- Нямаме общ национален идеал, може да ни обедини общото нещастие
- Войната между Русия и Украйна ще завърши с победа на омразата
- Нашият народ още не знае докрай истината, че горяните са мощно съпротивително движение, смята поетът
- Сестрата на моята майка бе осъдена на смърт и бе разстреляна през април 1952 г.
- Полският европейски център “Солидарност” ви връчи своя “Медал на благодарността” - за заслуги в борбата за свобода и демокрация в Източна Европа. Кой и защо ви номинира за това отличие, г-н Цанев?
- Кой точно ме е номинирал - не знам, а защо - се казва в писмото, което получих от директора на Европейския център “Солидарност” г-н Керски. “Медалът на благодарността” е отличие за чужденци, които са споделяли духа и идеалите за демокрация и свобода на профсъюза “Солидарност”.
Не разбирайте това споделяне като пряка демонстрация на съпричастност. В онези години обменът на неказионни идеи ставаше по всякакъв възможен косвен начин. Стиховете, които не можех да напечатам тогава в България, се превеждаха и се публикуваха във Варшава, Прага или Будапеща, преводачите използваха хитър трик: представяха тези стихове като печатани в България, т.е. минали вече през комунистическата цензура.
Когато през 80-те години комедията ми “Последната нощ на Сократ” се играеше в Театър 199 и в други театри в България, нашата публика, разбирайки асоциациите между трийсетте древногръцки тирани и нашите тогавашни тирани, скритом хихикаше. Публиката на същата пиеса във Варшава през 1988 г. обаче реагираше бурно, защото изобличителните думи на Сократ срещу псевдодемокрацията и призивите му за свобода съвпадаха с речите на Валенса и често, казваха ми, краят на представлението прераствал в митинг в подкрепа на “Солидарност”. Блазни ме илюзията, че една от причините да ми присъдят сега този “Медал на благодарността” е може би далечно ехо от онези бурни години.
- Защо не присъствахте лично на церемонията в Гданск?
- Щях, но докторите ми напомниха на колко години съм бил, аз все забравям тази малка подробност. Наистина, пътуването до Гданск е дълго, с много смени на самолети: Варна - София, София - Варшава, Варшава - Гданск и обратно, висене на 6 летища в това болно време и нередовни полети.
За да се компенсира отсъствието ми на церемонията, помолиха ме да изпратя видеопослание. Въпреки красивите си илюзии, за които стана дума преди малко, аз трезво преценявам себе си и във видеопосланието казах:
Благодаря на Европейския център “Солидарност” за високата чест, с която ме удостоява, макар да съзнавам, че моят принос в борбата за свобода и неприятностите, които съм преживял по време на комунистическия режим, са нищожни в сравнение със саможертвата на онези, които заплатиха с живота си своя стремеж към свобода.
Малко известно е, че в средата на миналия век в България се надигна не словесна, а въоръжена съпротива срещу комунистическия режим - партизанското движение горяни. Клетвата на горяните започва с думите: “Заклевам се пред целия български народ да се боря за неговото освобождение и за да възтържествуват свободата и демокрацията”. Сестрата на моята майка бе осъдена на смърт и бе разстреляна, 23-годишна, през април 1952 г., други четирима членове на моята фамилия потънаха в затворите и лагерите.
Позволете ми да приема това отличие като поклон пред саможертвата на тези, уви, забравени хора. Казвам това, защото ние се качихме върху пиедестала на свободата и демокрацията, забравяйки онези, които положиха костите си под този пиедестал.
Прави чест на Европейския център “Солидарност”, че се бори срещу тази подла забрава.
- Защо в България се знае много малко за горянското движение?
- В България никой не се бори с тази подла забрава. Нашата общественост все още не знае докрай истината, че става дума за мощно съпротивително движение.
По официални данни на Държавна сигурност през 1949–1956 са ликвидирани 440 банди (сиреч горянски чети). Но това е само върхът на айсберга: в нелегалност минаваха само тези, за които имаше пряка опасност да бъдат арестувани – многократно повече бяха легалните съзаклятници, които се въоръжаваха тайно.
