Сондажите дават преднина на Еманюел Макрон за балотажа в неделя, но Марин Льо Пен никога не е била по-опасна
Ще доживее ли Марин Льо Пен своя звезден миг на президентския балотаж във Франция в неделя? Ще се настани ли крайната десница на върха на властта в Меката на европейската демокрация? Ще има ли Франция своята първа жена президент и ще се промъкне ли с нея в Елисейския дворец тоталното отрицание на ЕС и неговите ценности?
Тези въпроси не дават мира на света, в Брюксел цари нервна треска, а чужди западни анализатори предупреждават за “смъртна опасност” за Европа, ако тя победи.
Много от 10-те провалили се на първия тур кандидати за най-високия пост предупредиха, че “крайната десница е пред вратите на властта”. От двата края на политическия спектър се понесоха призиви да не се позволи на Льо Пен да застане начело на Франция. Социалистката Ан Идалго заяви, че трябва да се предотврати възможността страната да бъде залята от омраза, а представителката на умерената десница Валери Пекрес заплаши с хаос и непредвидимост.
Социологическите проучвания показват много оспорвана битка между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, макар през последните дни досегашният президент да започна леко да покачва преднината си. Сондажите му дават победа с от 53, 5 до 56%, срещу 44 до 46,5% за лидерката на Националния сбор. Дори и след 3-часовия наелектризиран тв дебат между двамата в сряда вечерта резултатите не показаха голяма промяна. Анкета на “Опинион Уей – Кеа партнърс” за “Лез Еко” разкри, че президентът води с 56 срещу 44%. Същата анкета посочи, че за 41% от зрителите той е бил по-убедителният, а 31% мислят обратното.
Според френски политолози обаче “макар сондажите за втори тур обикновено да не лъжат, Макрон още не е спечелил”.
По време на цялата си кампания лидерката на Националния сбор повтаряше лайтмотива за намалените социална сигурност и покупателна способност на французите, които според допитванията са тяхното притеснение №1. И по-време на дебата тя не пропусна да подчертае, че
доходите
на 70% от
населението
са паднали
по време
на мандата
на Макрон,
докато тя ще е президент на жизнения стандарт, ще е “майката на нацията”. При нея французите ще се пенсионират на 60, а не както той иска – на 65 г.
Противниците ѝ обаче изтъкват, че вълкът козината си мени, но не и нрава си и че зад успокоителните послания се крият все същите идеи, насочени срещу имигрантите, включително от европейски страни, и срещу демократичните устои на ЕС.
Седмица преди втория тур стана ясно, че европейската служба за борба с измамите ОЛАФ е започнала разследване срещу нея за злоупотреби от 617 000 евро, докато е била член на Европарламента. Льо Пен веднага обяви, че става дума за нечестна игра от страна на Евросъюза и добави, че е свикнала на удари под кръста. През 2018 г. както тя, така и други членове на партията ѝ пак бяха обвинени, че неправомерно са използвали пари от европейските фондове за дейността на Националния сбор.
Независимо от всичко това крайнодясната лидерка успя да се представи като по-близка до всекидневните проблеми на собствените си съграждани от Макрон, за когото европейските дела изглеждаха приоритетни. Освен в самото начало на мандата си
той никога не е
бил харесван от
французите
Някои анализатори дори го определят като най-мразения досега френски президент. На миналите избори през 2017 г. 39-годишният тогава политик се яви като нова сила, която се противопоставя на статуквото. За мнозина той бе символ на мечтаното обновление, от което Франция болезнено се нуждаеше. Пет години по-късно е по-скоро ярка персонификация на елита, а основният упрек срещу него е, че е откъснат от тревогите на хората, които не живеят в големите градове. Те са му гневни, че е застрашил пенсиите и работните им места в желанието си да направи икономиката по-привлекателна за едрите инвеститори.
