Наличието на интерконектора и възможностите му да осигурява почти цялото потребление в България увеличават възможностите за различни източници на доставки на конкурентни цени, казва изпълнителният директор на ICGB
- Появиха се разнопосочни информации дали е завършено строителството на газовата връзка с Гърция. Какво е състоянието на проекта, г-жо Георгиева?
- Всички основни строителни дейности, свързани с физическата подготовка за пренос на газ, са напълно готови. Цялото 182-километрово трасе е завършено и даже вече изпълнихме и рекултивацията на линейната част – всички терени са обратно зарити и възстановени, така че отново да бъдат използваеми за земеделски цели.
Проектът IGB включва и наземни съоръжения – две газоизмервателни станции при Стара Загора и Комотини, осем кранови възела и един диспечерски център при Хасково. Те също са изградени, оборудвани и изцяло тествани, като нямаме нито едно отклонение от нормите.
Макар гръцкият строител да напредва с някои дейности доста бавно и извън заложените срокове, трябва да отбележа, че качеството на работата е изключително високо – интерконекторът отговаря на най-високите международни стандарти и е технологичен прецедент за България.
- Само довършителни работи ли остават, за да е готова връзката окончателно?
- Точно така, към момента се изпълняват основно дейности, които в сектора се наричат довършителни, съпътстващи или вторични. Те нямат пряко отношение към началото на търговска експлоатация на интерконектора, но несъмнено са важна част от крайното изпълнение на проекта и е важно те да бъдат изпълнени според българското законодателство.
В конкретния случай мога да дам пример с полагане на асфалт около диспечерския център, изпълнение на предписания на пожарната – монтиране на вентилатори, които ще бъдат завършени. Всички тези неща са част от ангажимента на строителя AVAX и ще бъдат довършени паралелно с търговската експлоатация на тръбата.
Вече получихме зелена светлина от МРРБ за въвеждане на етапи при приемане на обекта. Отделно съгласуваме и предаваме предварително огромен набор от документи, подготвени от строителния надзор за преглед от ДНСК, това е необходимо за свикване на комисия за акт 16.
За ICGB като възложител на този проект и като оператор, който трябва да експлоатира съоръжението, най-важно е пускането на газопровода да стане възможно най-бързо и в зададения срок до 1 октомври. Смятам, че това е от голямо значение и за битовите потребители у нас, както и за бизнеса. В по-голям мащаб IGB ще подсигури разнообразието на източници и сигурността на доставки за целия регион.
- Какво показват пробите, има ли проблем с газопровода?
- Както отбелязах по-рано, неприятни изненади и проблеми с качеството нямаме. От средата на месец юни цялото трасе и прилежащите наземни съоръжения са запълнени с реални количества природен газ, тествали сме преноса на газ и в двете посоки и техническата изправност на газопровода е потвърдена. Това е огромно постижение за нас, тъй като реализацията на този проект е едно невероятно предизвикателство дори чисто в технически и технологичен аспект.
Трасето е много неравно и минава през планински райони, през различни видове почва и реализирахме успешно едни от най-сериозните хоризонтални директни сондирания (HDD) под река Марица и язовир “Студен кладенец”.
За да завършим IGB, направихме някои от най-сложните и дълги пресичания под нивото на водни обекти в цяла Европа и съм благодарна на всички специалисти, с които работихме по проекта. Също така бих искала да отбележа, че интерконекторът с Гърция е първият изцяло автоматизиран газопровод в страната – той ще оперира изцяло автономно, диспечерите ни работят дистанционно и системата за управление и контрол е напълно автоматизирана.
- Реалистичен срок ли е той да влезе в експлоатация от 1 октомври?
- Напълно. Ние и не можем да си позволим да разглеждаме възможности за по-различен срок от това – в началото на октомври започва отоплителният сезон и ние като оператор трябва да сме направили всичко възможно да отговорим на очакванията за нов и сигурен маршрут за внос на природен газ към страната.
В ICGB правим всичко необходимо експлоатацията да стартира навреме – съдействаме на всички свързани институции за необходимите становища, разрешителни и документи, които да позволят свикване на комисия за издаване на акт 16. Колегите от гръцка страна работят също активно за придобиване на еквивалентната документация в Гърция. Надяваме се институционалната подкрепа за административните ангажименти да остане стабилна и консистентна, за да можем на 1 октомври да посрещнем първите количества природен газ по тръбата.
