Миксът на газа за България - 1/3 азерски, 1/3 руски и 1/3 втечнен
Министърът на енергетиката пита защо не са резервирани слотове от май до август и защо е теглено евтино гориво от хранилището в сезон, когато е трябвало да се пълни
1/3 азерски газ, 1/3 газ от “Газпром” и 1/3 втечнен природен газ. Този микс за покриване на потреблението в България направи в понеделник служебният енергиен министър Росен Христов след среща на кризисния щаб в енергетиката с работодателите и синдикатите. С което обясни защо правителството ще преговаря с руската компания за доставки.
След срещата работодателите поискаха таван от 250 лв. за мегаватчас газ и компенсации над нея. Такива трябвало да има и за бита и топлофикациите над цената от 120 лв., каквато е заложена в решението на КЕВР от 1 юли.
Тъкмо по този повод Христов отвори темата за руския газ и заяви, че
при искания таван от 250 лв. било невъзможно
да се мине без доставките от “Газпром”
За спрените количества през април от руската газова компания Христов обвини предишното правителство, което направило всичко възможно този договор да функционира много трудно и преговорите да са почти невъзможни.
“Изгонихме дипломати, прекратихме всякаква комуникация, водени са безобразни преписки, така че ситуацията не е розова. В момента ние очевидно ще трябва да се обърнем към тях, аз не очаквам лесни и бързи преговори, нито някакъв кой знае какъв резултат”, заяви Христов. И допълни, че трудно можело да убедиш някого да ти даде евтин газ, когато цената на борсата в Европа е в пъти по-висока.
“Защо да дават на нас, а не в Европа, където само да го пуснеш, и изчезва, хората купуват. Не си мислете, че това, което трябва да направим, е да звъннем един телефон на “Газпром експорт” и да кажем - хора, почваме да плащаме по формулата, която сте ни изпратили, и всичко е наред. Нищо подобно, ние в момента
трябва да водим много интензивни преговори с голяма политическа подкрепа, с въвличане на всички контакти,
които имаме в частния сектор, за да може това нещо да заработи”, заключи министърът.
Според енергийни експерти въпросът е по-скоро политически, а не между двете дружества “Булгаргаз” и “Газпром”, защото досега всеки ден “Булгаргаз” е правел заявките за доставка към руската компания, но отговор не е имало.
Най-лесното изглежда да се открият
сметки в долари и рубли в Газпромбанк,
както беше предложението на Русия до 27 април. Това обаче предишното правителство смяташе за нарушение на санкциите на ЕС към Русия заради войната в Украйна. Бе обяснено, че имало и опасност с парите на “Булгаргаз” да оперира трета страна - банката, която да превалутира. Служебният енергиен министър сега казва, че ще се искат гаранции за този тип сделки.
“Булгаргаз” не е получавал руски газ за май, юни, юли, август, а вероятно докато се постигне договореност, ще мине и септември. Лятното потребление е към 6-7 млн. куб. м на ден, в момента е към 4,5 млн., защото “Неохим” е в ремонт, а само той ползва 1 млн. на ден, казват специалисти.
Тъй като договорът с “Газпром” изтича в края на тази година, ще е трудно България да приема недоставените количества. Поради това ще се преговаря за разсрочено получаване на тези доставки до края на зимния сезон.
У нас имаше прецедент с невзети количества по време на пандемията през 2020 г., когато потреблението падна. Между “Булгаргаз” и “Газпром” беше договорено издължаване на количествата по цените, които са били през месеците, когато е трябвало да бъдат взети. Това беше изгодно за българската компания, но се случи при нормални търговски и политически отношения между двете страни и на по-ниски цени на газа.
След срещата с работодателите и синдикатите вицепремиерът и председател на кризисния щаб Христо Алексиев заяви, че
пълните количества газ за октомври
още не са осигурени
И допълни, че ще продължат разговори с банки за финансиране на “Булгаргаз”. Въпреки че е намерен механизъм да се осигурят 800 млн. лв. за дружеството, с които да плаща за доставките, възможно било да трябва допълнителен ресурс.
За октомври има договорен и платен един танкер с втечнен газ, който ще се достави от американската компания “Шиниър”, който осигурява 1/3 от потреблението на България. Друга 1/3 идва от азерския газ, търсят се доставчици за последната 1/3. Чакали се оферти и от турски компании за България.
На въпрос на “24 часа” това руски газ ли ще бъде, министър Росен Христов поясни, че е микс от руски, азерски, втечнен газ от различни източници.
Предстоят и преговори с азерите за увеличаване с 50% на доставките по българо-гръцката газова връзка от 1 октомври. А за да е готова тя до тази дата, ще има всекидневно наблюдение на работата.
Христов каза още, че през следващата седмица очакват на терминала при остров Ревитуса в Гърция търгове за слотове за разтоварване, но за 2023 година. “Булгаргаз” ще участва в тях, а след това ще се отправи запитване до доставчици на втечнен газ. Да се търсят такива, имало смисъл, ако са налице договорени слотове, като се знае за коя дата са и на каква цена са резервирани.
Министърът запита обаче защо от май досега няма резервирани слотове. “Това, че не е направено от предишното правителство, за мен е абсолютна безотговорност, ако не и незаконни действия. Не само не са правени опити за решаване на газовата криза от април, но проблемът е маскиран. В ниския период на потребление през лятото, когато в хранилището в Чирен трябва да се нагнетява, са изпомпвали количества, които са били фактурирани на ниска цена и са ги продавали евтино и симулирали, че цената на газа е ниска, и че няма проблем, докато накрая балонът не избухне и се вижда, че нямаме количества. А възможностите за доставка са на такава цена, която бизнесът не може да плати”, заяви Христов.
Котировките в Европа
стигнаха нов рекорд
В понеделник цените на нидерландската борса TTF стигнаха нов рекорд - 291 евро на мегаватчас.
От “Булгаргаз” казаха, че работят с индекса за сделките за месец напред, така че усреднената цена, която компанията взема предвид, е към 210 евро.
В средата на този месец компанията внесе в КЕВР заявление за вдигане на цената за следващия месец с 6%. Тогава обаче цената на нидерландската борса бе около 220 евро, а сега е със 70 евро нагоре.
Това означава, че в окончателното предложение на “Булгаргаз”, което трябва да се подаде в регулатора на 1 септември, може да и за по-голямото поскъпване.