Алиенацията спрямо него се засили след заканите, че ще направи труден живота на неваксинираните по време на пандемията. И други непредпазливо изпуснати реплики от типа на “Търсите работа? Сега ще пресека улицата и ще ви намеря”, отправени към 25-годишен безработен, му създадоха образ на презрителен и арогантен лидер. Левите избиратели го възприемат като “приятеля на банкерите” заради миналото му на служител на династията Ротшилд, а в десните не са забравили, че е бил министър в правителството на социалиста Франсоа Оланд.
Преди 20 г. милиони французи от ляво и дясно се обединиха на втория тур зад Жак Ширак, когато негов съперник бе бащата на Марин, основателят на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен. Ширак победи с невероятния резултат от 82%. През 2017 г. републиканският фронт бе силен и това осигури на Макрон две трети от гласовете срещу възприеманата все още като “булдозера на десния екстремизъм” Марин Льо Пен. През 2022 г. обаче тя влезе в битката, откъснала партийната опашка на войнстващите ксенофобия и расизъм. Реакционната лексика на другия крайнодесен кандидат Ерик Земур ѝ
направи
добра услуга да
изглежда като
“кротко агънце”
И макар мнозина да се страхуват да видят в ръцете ѝ ключовете от Елисейския дворец, много други – особено от левицата и младежите, са еднакво разтревожени, ако не и повече, да ги видят отново в ръцете на Макрон. Изключително важно за втория тур е какво ще е поведението на привържениците на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, дали те ще последват призивите му да не гласуват въобще.
Според проучванията 34% са готови да дадат гласа си на Макрон срещу 30%, които ще гласуват за идеологическата му противничка. 36% ще си останат у дома.
Друг проблем е, че умерената десница е силно отслабена и нейните
по-консервативни
последователи
са изкушени
да застанат зад
програмата
на Льо Пен
В последните дни президентът наблегна силно на екологията, за да привлече левия електорат, махна вратовръзката и официалният му фотограф пусна в инстаграм негова секси снимка с разгърдена риза – намигване към младите, но ефектът на този PR ход май му донесе повече насмешка, отколкото полза.
Първият кръг на изборите ясно показа, че делението ляво-дясно във Франция напълно е отстъпило на новото деление проевропейски центризъм - антиевропейски национализъм. Сривът на традиционните партии би могъл да означава, че техните привърженици, които се боят от възхода на Льо Пен, вече са прехвърлили предпочитанията си към Макрон и на втория тур той почти не може да се надява на допълнителен ресурс на гласове от тяхна страна.
Избухналата война в Украйна даде силен коз на президента заради близките отношения на Марин Льо Пен с руския лидер Владимир Путин.
Националният сбор бе единствената френска партия, която подкрепи анексирането на Крим и се обяви против санкциите срещу Русия. При сегашната инвазия обаче крайнодясната лидерка бързо осъди агресията, изрази солидарност с Украйна и
се обърна срещу
човека, до когото
се снимаше
усмихната в
Кремъл
непосредствено преди вота през 2017 г. По време на дебата Макрон не пропусна да захапе противничката си, че е силно зависима от руските власти, а когато разговаря с Русия, всъщност говори с банкера си. Това бе намек за получения през 2014 г. заем от 9 млн. евро от руска банка за партията ѝ. Руските връзки на Льо Пен обаче нямаха кой знае какво значение на първия тур, така че едва ли може да се очаква това да стане на втория, освен ако в последния миг не излезе някой нов силно компрометиращ факт, свързан с тях. Нагласите едва ли ще бъдат променени и от призива на главния вътрешен враг на Путин Алексей Навални да се гласува за Макрон “без колебание”.
В навечерието на изборите в. “Ню Йорк таймс” нарече Марин Льо Пен по-опасна от всякога. В неделя съдбата на Франция и Европа ще е заложена на карта и всичко зависи от това дали страхът от Льо Пен, или недоволството от Макрон ще се окажат по-силни в сърцата на избирателите.