Пак по данни на ДС към края на 1953 г. в страната са разкрити 736 нелегални организации и групи, а вражеският контингент наброява общо 384 000 души. Според архивите на МВР и ДС от април 1950 г. до август 1953 г. са арестувани 23 898 лица, от тях осъдени на смърт 241, другите са осъдени на различен срок затвор или са изпратени в лагери. Колко горяни са били избити при ликвидирането на “бандите”, не е известно. Ако поляците имаха подобна масова въоръжена съпротива, щяха да проглушат света – и с право, както правят със “Солидарност”. А ние си мълчим и светът заслужено ни смята за най-мижитурската комунистическа държава.
Това, че комунистите и техните наследници се мъчат да омаловажат и да заличат следите на народната съпротива против техния режим - е естествено, но другите, свободните днешни хора, тъй наречените демократични партии и правителства, техните лидери и министри - защо мълчат?
Това е загадка, но не чак толкова трудна за разгадаване. Не, не забравихме - ние не искаме да си спомняме, че тази свобода не ни е дар, че за нея са загинали не един, не двама, че не един, не двама изгниха по затворите и лагерите. Не ни е приятно да ни напомнят, че докато ние страхливо сме си живуркали и послушно сме викали ура по площадите - е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за днешната наша свобода. Не ни е приятно споменът за тези хора да ни напомня за нашия овчи позор - и ние старателно ги забутахме в тъмните ъгли на забравата.
- Почетното отличие беше връчено посмъртно и на президента д-р Желю Желев. Получи го дъщеря му Станка Желева. Вие чухте ли се с нея по повод тези отличия?
- Да, тя ми се обади по телефона вечерта след церемонията, заедно с г-жа Маргарита Ганева, посланик на България в Полша. Беше много развълнувана. Другите отличени с “Медал на благодарността” тази година са: Манфред Маск от Германия - помагал на “Солидарност”, присъства лично; посмъртно Василий Стус, поет и дисидент от Украйна, загинал в руски концлагер; посмъртно Лейн Киркланд - американски лидер на синдикалното движение, подкрепил борбата на профсъюза “Солидарност” 1980.
Между другото, стана ми известна една важна подробност: отличието на президента д-р Желю Желев и на мен се присъжда и затова, че сме разкрили и сме дали гласност на истината за въоръжената съпротива на горяните против комунистическия режим в България. Няма да се учудя, ако поляците, докато ние се спотайваме, успеят да направят световно известно и нашето горянско движение, както направиха със своята “Солидарност”.
- Вие сте “съветски възпитаник”, както се казваше едно време, завършили сте Киноинститута в Москва. С какви чувства гледате и коментирате тази безумна война между Русия и Украйна? Как ще завърши тя?
- Навремето ни наричаха “антисъветски възпитаници”, защото трябваше да си глух и сляп или малоумен, за да не разбереш истината за Съветския съюз след прекараните там пет години. Когато тръгвахме за Москва, ни събраха в министерството на просветата и в прав текст ни казаха, ако пишем писма, да не споделяме в тях какво сме видели там, защото то се различавало от написаното във вестниците. По едно време в киноинститута дойде да учи едно нежно и умно момиче, баща й беше от голямото добрутро - още първия месец, след като се огледа, изпадна в нервна криза, лекуваха я в болница. Беше попаднала в Москва вероятно по погрешка, защото тъй наречените червени принцове и принцеси учеха в Лондон, в Женева, в Париж... (Ех, и аз мечтаех да уча в Париж, в Сорбоната, обаче... тури му пепел!)
Тази война между Русия и Украйна е страшна трагедия и за двата народа. Тя ще завърши с победа на омразата. Дълговековна омраза между двата братски народа. А на света няма нищо по-страшно от братската омраза.
- На 6 септември празнувахме деня на Съединението. Какво може да обедини българите днес, когато нацията е силно разединена?
