Спи малко, чете много, интересува се от всичко и 13 г. след оттеглянето си не спира да прави политика в полза на България
Той има уникална съдба. Само на 6 г. става цар, но никога не е царувал истински. На 64 г. се заклева като премиер на парламентарна република. А догодина стават 80 г., откакто се е възкачил на престола, от който
не е абдикирал официално
На 16 юни цар Симеон II навършва 85 г. Ще празнува само със семейството си в Мадрид, където живеят повечето от децата и внуците му. Не обича показността и за всички тези години след завръщането си у нас само веднъж направи голямо тържество - за 80-годишнината си. Но и него превърна в реклама за България, тъй като не просто събра във “Врана” короновани особи от цял свят, но и ги разходи с влак да видят колко красива е страната ни.
И днес царят не пропуска повод да я представя по света. Възможностите за това не са малко - той продължава да е
желан гост на всякакви събития
в не една държава.
Всъщност вече 13 години, откакто не е в активната политика, царят не престава да прави активно политика в полза на България. Среща се с посланици, разговаря с чужди държавни глави, участва в конференции. Темите са най-разнообразни. Миналата седмица бе домакин във “Врана” на международна конференция за бъдещето на ядрената енергетика, организирана от Либералния институт за политически анализи и Европейския либерален форум. Преди това
нахлупи каска и влезе в жп тунел да види ремонта
му по линията Елин Пелин - Костенец.
Непрекъснато приема в дома си ученици, общественици, дипломати, политици. На 6 май му гостуваха младежките гвардейски отряди и паркът “Врана” се изпълни с красивите им червени униформи. А в навечерието на 24 май разказа спомени от детството си на третокласници от столицата.
Срещите не спират, а царят като че ли
няма умора - винаги е безупречен,
гордо изправен и в опънат като по конец костюм.
Спи малко, чете много, интересува се от всичко, което става не само в България, но и по света. Преживява тежко кризите у нас, но за съжаление, мнението му се търси все по-рядко от актуалните политици на деня.
За разлика от тях, в монархическите дворове в цяла Европа цар Симеон е винаги добре приет. Това не е случайно - той е роднина на повечето кралски фамилии в Европа. Братовчедка му е британската кралица Елизабет II, рода са с белгийския крал Филип, с холандския Вилем-Александър, в близки приятелски отношения е с испанското кралско семейство, както и с краля на Мароко Мохамед VI.
След кончината на румънския крал Михай през 2017 г. Симеон е признат за доайен в монархическите среди по старшинство по възкачването на престола. Вярно, България не е монархия, но когато през 1946 г. невръстният цар Симеон Втори е прокуден в изгнание, той не абдикира официално. И продължава да се води цар, макар и само “на документи”, без някога реално да е управлявал като такъв. Затова и има повече “стаж” от британската кралица, чиито 70 г. на трона бяха отбелязани с големи тържества преди седмица. А през 2018 г., по време на официалната вечеря в Бъкингамския дворец, която Елизабет II даде за 70-ия рожден ден на принц Чарлз, сред 350 гости именно цар Симеон седна от дясната ѝ страна, както е по протокол.
Аз не съм политик, не съм и детрониран благородник, нито прокуден руски емигрант от времето на революцията, нито дори принц с доходи, който управлява владенията си отдалече. Но не съм и единствено бизнесмен, който работи за големи консорциуми - аз съм по малко от всичко това. Аз съм царят, който остана суверен въпреки всичко, който се опитваше да бъде полезен на другите, на своята страна, казва Симеон II в автобиографията си “Една необикновена съдба”. Тя се радва на голям интерес в цяла Европа и вече е издадена и на испански, френски, турски, румънски и английски.
Всъщност Симеон е гражданин на света. Роден в България през 1937 г., малкият цар е едва 9-годишен, когато комунистическото правителство го прогонва. В годините си на изгнание живее в Египет и САЩ, след което се установява в Испания.
За да
се завърне за първи път в родината си точно 50 г. по-късно
Хиляди го чакат с цветя в София по пътя от летището през 1996 г. Трябват му обаче още няколко години, преди да реши да се включи официално в политическия живот у нас.
Завърна се окончателно през 2001 г. и обяви, че влиза в политиката. Историческото му възвание от 6 април 2001 г. от поляната пред “Врана” ще остане в архивите и с фразата За 800 дни ще променя живота ви, заради която бе критикуван с години.
Коментарите за управлението му са разнопосочни, но е безспорно едно - Симеон коренно промени българската политика. Първо, цар стана премиер на парламентарна република, с което влязохме и в световните анали. Второ, за първи път от началото на прехода бе разбит двуполюсният модел, а риториката комунизъм - антикомунизъм, поне за кратко, остана в ъгъла. Царят зададе нов тон в българската политика - европейски. Винаги е казвал, че с диалог и уважение един към друг и с добро може повече да се постигне, отколкото с омраза. И показа, че може да работи с политици от всички цветове в името на България.
Пред испанския вестник ABC тогава казва, че не е необходимо човек да е републиканец или монархист, просто той трябва да желае доброто за България - негово верую във всичките му действия още от годините на изгнание. Решението да продължа политическата си дейност, изпълнявайки неблагодарната функция на премиер, не беше взето от днес за утре, споделя царят години по-късно.
По време на неговото правителство България
подписа договорите за членство в НАТО и за присъединяване към ЕС
През 2009 г., след края и на тройната коалиция, в която партията му НДСВ управлява заедно с БСП и ДПС, Симеон II излезе от активната политика. Но не спря да работи за страната си, използвайки многобройните си международни връзки. Прави го тихо и без да очаква признание. През 2014 г. имаше подписка, с която над 150 политици, общественици и интелектуалци поискаха царят да получи специален статут на посланик на България пред света. Властта тогава не ги чу.
Въпреки трудностите никога не съм мислил да напускам България. Няма да забравя деня, когато се завърнах. Но със съжаление установявам, че понякога се чувствам като изгнаник в собствената си страна. Уморих се непрекъснато да нопамням какви са ролята и мястото на моята фамилия в нашата история и да обосновавам причините за всяко свое действие. Дотегна ми да гледам как се стремят да заличат факта, че съм цар. Нищо не си измислям, това е историческа истина. Не искам от републиканците да си променят мирогледа, но не виждам нищо лошо в това да се признае, че аз съм въплащение на една приемственост. Служих на Република България като премиера Сакскобургготски, и съм горд с това, но то не променя моята изначална идентичност, пише той в книгата си.
За 11-те си внуци Симеон е “дядото от България”. Наскоро ожени най-голямата от тях - певицата Мафалда.
Царица Маргарита дели времето си между София и Мадрид, където са повечето от децата им. Двамата с царя обичат да са сред природата. Преди години често можеха да бъдат срещнати по склоновете на Рила, обичаха да изкачват Мусала. Последно царят е бил на любимия си връх преди 5 г. А през януари в интервю за “24 часа” и разкри мечтата си - за 85-ия си рожден ден да го покори още веднъж.
