодишните разкопки на втората столична крепост във Велико Търново. Той е успешен като резултати и поставените научни цели и достатъчно уплътнен като финансиране, обобщиха археолозите доц. д-р Мирко Робов и доц. Деян Рабовянов
На практика завършва проучването на големия представителен комплекс около църква №4, за който се предполага, че е архиерейска резиденция на високопоставено духовно лице. Той вероятно е приличал на манастирите от Столично Търново и на Атонските манастири, но има и съществени различия. Подобно на Патриаршията на Царевец, която е с манастирски план, но всъщност е резиденция на патриарха, това е нещо подобно, разказа доц. Робов. През този сезон е разкрита неговата порта, която той определя като импозантно съоръжение. Дължината й е 5,5 м, а широчината 3,10 м. Това я прави близка по размери до третата порта на Царевец. Тя е с 3 аркови пояса, които са носили сводовото покритие. Част от единия е запазен. Той е от прецизно обработени камъни, подредени в правилни редове и измазани с хоросан. Върху една от широките фуги на северната страна при строителството на портата е поставено изображение-бюст на Исус Христос, а до него има кръст със сакралната формула, означаваща "Исус Христос побеждава". Подовото ниво е изсечено в скалата.
Сред находките интерес представляват 6 писала, служили като средство за писане върху восък. Възможно е това да се окаже малък скрипторий, тъй като подобни писала се откриват предимно там, където е имало училища, но такова в този представителен ансамбъл едва ли е съществувало, посочва доц. Робов.
За статуса на обитателя може да се съди и по храната, която му е сервирана в големи плата. В трапезарията открили рог от благороден елен, а тази година са открити много агнешки останки, което е било основната храна на обитателите. Намерени са зъби от глиган, харпун и големи куки за ловене на риба. Една от основните храни е бил дивият шаран, като екземплярите са били около 3-3,5 кг. Консумирани са и други големи риби като щука. Този и съседният от север комплекс при църква №3 са имали самостоятелни алеи, които ги свързват с основната вътрешна комуникация – широката улица между северната и южната порта на Трапезица, разказа още доц. Робов.
„Можем да кажем, че комплексът е изграден през 40-те години на 13 век, търпи промяна на плана и частична реконструкция малко след средата на 13 век. Просъществува до падането на Търново, когато е напуснат“, уточни доц. Робов.
И тази година екипът на доц. Деян Рабовянов е проучвал големия жилищен квартал до югозападната порта на Трапезица. Той е с представителни сгради както от Второто българско царство, така и от ранния Османски период през първата половина на 15 век. Оказва се, че жилищният квартал от Османския период до голяма степен е унищожил предхождащите сгради от Второто българско царство. Намерените при разкопките археологически материали свидетелстват за един много динамичен градски живот. Находките тази година са около 800, от които около 500 са само монетите. Има представени почти всички видове монети, циркулирали в Столично Търново – сребърни, медни, както и огромно количество керамичен материал, който най-добре онагледява епохата, поясни доц. Рабовянов. Поетапно бяха продължени и проучванията на некропола на църква № 22, която е била енорийски храм на населението в тази част на Трапезица. Проучени са 30 гроба. "Интерес представляват погребение на жена. В нейния гроб са намерени сребърни копчета и кокетен златен дамски пръстен с перли и камък. Очевидно лицето, което е било погребано, е било с висок икономически или социален статус", посочи доц.Рабовянов.
Двата сектора вече са проучени и готови за консервация и експониране. За да станат те достъпни и атрактивни за туристите ще са нужни около 600 хил.лв., пресметнаха археолозите.
Огромна част от Трапезица до момента стои непроучена. Археолозите са работили на около 10-15% от територията на хълма, което е около 70 декара, поясниха доц. Рабовянов и доц. Робов.