От AVAX също имат оставащи ангажименти към нас като възложител – на този етап най-приоритетната задача за тях е да ни представят напълно интегрирана и тествана SCADA система. Именно тя отговаря за автоматизирания контрол и управление на интерконектора. Имаме уверение, че по график това трябва да стане в следващите две седмици.
Проектът е еднакво важен и за България, и за Гърция, и се надявам, че от AVAX правилно разчитат голямата отговорност, която носят за това всичко да бъде готово в срок. Упражняваме контрол на ежедневно ниво и следим дали се движат по подадения график за всички оставащи дейности.
- За важността на газопровода се говори отдавна, какво забави началото на реалните дейности по изграждането му?
- В действителност изграждането започна в първия възможен момент, когато имахме осигурени необходимите базисни елементи – финансиране, избрани изпълнители, сключени договори, обвързващ интерес за капацитет и т.н. В този аспект отлагане не е имало. Когато се присъединих към проекта през 2015 г., започнахме почти от нулата – с изключително малък екип, без осигурено финансиране за интерконектора, без ясни гаранции към търговци и потенциални партньори, че реализацията на този проект изобщо е възможна.
Отне ни 4 години невероятно упорит труд, за да изградим силен екип, който да работи по IGB, да минем през необходимите етапи за гарантиране на еврофинансиране за газопровода, процедури по ЗОП за избор на изпълнители на основните дейности. Това бяха усилия и на корпоративно, и на национално и международно ниво, всички страни бяха изключително отдадени в този процес, без което днес нямаше да сме на този етап.
Истината е, че IGB е международен и комплексен проект с голяма геополитическа тежест и реализацията му изисква интегриране на много интереси на корпоративно и международно ниво, за да се стигне до успешна реализация.
- От кои държави ще може да се внася газ?
- Възможностите, които стоят пред България в това отношение, са изключително много – от внос на втечнен природен газ от терминалите в Гърция и Турция, до газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет, Израел, Азербайджан. Въвеждането на интерконектора ще ни позиционира по съвсем различен начин дори и при преговори с други доставчици, тъй като вече България ще бъде в позицията на страна, която има избор и осигурени алтернативи. Това ще ни направи по-конкурентни и по-силни и е една от причините с екипа на ICGB да сме толкова мотивирани да работим по този проект като една лична и национална кауза.
- А какво да очакваме след завършването на терминала при Александруполис?
- LNG терминалът при Александруполис има отлична синергия с интерконектора и вярвам, че благодарение именно на него нашият проект ще успее да развие пълния си капацитет. В момента IGB има капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, което почти изцяло може да обезпечи вътрешното потребление на България. Има възможност обаче той да бъде надграден до 5 млрд. куб. м годишно, когато терминалът при Александруполис бъде построен.
Засега се очертава това да се случи през 2024 г. и вече говорим с гръцкия национален оператор DESFA в този срок да построят компресорна станция в Комотини, която ще ни даде възможност да увеличим капацитета на IGB. Знаете, че българската страна вече е акционер в проекта за този терминал – това беше далновидно и стратегическо решение, което ще направи и IGB по-значим в регионален аспект.
- Предвид високите цени на газа диверсификацията ще се усети ли на практика от крайните потребители у нас?
- Цените у нас зависят преди всичко от енергийния микс на страната, но в тази ситуация несъмнено ще има промяна дори поради самия факт, че вече ще има още един нов маршрут за внос и пренос на газ. Очаквам по-засилена конкуренция, което винаги е в полза на потребителите.
Самото наличие на интерконектора и възможностите му да осигурява почти цялото потребление на газ в България вече увеличават възможностите за различни източници на доставки на конкурентни цени. За момента срещаме все по-засилен интерес от компании и държави, които гледат на IGB като вариант за маршрут за надежден достъп до природен газ, така че смятам, че ще видим тепърва как се разгръща потенциалът на този интерконектор.
CV
Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър, водещ значими проекти в различни икономически сектори. В момента Георгиева е изпълнителен директор от българска страна на ICGB и е член на Управителния съвет на втория независим преносен оператор в България. ICGB отговаря за цялостното управление и развитие на интерконектора между Гърция и България. От 2012 до 2014 г. Теодора Георгиева е управляващ директор на “Набуко България", а преди това работи в OMV България в продължение на 13 години, 8 от които е управляващ директор на компанията, като заема и клъстерни позиции за България, Румъния и Сърбия.
