Ученици от Монтана са горди,че възстановиха знамето на елитния Втори конен полк в Лом. Той бил царски, под патрона на Нейно величество княгиня Мария Луиза. Били известни и заради пленено руско знаме в бой с 265-та Оренбургска пехотна дружина, за което се говори и досега. Това става в битка при Кара-Мурад в Добруджа.
Ломският конен полк е родоначалник на българската конница. Установява се в крайдунавския град след Съединението. Участвал е в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война. Втори ломски конен полк е формиран през 1883 година. През 1885 година заличава границата между Княжество България и Източна Румелия, предвождан от княз Александър Батенберг. През Балканската война 1912-1913 година полкът участва в Лозенградската операция, като на 9 октомври 1912 се сражава при Селиолу, а на 11 октомври при Куюн Гявур. На 12 октомври участва в преследването на турската армия източно от с. Енидже,а след това и в боевете при Люлебургас. През Първата световна война (1915 – 1918) последователно воюва на Македонския фронт (1915 – 1916) при Панчин гроб, Сурдулица, връх Букова глава, Враня, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп и Охрид, а през септември 1916 г. е прехвърлен на Добруджанския фронт и в състава на 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев участва в боевете от Добрич до Мачин за освобождението на Добруджа. По- късно е предислоциран на Дойран. При намесата на България във войната полкът разполага с числен състав, добитък, обоз и въоръжение. Офицерите са 28, подофицери и вйници 873, 823 коне, обикновени коли 51 и 71 товарни, 508 пушки и карабини, 7 картечници,а за делата им се грижи един чиновник.
През 1937 година на тържествена церемония Н.В. Цар Борис Трети връчва новото знаме на полка на неговия командир Неделко Г. Стматаов, който го предава в ръцете на фелдфебел Петър Л. Петров. Известни са и всички имена на командирите на полка през годините.
По силата на Ньойския договор е разформирован и става жандармерийска група. Включва се и във Втората световна война. Присъединява Южна Добруджа към България. Следва ново разформироване след 1944 година. 407 медала за храброст са получили войните от формированието.
Паметникът на този славен полк, потънал в забрава дълги години и пренебрегван от властите, крие превратна история, в която идеалите са изправяли войничетата дори един срещу друг, на живот и смърт. Разформирани, обособени като жандармерийска група те са участвали в Септемврийското въстание през 1923 година, когато са били заставени по силата на заповедта да убиват орачи, копачи, занаятчии, вдигнали се на бунт. Един офицер и трима войници са загинали.
Паметникът на падналите жертва в бой 67 офицери и войници от полка в периода от Съединението до 1923 г., е построен през 1929 г. и на следващата година е осветен. По онова време офицерите и войниците събират пари за издигането му и отказват да вземат пари от държавата.
Негов автор е известният архитект и скулптор Кирил Шиваров. Той е изработил паметниците на Евлоги и Христо Георгиеви, негово дело са фасадите на Народния театър и на Българска народна банка. На старинния паметник в Лом са останали, устояли под напора на времето надписи от Ницше:“Най- ценните победи в историята са изписани с кръв“ , на Христо Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и Вазовите думи „Българийо, за тебе те умряха“.
За да научат повече за храбрите кавалеристи от Втори ломски конен полк на ученициците от Профилираната гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки „Проф. aрх. Стефан Савов“ в Монтана помагат техните учителите Пролeт Янчева- Бойчева по български език и литература и Йолита Йорданова по история и цивилизациии. „Вдъхновени от подвига на войните възпитаниците от 9-те и 10 класoве потърсили прототипа на знамето във Военно-историческия музей в София и го открили като експонат. Посетили и уникалния войнишки паметник в Лом.
Втори ломски конен полк. Кавалерийското поделение, считано за едно от елитните в страната, от Съединението през 1885 г. до 1923 се бие във всички войни за независимост и обединение на Отечеството и дава 67 жертви – войници и офицери. Монументът се намира в двора на затворената и запустяла казарма в крайдунавския град. През 2018 г. Министерството на отбраната с министър Красимир Каракачанов откликва веднага на молбата на гражданите. По тяхна инициатива и на общинската управа парцела с обелиска е предаден на общината. Това се случва при кметуването на Пенка Пенкова след подписка от местни хора. Над 50 граждани, сред които деца и наследници на загиналите кавалеристи, влизат в бившето поделение, палят свещи и се поклонят пред героизма на българските войни. Община Лом защити проект за вписване на паметника на кавалеристите в градското пространство и изграждане на малък парк край него. Този монумент, който е и произведение на изкуството става част от Лом и живота на хората, но по една или друга причина проектът за изграждане на парк около паметника за 72 000 лева все още не е реализиран.
Учениците от Монтана разбират, че става въпрос за истинска храброст и самоотверженост при защита на вoйнската чест и свободата на родината и решават да възстановят знамето на Втори ломски конeн полк. На царското знаме има надпис : „Бог с нами“.. Срещат се и с Димитър Тихолов, председател на Съюза на ветераните от войните от Монтана. И така с общи усилия знамето възкръсва. За тези момичета и момчета може да се каже, че са истински патриоти. Във века на глобализация, в който живеят сега, те чувстват обич към родината, привързаност към родната земя, език и традиции, възхищение от подвига на войните.
„Проектът „Велик е нашият войник“ по Националната програма на Министерството на образованието и науката не е изкуствено пришит към гимназията, а свързан с историята на българската армия, смятат учениците, затова ни грабна. Сега разбираме какво е да си знаменосец, когато тържествено издигаме трибагреника на национални празници в училището.“ Наименованието „Велик е нашият войник“ дават учителките г-жа Пролет Янчева- Бойчева и Йолита Йорданова. Идеята е на Министерството на отбраната за изучаване историята и традициите на българската армия.
Мария и Кристина са въодушевени от безстрашието на войните от полка и летеца- изтребител Богдан Илиев, чиито паметник е издигнат в градската градина в Монтана. От работата по този проект научихме много, но особено сме трогнати от героизма на летеца Богдан Илеив, когато успява сам срещу осем вражески изтребителя да предотврати нова бомбардировка над София.
Симона каза: "За първи път научих за подвига на летеца Марко Първанов , който през 2016 година за първи път сваля противников самолет по време на въздушен бой. „Възхищавам се на Втори ломски конен полк, ще запомня за дълго време тази изложба".
Животът на кавалеристите е труден, но изпълнен с достойнство и героизъм, мисля че тези войни ги води обичта към родината, има и романтика, споделя Росен.
С чиста съвест мога да кажа, че всички цели, които си поставихме за патриотичното възпитание на тийнейджърите са изпълнение, отчете преподавателката по литература Пролет Янчева - Бойчева.
