Франция е в очакване на утрешния първи тур от парламентарните избори, които предстои да решат дали президентът Еманюел Макрон ще запази абсолютното си мнозинство в Националното събрание, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
От това дали мнозинството ще е абсолютно или обикновено ще зависи съдбата на проектите за дълбоки реформи, по-специално на пенсионната система, които преизбраният през април държавен глава замисля да осъществи през втория си мандат.
Над 48 милиона французи са призовани да гласуват за нов състав на долната камара на парламента, гласувайки за 577 бъдещи депутати утре и във втори тур на 19 юни.
Жителите на редица френски отвъдморски територии като Гваделупа и Мартиника започват да гласуват още днес; резултатите оттам се очакват утре вечер заедно с тези от самата Франция.
Във Френска Полинезия и 11-те избирателни окръга извън Франция първият тур вече се състоя на 4 и 5 юни. За отбелязване бе, че от надпреварата там отпадна бившият премиер социалист Манюел Валс, съюзен с Макрон.
Избирателната кампания, която не активизира особено французите, приключи вчера в полунощ. Кандидатите вече не могат да говорят пред медиите, а публикуването на данни от анкети е забранено.
Според последните социологически данни от вчера обединението "Заедно!" на президента Макрон и съюзниците му центристи се очаква да постигне равен резултат с този на алианса от леви партии Нов екологичен и социален народен съюз (НЕСНС) начело с Жан-Люк Меланшон.
Крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен изглежда ще е на трета позиция, далеч преди традиционната десница, която може да изгуби своя статут на най-голяма опозиционна група в парламента.
Далеч по-несигурни са социологическите прогнози за втория тур, след който се очаква формацията на Макрон и съюзниците му да излезе напред, но не е сигурно, че ще получи абсолютно мнозинство от 289 депутати.
Според проучванията се очертава и нов антирекорд в избирателната активност – между 52 и 56 процента избиратели може да не гласуват (при 51,3 неявили се през 2017 г.).
В самия край на кампанията държавният глава призова французите да му осигурят на тези избори "силно и явно мнозинство". Той се представи като преграда срещу "крайностите", олицетворени според него от радикалната левица на Меланшон и крайната десница на Марин Льо Пен, които по думите му биха донесли "безредие" във Франция.
Вотът ще се състои в атмосфера на тревога сред французите във връзка със скока в цените на храните и на енергията.
Френското правителство с охота припомня, че индексът на инфлацията във Франция е най-ниският в Европа (5,2 на сто през май на годишна база). От началото на пандемията властите силно подкрепят икономиката и са обещали веднага след изборите нови мерки, за да запазят покупателната способност на французите. Но съдбата на новоназначения през май кабинет ще зависи от този вот, тъй като редица министри са кандидати, включително премиерът Елизабет Борн. Евентуално поражение на Борн би довело до значителни промени в кабинета.