- Общ национален идеал. Но понеже нямаме сега такъв идеал, може да ни обедини общото нещастие, осъзнаването на общото нещастие и търсенето на общо спасение. Лошото е, че тъй нареченият политически елит е откъснат от страданията на народа и търси спасение (по-точно изгода) само за себе си и враждите между партиите и личностите всъщност са битки за разпределение на плячката, а не търсене на път за излизане на народа от тресавището на мизерията.
- Пак сме в предизборна кампания. Чувате ли някакви нови послания от политиците?
- Не, за съжаление, нови послания не чувам. Всеки хвали себе си и ругае другите. Ако не друго, не ги ли смущава поне фактът, че всичко това е до повръщане банално и отблъсква!
- Защо е толкова голям напливът към властта, и то в такива трудни кризисни времена? Само заради милиардите, които се чакат от Евросъюза и трябва да бъдат “усвоени” или има и други причини?
- Както казваше един умен мъж: каквото и да ви говорят, знайте, че винаги става дума за пари...
Е, тук-там, сегиз-тогиз се пръква някой гламав идеалист, който обаче бързо бива отстраняван, за да не зарази и другите.
- Вие ще гласувате ли?
- Да. Но не знам за кого?
- Какъв съвет бихте дали на хората, които се колебаят и на които им писна от избори, за да отидат лпак до урните?
- Гласувайте, натикайте жадните за власт в оня зверилник, наречен парламент, накажете ги с 4 години безсмислен живот!
- Социологически изследвания предвиждат в следващия парламент да влязат 7 или дори 8 партии. Какво вещае това?
- Понеже резултатите от изборите, изглежда, ще бъдат почти същите като при предишните избори, може да се очаква да се случи почти същото: или няма да може да се състави правителство, или ще има кратковременно слабо правителство. Предлагам на публично обсъждане идея за изход от тази патова ситуация - съставяне на правителство от всички парламентарни партии.
Идеята е стара и известна - имаме далечен опит: “правителството на надеждата” на Димитър Попов през 1991 година. То бе коалиционно, съставено от всички тогавашни партии: седесари, социалисти, земеделци, социалдемократи, безпартийни. И странно - то бе единственото правителство, което не бе обвинено в корупция! Тайната е проста: седесарите дебнеха комунистите да не крадат, комунистите дебнеха седесарите и т.н.
Изводът е полезен: трябва да се съставят коалиционни правителства, но не от партии съмишленици, от партии с близки интереси - тогава те дружно крадат, а коалиции от партии съпернички, от партии с противоположни интереси – тогава те взаимно се контролират. Поучени от този опит, може да очакваме озверелите една срещу друга днешни наши партии, като попаднат заедно в едно правителство, да се контролират така, че помен да няма от корупция.
Правителството да бъде сформирано по следния начин.
Първите три партии излъчват предварително свои зам. министър-председатели. Президентът предлага за министър-председател човек безпартиен, по възможност да не е генерал, а широко образован човек, най-добре да е юрист, имаме много добри юристи. Това предложение на президента трябва да получи съгласието поне на двамата предварително избрани заместник министър-председатели.
Трите първи партии си поделят трите силови министерства: на икономиката, на финансите и на вътрешните работи. Останалите министерства министър-председателят разпределя между партиите според процентите, с които са влезли в парламента.
Народното събрание, както се следва, одобрява състава на правителството и след това го контролира. По този начин всички партии и всички институции (правителство, Народно събрание и президент) ще поемат заедно отговорността за съдбата на държавата.
Във всяка партия има свестни и способни хора, които, ако престанат да изразходват цялата си енергия взаимно да се обругават, могат заедно да постигнат много. Понякога и при най-остра ситуация една добронамерена крачка може да доведе до сближаване, което скрито всички желаят, но от криво разбрана гордост не приемат.
Ако не - нека да се карат, да се бият, но да действат, впрегнати заедно в хомота на властта. Все ще се получи нещо по-добро от сегашните им опустошителни антидействия.
